Пролетта с мартенички се задава, септемврийче на половин годинка става

На мен пък не ми липсват особено социалните контакти. Странно ми е, че някои хора не се обаждат, но то и аз не се обаждам, но не ми липсват като цяло. Даже и при предишното ми, и при сегашното ми майчинство,  си отпочивам от по принцип многото хора около мен.  Хубаво ми е с децата.
аз също спрях да пасирам добре пюретата на Боби. Оставям нарочно малки парченца. Когато нашата храна позволява, давам също.
Гълъбина, Тара беше писала, че племенникът й е захранван изцяло така. Не било опасно, дори и да се задави.

Гълъбина, и мен малко ме е страх, но Тара писа доста подробно зазахранването на племеника и по този метод, а и в други статии, също пише за задавянето. Е все пак докато яде постоянно я наблюдавах, но и днес наистина този картоф стана супер разкашкан. Иначе и аз един път излях с едно канче малко по-топла вода отколкото на беба и харесва  Като писна горкото ми идеше да се гръмна. Но всичко мина и на другия ден хич не си спомняше - пак се радваше на водата и си пляскаше с ръце и крака, а на мен ми е обица на ухото.

Вио, Дани, честити месечинки и на Иван и Далия  Вси„чко най-най-най за бебоците и за техните родители. Да са ви живи  издрави!

Гълъбина, аз честно да ти кажа правя много ясно разделение между църквата и религията. Да, църквата е храма на Господ, но тези вътре са просто хора, едни от нас и точно както измежду нас има крадливи, зависливи, лъжливи, така и между тях. Даже не ми се говори какви мръсотии правят църковните служители, само си спомнете скандала във Ватикана и обвиненията в ненормални сексуални контакти... Така че, аз като ходя на църква отивам в храма на Господ и хич не ми пука за свещенниците и лелките на свещите. Да, има и готини свещенници, много човечни и благи, тях ги харесва и почитам. Освен това самата ни религия казва, че Господ е навсякъде, Господ е там, където си ти, винаги е с теб и няма нужда от храм. То нали точно заради тези думи, христянството става силна религия в древен Рим, когато населението е бедно, гладно и изморено от войни и само вярата, че има Господ, който е до теб, им дава сили и в крайна сметка църквата започва да командва цялата държава (Западен Рим, де). И по този повод да ви разкажа любимата си притча (ако съм ви я разказвала вече, извинете ме): Един възрастен човек сънува сън, в който животът му е един дълъг и красив пясъчен плаж. Гледа в пясъка стъпки, но не едни, а два чифта и пита Господ "Господи, чии са тези стъпки в пясъка", а Господ му отговаря "Твоите и моите стъпки, защото ние с теб вървим заедно в живота ти". Гледа човека, на отделни места, стъпките са само едни и пита Господ какво е това. Господ отговаря "Това са трудните моменти в твоя живот". "Но, Господи, защо си ме изоставил сам в трудните ми моменти, защо твоите стъпки ги няма до мен, когато най-си ми трябвал?", а Господ казва "Това не са твоите стъпки, това са моите стъпки, защото в трудните ти моменти те носих на ръце".... Ето това е горе-долу и моята вяра - ако има Господ, то той си е до мен винаги, църквата е само за успокоение на душата, че си спазил ритуала и е едно място, където можеш да си поседиш тихо, да се помолиш и дори да си поплачеш, без на никой да му пречиш и без никой да те гледа странно.

А за приятелите.... ами аз нали все мисля, анализирам, въртя в главата си случки, събития, казани думи... та съм си анализирала много отдавна приятелите и кой ми е само за иху-аху и кой истински ме обича. За това и от никой не съм разочарована, но и честно да си призная, това, което ви се случва, при мен го няма - същите, хора, които предими звъняха и сега ми звънят. Обядвам със същите приятели, пия къфе със същите, на никой бебето ми не му пречи. Приемат за напълно нормално да ходя с него на срещите, приемат за нормално и да си говорим някаква част от разговора за Емо и неговите първи събития в живота. Даже, може да се каже, че аз си разчистих приятелите през последната година. По-точно изхвърлих от живота си една жена, която винаги е твърдяла, че много ме обича и че ми е най-близката приятелка, но предишното лято (преди да забременея) направи нещо гнусно, което ме обиди и й се ръзсърдих. Спрях да си говоря с нея дори. След няколко месеца, ми се обади и ме помоли да пием кафе. Реших, че има проблем и за това си е позволила да ми се обади и се съгласих да се видим, защото, ако имаше нужда от поощ, нямаше да й откажа. Като се видяхме, ми се хвърли на врата, разрева се, каза, че не иска да ме няма в живота й, че много й липсвам и много ме обича. Аз винаги съм казвала, че в живота два неща трябва да може човек - да се извинява и да прощава и, че всеки, който се разкае трябва да получи втори шанс. И понеже това не са само думи за мен, наистина й дадох втори шанс, забравих всичко и даже, месец по-късно тя имаше много труден момент в живота, плачеше денонощно, говорили сме по цяла нощ по телефона, правех всичко, което мога да я подкрепя и да я успокоя. Точно бях загубила предишното си бебе, но дори не й казах (даже не й казах, е съм била бременна, понеже нали още в 8-ма седмица го загубих), за да не я разстройвам допълнително. Ивъпреки всичко, тя пак се отнесе лошо с мен. Без да изпадам в подробности, но просто имаше злобни забележки, неподходящо поведение и ... адски ме ревнуваше от гаджето ми и ми вдигаше страхотни скандали как с него се държа по един начин, а с нея по друг....  И преди година, окончателно взех решение, повече да нямам контакт с нея. В момента, в който спрях да я виждам и чувам, все едно цяла планина ми слезе от гърба, олекнах и се почувстах щастлива. Значи това не е бил приятел за мен, а е бил огромен проблем.... Отплеснах се, но само ще допълня, че аз в живота си само един човек съм наричала свой най-добър приятел. Мъж е и от първия ден, в който съм го срещнала преди 12 години, го чувствам почти като брат. В мига, в който се запознах с него, го почувствах като най-близкия човек на света и имах усещането, че се познаваме цял живот. От тогава сме неразделни и това е човекът, който освен гаджето ми знае всичко, ама наистина всичко за мен, дори най-съкровенните ми мисли. С него съм изживяла всякакви неща и много сме пътували само двамата и в България и в чужбина, и на море сме ходили, а знаете, че човек разбира дали си пасва с друг, само на път, само когато се налага да сте нон-стоп заедно. Всъщност той е и човекът, който ме запозна с гаджето ми, така че без него Емо нямаше да има точно този татко  и това че всъщност ни е общ приятел е много готино (аз другите приятели на гаджето хич не ги харесвам и дори не се виждам с тях). И никога друг няма да нарека най-добър приятел, въпреки, че имам още едно много близко момче, малко по-малък от мен, но който на практика съм отгледала и възпитала и който ми се иска да стане кръстник на Емо.

Но винаги когато една врата се затваря, поне една друга се отваря. Така стана и този път  - прекратих едно дългогодишно приятелство, но почти веднага открих тук много ценни хора, накои от които вече чувствам по-близки дори от онази приятелка, която е била 10 години в живота ми, защото в крайна сметка приятелството се усеща с душата,  а не се измерва с броя на срещите.

Честита Баба Марта мили маминки и сладки бебочета
;Специални поздрави за порасналите сладурчета на по цяаааала половин година
Отдавна ви "гоня", нооо няма наваксване, като изпусна влака и после иди , че го гони. Но ви чета и съпреживявам всяка история , всеки ваш трепет. И си поплаквам и се похилвам честичко , абе хубаво ми е тука ей.
За историите приятели бебе искам да ви кажа колко сълзи съм проляла с първото си дете, много тежко ми беше. Още си спомням как моята приятелка не ми се обади на първия рожден ден на сина ми, а повярвайте ми тогава го чуствах като най-големия празник на света, дори на сватбата си не съм се вълнувала толкова. Сега и приятелките ми имат деца и разбраха как е. Явно не са искали да ме обидят, но се получаваха много неприятни ситуации. Стигнах до същите изводи като EsyЧе семейството е най - важното и най - истинския ни приятел!
А много ми харесва и максимата , която Кокетка е споделила. Да се радваме на това , което имаме и да не страдаме за това , което нямаме
Дана, val_toСигурна съм, че ви е тежко и понякога си мислите, че всички са ви забравили, но съм убедена, че страшно много хора тук мислят за вас, всеки ден. Имам много близки приятелки, които отидоха в чужбина да живеят и да ви кажа от тук пък се усеща все едно как да кажа не им е до нас, което пък също не е истина сигурна съм.
Маги продължава да суче по цяла нощ, вече сенките са ми стигнали до средата на бузите, няма спане. Не плаче но подмрънква или си играе, скубе ме, пее, рита, пърха и така по цяла нощ.
Черпя я от няколко дни с микродози от нашата храна, но не я приема с охота, всичко изплюва, по-точно избръмчава и прави погнусени физиономии. Единствено авокадото не го изплю, а то е най-безвкусното , което хапвахме заедно, е аз моето си го соля.
valerieМного ти се радвам на ентусиазма, с който учиш дечицата си. Образованието от детската градина не може на малкия пръст да ти стъпи. Евала. Аз не мога да се справя с такива начинания, Монко е страшно напред само с компютъра, от 2 годишен гаси с шът даун, мести и създава папки, отваря с няколко различни плеъра в зависимост от ситуацията и с уиндолс 7 свикна по-бързо от мен. Другото предимно бабите го учат и в детската. В нас строим и играем с животинките разни ролеви игри и си измисляме приказки.
Аз съм прилежна студентка, уча , нося домашни и ми е хубавооооооо! Много ама много не мога още да повярвам, че това ми се случва , просто за мен е много мил жест на съдбата.
Лятото съм решила да отидем на село с децата и да станем абсолътни аграрчета, ще помагаме в биоградината, ще се разхождаме по прашните пътища, ще тичаве през житата......аауууу, нямам търпетие. Толкова ми е отвратително в града, а пък в София, направо ще падна от ужас. От Горнобански до НБУ, виждам само мърсотия, разруха, и джипсита. Пелник ми се вижда слънце направо. Но кой ще ми повярва хахха
Ох спирам, че кой ще ме чете...
  вииииииииии

От сутринта се каня да пиша, за да ви честитя, но толкова ме боли глава днес, че едва успях да изкарам деня с малкия.

Честита половин годинка на Андрей, Иван и Далия  Желая им здраве и най-вече здраве, за другото ще се погрижите    Незабравими мигове заедно   

Дана, Val_to, jaded 

Утре ще се включа по-адекватно, ако съм се отървала от мигрената. Спокойна нощ 

neci, радвам се, че писа и че следването върви толкова хубаво... Ах мила, ако знаеш аз как си мечтая да мина по околовръстното, да подишам въздуха на горнобански, да се поядосвам покрай НБУ на паркиралите не където трябва... ех... Родното си е родно Затова и разбирам чувствата ти към Перник...

Гълъбина, няма страшно и да се задави, ето виж при нас как стана: задави се и после всичко повърна Само малко повечко стрес и за мен и за нея, а и за пералнята след това

Тара,  Много те обичам, душа, като те чета и ми стопляш сърцето. На 12 идвам, да знайш, шта скъсам от разходки 

Миш, много ти благодаря, мила, толкова хубаво ми стана от думите ти. Мен с теб ще ме срам да се видя, нямам подходящ маникюр за целта  Първо ще трябва да се видя с любимата ми маникюристка и като ме приведе във вид, тогава 

Валери, благодаря ти  Чела съм само "Къщата на духовете", обаче ме натъжава Алиенде. Не че не ми харесва, много е приятна, но ме разстройва някак, дърпа ми нежните струни в душата. Затова съзнателно я избягвам, имам нужда от здрав и силен позитивизъм, да ми лъха отвсякъде
Не знам защо, обаче като те чета (а и като чух гласа ти по телефона), много ми напомняш на едно любимо мое стихотворение... Някак носиш една такава вибрация в себе си. Споделям го тук, дано и на другите им хареса (за теб съм някак убедена, че ще го харесаш):

Сонет XCL,
Пабло Неруда

Ако аз умра, живей с такава сила,
че всеки студ и болка да помръкнат,
от юг към юг да грее твоят ясен поглед,
от лъч към лъч гласът ти да звучи като китара.

Не искам да пресъхват твоят смях и стъпки.
Бъди усмивка - тя е моето наследство.
И не ме викай - аз не съществувам,
живей в отсъствието ми като във дом.

Огромен дом е то, отсъствието мое,
ти можеш през стените му да влизаш,
във въздуха картини да окачваш.

Прозрачен дом е то, отсъствието мое.
И аз без дъх - ще виждам как живееш.
Нещастна ли си - ще умра отново.

Добра вечер и от мен  Честита месечинка на Яна , Далия ,Ванко и Андрейката   Много радост да  носят на всички мами и татковци  
Днес ни беше мноооого хубаво в този студ.На гости ни дойде от цетнърО Тарка с малък Емо .Ама сладурчо беееее Беше като малка, сива пандичка и една чаровна, сладка усмивка .Чукнахме си срещичка и с Кокетка, и трите както доброто старо време ядохме торта,само че тази бе  на Кокетка ,лелееее с  Тарка добре намушкахме по безброй парчета   Беше супееер    разликата в сегашната ни среща   беше ,че и трите сме се вталили доста прилично ,навън не е жега ,а  студ и вече не сме 2 в 1 ,а три мами с три колички   И естествено моя Георги събра целия квартал с рев.На помощ идват Кокетка и Тара .По средата на  булеварда Кокетка държи Жоренце ,Тара ми слага  кенгуруто на Емо  на раменете ,а на улицата автобус №111 пълен и  всички  назе гледат   Та така Емо и Андрейката спинкат ,аз бутам количка и нося ревлю и си дърдорим сладко ,сладко   Ама иначе си беше много готинко .Ето такива моменти стоплят човека .Вкусна торта, приятна компания и прекрасни деца ,които са чакани с много любов   Евитка, следващата среща да си в строя  
Jaded,желателно е да започнеш още от тия дни да правиш мартеници за другата година,че свят ще ти се завие като се изтърсим всички на Попа да ни кичиш с бяло и червено конче  
Дана ,напълно те разбирам за жеста и аз чакам другата баба и дядо да се сетят ,че имат един единствин внук ,но не би .И не ми е за подаръците ами как един ден ще обясня на сина си ,защо другите деца имат баба и дядо ,а той не   Да са ни живи и здрави дечицата житейските неща ще ги решаваме в движение  
neci браво на теб
dennip,утре да си на линия  
Моята приятелка пералнята нещо ми цъка  и ютията ме гледа в очите  
 П.П  Q-T, нещо Малена и Георги се гъбаркат с нас 

хихихи, каква сладка заплаха   

Неси, много се радвам, че се кефиш на ученето  Понеже и аз нали скоро го изживях и сега, като четох колко ти е готино и на мен ми стана хубаво, все едно аз сега съм се върнала от лекции 

Честита половин годинка на Андрей Да радва мама и тате и да е много здравичък и умен!

Да ви кажа момичета още нямам никакъв отговор, нито от Св.Синод, нито от Българска епархия, нито от самата църква, която също копирах в мейл-а си!!!
Мисля другата седмица да изпратя писмото си до всички видове медии и да ги уведомя, че нямам никакъв отговор и никой не отговаря на призива ми за помощ по повод дискриминационното отношение в български храм, аз ще ги побъркам..............

Данна, имам приятелка в Копенхаген, много сладък човек с две дечица, ако искаш мога да ти дам координатите й и ще й пиша във фейса да се свържете.
Аз какво да кажа мили мои като на мен майка ми на 1-ви март дори не се сети да ми се обади или пък поне да пожелае на детето ми да е живо и здраво и никой от смахнатата ми изродска рода, обади ми се днес майка ми и разговора започна така, няма добър ден, няма как си, що си:"Стационарния ни телефон не работи............." аз мълча...............:"Чу ли ме, не ни работи домашния телефон" и аз вече нервна питам:"Добре аз какво да направя?"...... мълчание.... последвано от:"Добре...."тряс телефона, ето това е майка ми....

Днес за пръв път заместих хранене, Рада си изплющя милата цяло 125 грамово бурканче пюре и след 2.30мин вече беше гладна и папа млекце. Иначе дадох и 4-5 лъжички пащърнак, но нещо не я кефи много-много, прави едни муцки "Аха да се издрайфам".....
Нещо е раздразнителна, нощес почти не спахме, вири копита ногорееее, прави едни палатки в кревата, пуфти и ги пуска от високо тия крака и те тупкат като торба с камъни........днес имаше много мрън..........ще я видим тая работа къде ще отиде.....иначе гледам венците, грам и идея нямаме за зъб, даже не е надуто..

За малко да забравя да честитя половин годинката и на моята дългокоса любимка Далия, да папа все така и да слушка:-)

Дид с най-голямо удоволствие, само се обадете 

Валери и на мен ще ми е много приятно и аз бих искала да се запознаем, само нека се постопли и почваме рандевутата.

Джадет,прекрасно стихотворение!

Тая нощ съмсаматна майка със самотно бебе.Вися на компа и оправям снимки.
Ето и Маги в ролята на прима балерина, от отбора по сумо.
http://necifer.multiply.com/photos/album/129/129#

Добро утро
neci, ама много е сладка тази Маги. Да я мачкаш, да я гушкаш, да я целуваш по пухкавите бузки. Страхотно бебенце. И Боби е такъв пухкав, но пък няма такива гънчици. А ти снимаш прекрасно..
jaded, благодаря . Аз много харесвам Пабло Неруда. В студентските години се събирахме в кафенето на Художествената академия и до малките часове пийвахме и рецитирахме любими поети. Неруда беше сред тях. Много хубави времена бяха и тогава. Времена, в които повече опитвахме поезията, отколкото прозата на живота.
neci, Иво също най-много обича ролевите игри. И ние правим същото. Но аз се опитвам да му създам някакъв навик в определен час на деня да се занимаваме с учене на разни неща извън опитното откриване на света. Тези тестове са много интересни, защото част от тях са и под формата на игра. Изследват логическото мислене, въображението, лексиката, с която разполага и която може да извика на помощ при определени ситуации, психологическата подготовка. Прави се и оценка на това как възприема околните, как се вписва в група - тук ми е много любопитно, защото Иво показва доста противоречиви резултати.
Много ти се радвам как се радваш на ученето
Кокетка, Диди, Тара, що не ни викнахте и ние да ядем торта? Аз отдавна планирам да хвана едно такси и да дойда на люлинска разходка, за да чуя гласовития Жорко.
Q-T, при Боби е различно. Понякога иска да го нося като се събуди, друг път, ако се движим с количката, няма проблем. Но не може да стои на спряна количка и буден. Нещо не е много съзерцателен тип
Тара, абсолютно съм съгласна за църквата. Преди време искахме с една колежка да спретнем нещо за това какво прави нашата църква за страдащите, бедните, за нуждаещите се от рамо. От пет места ни отказаха с мотива, че искаме да им навредим. Само един млад свещеник се съгласи, но каза, че първо трябвало да пита някакъв началник и след това ни отказа.

Здравейте мами, честита Баба Марта със закъснение.Честит национален празник
Честита половин годинка на всички вече празнували   Не мога да повярвам,че и моят сладур слеч 4 дни ще е на половин годинка,колко бързо минава времено.По въпроса за приятелите,не се очайвате, при мен беше така и при двете ми майчинства сега при второто още през бремеността ми някой започнаха да ограничават контактите, но пък хубавото е че се намират и добри приятели, които проявяват разбиране и са до нас винаги.Относно захранването от кога ще давате месни пюрета и с какъв вид ще започнете първо
Хубав и усмихнат ден желая на всички ви 

Честит национален празник и от мен. Като си стоя вкъщи, съм много зле с датите.... и дните от седмицата.
Да си обичаме България