Пролетта с мартенички се задава, септемврийче на половин годинка става

Здравейте момичета!

Честита месечинка на всички сладури, които я навършват днес! Да са много здрави и да радват семействата си!
Кокетка вероятно тортата на Андрей ще бъде страхотна ( така си мисля, като се сетя за всичко което си писала за готвенето ).

Ани става утре на 6 месеца и се чудя дали и аз да не и купя една тортичка за празника...Вероятно ще ходим на гости на баба й и дядо й и ще се получи добре. Ние до сега не сме отбелязвали по никакъв начин месечинките, някак прекалено ми се струва, но 6 месеца вече си е сериозна работа.

Дана страхотна ти е дъщеричката! Красива мартеничка.

Дана, Вал-то - не се косете, а се радвайте на невероятния живот и най-вече на малките съкровища. Наистина ви е трудно далеч от дома, но вероятно близките ви просто са пропуснали в забързаното ежедневие. Когато си в чужбина малките неща и жестове, свързани с родината са от голямо значение, но човек го знае само, ако го е преживял. Освен всичко си мисля, че българската народопсихология кара повечето българи да смятат, че познатите им, които живеят навън са мнооого добре материално и по-скоро очакват подаръци, отколкото те да подаряват. Какво да се прави!?!

Ения, ужасни преживявания. Пожелавам ти никога повече да не ти се случва нещо подобно и всички в къщи да сте много много здрави.

Ние вчера семейно ходихме на фризьор и вече тотално си отрязах косата. Отново съм с една от любимите си прически - на каре. Като излизах се чудех дали детето ще си познае майката. Слава богу всичко е наред. Но това заради което изобщо ви занимавам с моята прическа е, че вече съм на 100% сигурна - от хормоните през бременността и кърменето съм се сдобила с няколко "Къдрави" кичура в моята абсолютно права коса. Е не са точно къдрави, ами приличат все едно са минати на преса на "вафлички". Дано да е временно явление, защото аз си харесвам косата и ще ми е много, много странно.

Ами засега толкова. Дояждаме си пюрето и отиваме на разходка.

Хубав ден!

Честит празник на Кокетка и на големият мъж Андрей! Да е здрав и много щастлив да расте

Дана, Вал-то и аз се разпознах някъде из твоите терзания, но вече не се впечатлявам /въпреки, че съм си тук/:) Първия път в началото всички идваха, радваха се с на бебето, но с времето посещенията намаляха, приятелите също, а сега вече сме стигнали почти и само до телефонни разговори /е, виждаме се от време - навреме/.... и то предимно на празници, чат-пат и без повод. Стигнах до извода, че остават роднините, добри-лоши, те са с мен и в добро и лошо, да не кажа, че семейството, личното ти семейство е това, което се радва и плаче с теб! Вече съм си почти 6 години в къщи и и през това време съм минала много пъти през твоите мисли, и още ми минават от време-навреме, но все по-рядко. Вчера станахме, разменихме си мартенички, децата щастливи, ни е също, ако някой ни изпрати ще се радвам, аз изпратих на който можах, да другите честитих чрез съобщение.

Прегърни малкото си момиче и не се тревожи с такива мисли

Да ви се оплача...Естел й се появи някакво малко лишейче вчера във веждичката, днес е избеляло, но вчера беше червеничко, сега пак в нови притеснения се вкарах. Миналата вечер хапнах малко сьомга, дали е от нея, не знам, но се притесних. Ще го наблюдавам...лошото е, че вчера втори ден добавих пюре от тиква към кашата и дали не е от нея, но нали вече съм я давала преди 2-3 седмици?!?! Ох, и това ще е като кака си, трудно ще е с храненето....
Започна да се буди в 5 ч сутрин и до 10 все иска да цока...гладна ли е?!?Според мен имам доста кърма, то тези гънки не са от вода, ама не знам какво става?!
Отивам да свърша нещо из къщата...
 

Честити половин-годинки на Андрей, Иван и Далия!!!
Кокетка, Vio, Дани, пожелавам ви щастливи и много здрави бебета. Прекрасно детство на тях, а с това и на вас само хубави моменти 

Дана, val_to,  знам, че когато си далеч от вкъщи, емоциите са много по-силни. Усмихнете се, момичета, имате прекрасни бебчета, а за следващия първи март ще имате и компания в правенето и разменянето на мартеници.

А за приятелите - аз съм първата сред приятелите ми с бебе и разбрах, че е неминуемо отношенията да станат малко по-различни. Като знам колко много се промени живота ми след Макси, няма начин някой без бебе да си го представи. Но пък ми е толкова хубаво сега и са толкова силни и истински всичките ми емоции и преживявания. А и вярвам, че истинските ми приятели винаги ще си останат такива.

Макс днес е много много кисел  . Голям МРЪН е цял ден и ми е много трудно да го усмихна - подозирам, че отново има атака от зъбите, защото иска единствено и само да хапе. Даже аз като го гушна и се навежда да ме захапе за лицето - получава се много сладка лигава целувка   

Днес за втори ден пробва морков и определено му харесва. Забелязах обаче, че след твърдата храна му се увеличават газовете и стават болезнени, както от времето на коликите. Което го прави доста неспокоен като спи следобяд - буди се често, плаче, вдига крачета. 
Затова вчера реших да взема това новото Хип Комфорт, което е за колики и запек, и да му го давам сутрин и на обяд. Да, ама не - сутринта изяде 60 мл и почна да му се гади. След това бойкотира и неговия си Комбиотик 
Пробвах ги двете и вкусът им няма нищо общо - новото даже леко нагарча, докато Комбиотикът сладни. Как очакват бебетата да го харесват... 

Мисля си, че коремчето му свиква с новата храна, защото други реакции няма. Захранвам го много бавно и не смея да увеличавам много много количеството. Дано се адаптира по-бързо, че ако ще е като с коликите, не ми се мисли...

Ей, как забравих да честитя на Кокетчето и другите момичета ,да са ви живи и здрави бебоците и много да ви радват .Да споделя мерките и теглилките на 6 месеца-8.000 и 69см/+600+4см/и ни казаха ,че сме дебели,а аз като си го гледам все слабинко ми се струва )))))споделих с док за нашето необръщане от корем по гръб-жената изобщо не ми повярва и ми каза ,ама ти добре ли виждаш ,това бебе седи седнало самичко без да се подпира на ръце,има два зъба/кво значение имат зъбите / ,хили се като репичка,стои изправена на цяло стъпало,опитва се да лази,абе направо ми се подигра .Най лошото нямаме белег на рамото и другия месец ,ще се почват мъчения уффффф,таман си помислих ,че ще почиваме от иглите ама нееее .Айде моми хубав ви ден)))))

Климсче,Кокеткка,няма начин да няма отдръпване на приятели след раждане на дете.Усетих го при всичките деца.Не им се сърдя,чат-пат се обаждат,но съм сигурна че мислят за мен.

Вашите приятели като се обебят ще се върнат към вас.

Оня ден обаче получих малко странна покана и се позамислих.Обади се една приятелка и казва "Хайде,елате на гости,че се затъжихме за вас,но оставете бебето."
Аз отговорих,че няма къде да го оставя,бабите не са от Бургас и тя много добре го знае.
Мисли,мисли и отсече "Значи няма да стане" т.е.да не идваме.Какво им пречи Криста в шезлонга не разбирам.Ако иска спокойствие да помоли да оставим Иван,ние и не го взимаме вече с нас.
Друга покана и то от кумците.Имаха годишнина и ние сме им кумове.Казват "елате на ресторант".Аз отговарям,че с бебето няма да отида на ресторант по ред причини и изброявам.Отговоърт беше отново "ами тогава няма да стане,в къщи не е удобно" и това са хора,които през седмица са ни на гости.Ние в тях от две години не ходим.
Като изключа тези два случая приятелите ми са душици,сега не се обаждат,но докато не ми дадат неоспорима доказателство,че не ме щат,от мен отърваване няма.
Както Климс и аз гушкам Крис и не го мисля много,особено на моята възраст дето бебе се гледа като внуче.Толкова ми е спокойно,само като ме погледне.

Момичета БЛАГОДАРЯ ВИ за милите думи - определено като си далеч изживяваш всички празници с носталгия но .... сами сме си го избрали 
Да честитя половин годинките на Кокетка, Вио и Дани - да са живи, здрави и весели малките съкровища и много много да ви радват.
И Раян днес е супер кисел, като се почна от вечерта на всеки час беше буден ужас  и само плаче и днес ми отказа каша за закуска, а друг път си я хапваше с такова удоволствие и си я чакаше нямам идея на какво се дължи, но днес определено ще ми е труден ден а имам и да чета, че утре съм на училище. Дано да се успокои малко след обяд.
Лек ден на всички   

Честити 6 месеца и на бебоците на Вио и Дани. Нацелувайте ги момичета много, и да са ви живи и здрави 

Славка, това с поканите по този начин наистина е много.....странно и тъпо. Ние сме канени на сватба през май, и онзи ден говоря по телефона с булката и тя ми вика : Незнам на кой ще ги оставите децата, но ви чакам да дойдете. И аз шокирана докато осъзная точно какво ми каза и издадох някъв звук Емиии, ъъъъъъ....... и тя започна да говори за нещо друго  .
jaded Застана ми буца в гърлото докато те четях.....някак изведнъж все едно бях ти.....и си представих, че наистина ти е било тъжно и самотно. Хайде идвайте вече в София и няма да имаш време от всички нас да се сещаш дори за самота  .

Честити половин годинки и на Ванко, и на Далия. Вио, Дани, желая ви прекрасно пътешествие, заедно с бебоците, в порастването им. Да са ви живи и здрави.
jaded, прегръщам те. Понеже от време на време все пак успявам и да прочета някой ред , да ти пренапиша един откъс от "Моята измислена страна" на Алиенде - "Носталгията. Според речника е мъка по родината, тъга, предизвикана от спомена за тази загуба.....Няколко пъти съм била принуждавана да заминавам, като късам връзки и оставам всичко зад гърба си, за да започна наново на друго място, избродила съм повече пътища, отколкото мога да си спомня. От толкова сбогувания корените ми пресъхнаха и навярно съм пуснала други, които поради липса на географско място, където да се установят, са го сторили в паметта ми. Но внимание, паметта е лабиринт, в който дебнат минотаври.........
но за да отговоря на онзи непознат за носталгията, трябва да се върна изцяло към годините там. А за да го направя, се налага да спомена семейството ми, защото родина и племе се смесват в ума ми. "
За всички, които тъгуват по родината или по нещо предишно  http://vbox7.com/play:7951d908
Все ми се струва, че Алиенде ще ти хареса.

esy, Koketka - относно приятелите и при нас положението е горе-долу същото, само че нашите приятели всичките са с големи деца и са забравили вече какво значи да имаш бебе. Преди месец някъде искаха да се видим /не бяхме се виждали преди това от горе долу 3 месеца/, решихме че ще ни е удобно на обед, в някое заведение, т.к вечер Мила в 20.00 е заспала. Избрахме уж по спокойно заведение, зала за непушачи, направихме резервация - разбира се ние бяхме точни все пак Мила има някакъв режим на хранене , а все още не сме свикнали да се храним на вън, т.к всичко около нас става в пюре и предпочитаме тази "операция" да я правим в домашна обстановка. - та ние сме точни за срещата, отиваме , всички останали закъсняват с по около 30мин,и когато дойде момента да си поръчаме нещо Мила се разплака зверски - не можахме да я успокоим и на бързичко се облякохме и тръгнахме. След това се чухме по телефона и чух че много сме я били разглезили и щели сме да се забравим заради бебето. Стана ми доста криво т.к това са ни доста близки хора, помагали сме си много, на празници сме били с тях - но те вече нямат нашите проблеми. За нас в момента бебето е най важното нещо - т.е то да се чувства добре и не виждам защо трябва да правя нещо, което не се харесва на бебето.
Ще мине обаче време, бебето ще порасне и надявам се, всичко да е по старо му , но времето ще покаже. Много ми е криво и като чуя - не ти се обаждам защото може бебето да спи....
За мен това е оправдание, ама аз си давам сметка кой наистина ми е приятел и кой не...
Та така по тази тема.
Иначе ние днес бяхме на разходка 3 часа - Мила спа, а аз умрях от студ. Искам вече да е лятооооо

Безуспешно се опитвам да ви догоня но не мога.
Мишчицастрахотно стихотворение и много тъжно,още от сега ми е мъчно,че детето ми един ден ще поеме своя път и няма да има време за мен,както сега аз постъпвам с родителите си,и за това сега го мляскам по цял ден
Jadedмного мило ми стана за малката бебка,че се е задавила и се е разплакала.Много ми се свидят когато се уплашат и особено когато са болнички малките душички и вас Eniq за това,което сте преживели,дано да сте добре
Кокеткамного ми хареса програмата ви на игри,как гладиш и домакинстваш с бебко?Моя сладур не ще да играе сам ,а искам да свърша нещо из къщи и ми е трудно да ги съчетая.
Евиткамного се радвам,че бебка е добре вече и сте намерили вашето мляко,да има мир в къщи А за църквата и нейните служители какво да кажа-за повечето от тях това е работа и то доста доходоносна-извинете за богохулството ама е тъй.
Когато дядо почина,му купих една кутия цигари/той мн.обичаше кафенце и цигари/и му я сложих в ковчега.На гробищата попа видя кутията преди да сложат капака и я извади и каза,че религията не разрешава И след това дъра-бъра и как Бог е справедлив-Кой е справедлив-Който позволява всеки ден да бъдат пребивани,убивани и измъчвани деца,невинни хора.Това ли е Господ ,това ли са неговите служители -едни брадати,алчни и изперкали дядковци и още по-злобни и грешни бабки като в случая с Евита.
Извинете за това,че така се паля ама се ядосвам на такива хора и особено пък на тия дето безучастно приемат съдбата си а не се борят за правата си.Тук при нас например често гасне тока и в резултат на това на много хора им горят ел.уредите,Всички мърморят ама никой не отива до ЕОН да подаде жалба.Свекъра и той-не му се занимава и сега ще изкара пари да купува нов бойлер,който струва колкото заплатата му.Ей за тва ще ни тъпчат и ще ни крадат.Щото сме овце.
 
Tarkaможе ли да ти открадна идеите за печенето на някои зеленчуци,не съм се интересувала защо само варени трябва и нямам и време да търся сега инфо,но картофчето ще го опека с корите и с малко Ам ще го разредя
А ние спим от 19 до 7-8 часа и става 1,рядко 2 пъти да папка.Чак по едно време се чудих-тва дете да не му има нещо?
Честити зъбки на озъбилите се  
И разбира се Честита половин Годинка на всички бебчета ,са я празнували докато ме нямаше  
Миленкачестито,че ще ставаш леля  
Връщам се пак да чета.

миличкото ми бебче
тия ми иди да ги пребия с тояга

Да се включа съвсем набързо да честитя месечинките на Андрей, Ванк, Далия и Яна! Да са живи и здрави, да растат щастливи и послушни! А на техните майки много прегръдки!

Кокетка, не е честно   Искаме поне да видим тортата.  

Дана, много мъчно ми стана след поста ти.   Занеш ли някара ме да се замисля, защото аз много обичах да правя разни малки подаръчета и жестове и все още ги правя, но да си призная напоследък малко се излагам и то заради виртуалното общуване. Хаквам една мартеница във ФБ и готово, обаче то не е същото като това да пратиш нещо дори и мъничко. Сари е много щастлива да има майка като теб и да е в държава, където хората са по-толерантни (или поне това е моята представа за скандинавците).  

Вал_то,  

Джейдед,  

Ения, много се радвам , че с епояви. Съжалявам, че и ти и дечица сте преживели такъв кошмар. Направо нямам думи. Дано да не се повтаря повече. 

Малена днес яде картоф за първи път. Сварих и картофче, нарязах го на дебели кръгчета и и дадох в ръчичките. Беше и интересно  и май и хареса. Колко отиде в устата и колко се размаза на всички други места е отделен въпрос.   Ама и картофът беше някакъв сорт, който като се свари и се разкашква и тя като го стисня в ръчичката и става на пюре.   Утре ще пробваме пак да видим как ще се справи.
Излязохме малко на разходка днес и по задачки, ато се оказа доста студено. И това моето момиче какво ще го правя, много трудно заспива сама; почна да спи съвсем за кратко и вкъщи и навън, но най-лошото е, че като е будна не и харесва да стои в количката и все я нося в кенгуруто и бутам и количката. Аз си правя планове като се стопли да сме по цял ден навън, ама ако трябва да се носим по цял ден няма да издържа.    Вашите бебчета като са будни стоят ли си в количките спокойни?

Честита Баба Марта! Бъдете здрави и усмихнати! Много проЛЛЛетно настроение ви пожелаваме! 


Момичета, моля да ме извините, че влизам в темичката ви, без да има въпрос към нас, но началото на новия месец е подходящо време да ви дам информация за предстоящите събития, организирани с подкрепата на Ла Лече Лига. Ако имате желание и възможност, заповядайте на ЛЛЛ безплатни лекции за кърмене и захранване и на кърмачески срещи и бебешки кафета за бъдещи и настоящи майки. Програмата за месец март по градове можете да видите на сайта на ЛЛЛ. Ако имате въпроси – може да пишете освен тук, също и в подфорума за консултации с Ла Лече Лига, или да се обадите на националния телефон на ЛЛЛ - 0888 555 385.

Ако не сте успели да гледате и слушате на живо уебинарите по различни въпроси, свързани с кърменето, а мислите, че темите могат да са ви интересни и полезни, може да си ги пуснете в удобно за вас време на запис – тук са линковете към тях. Просто се настанявате пред компютъра и слушате (някои майки споделиха, че ако звукът е слаб, със слушалки успяват да чуват по-добре ).

Ей, с това съм абсолютно съгласна. И при мен с раждането се промениха нещата. Една от приятелките ми още от гимназията, която следваше в София, винаги като се прибереше и ми идваше на гости (живеем на двата края на града) за да се видим и то в тези студове....
А друга .... даже не ми се коментира. В крайна сметка какви приятели са тези, които мислят за собствения си г*з, и не могат да влязат в положението на семейство/жена с бебе! Хич даже не си го слагам на сърце.
  А се получи и нещо интересно,  много от т. нар. ми познати(комшийки) родиха по едно и също време с мен и сега си заформихме компанийка с "общи неволи и интереси " .

Щастието е в дъщеря ми нейната усмивка, нейните викове, нейните очи ))) това никой приятел не може да ти го даде....

Q-Tняма ли опасност да се задави бебчето-искам и аз да пробвам ама съм бъзла-особено след като един път го сложих в малко по-топла вода и то така писна и днес падна пред погледа ми 
Amorevoleблагодаря за информацията 
А за приятелете какво да кажа-същата работа,особено тия дето нямат деца.Но и аз чак сега разбирам какво е, и по-друг начин гледам на тези приятелки и познати,които имат деца.Гледам си детенце и също като вас то ми дава сили и щастие.Не съм си и представяла,че може да има такава силна любов.И да ви разкажа една истинска история/мъжът ми ми я разказа/.Не помня ,в коя държава но една майка излиза на разходка с коне с трите си деца./из някакви пущинаци/.В един момент изкача пума и естествено напада най-малкото дете.Майката скача да го защити, а през това време другите две деца тръгват за помощ.След два часа спасителите идват и какво да видят майката още се бори с пумата-цялата ранена.Убиват пумата и майката след като разбира,че всичко с малкото дете е наред и то е невредимо издъхва от раните си.
Всеки път се просълзявам като се сетя за тая история и отивам да целуна мойто слънце и си викам  а бе майната им на всички