не, не са като в казармата! 
Може на някого много да му се иска да рисува апокалиптични картинки за децата ми като са били в малката възраст. 
Просто съм мислила как да организирам нещата така, че да отговаря на възрастовите им способности. Например, не съм се забивала с тях в някой магазин да се шматкам по половин-един час, нито съм очаквала да напазарувам всичко за цяла седмица наведнъж, което също отнема доста време. Пазарувах по списък и за минимално време, защото колкото и едно дете да може да стои мирно и кротко, то има някакъв лимит, отвъд който вече си е чист тормоз и за родителя, и за детето, т.е. изисквах толкова, колкото е възможно на детето да даде към настоящия момент. В началото влизахме в магазина само за хляб и мляко за около 5 минути. След това удължавах времето на престой до момента, в който детето вече започваше да нервничи и да се пуска от ръката ми или от кошницата. И двамата бяха инструктирани да се държат за кошницата и да не се пускат. С времето вече ги оставях сами, нехванати за мен, но да стоят на няколко сантиметра от мен и да не пипат по рафтовете. И така постепенно дойде моментът, в който бяха напълно способни да се справят сами, дори ги пращах да вземат определен продукт, за който е ясно, че няма как да съборят стоките наоколо, или пък да отидат на щанда за хляб и да си поискат един. Това си е моя система, сама си я изработих навремето чрез наблюдения на децата и мислене по въпроса.
Виж целия пост
Може на някого много да му се иска да рисува апокалиптични картинки за децата ми като са били в малката възраст. Просто съм мислила как да организирам нещата така, че да отговаря на възрастовите им способности. Например, не съм се забивала с тях в някой магазин да се шматкам по половин-един час, нито съм очаквала да напазарувам всичко за цяла седмица наведнъж, което също отнема доста време. Пазарувах по списък и за минимално време, защото колкото и едно дете да може да стои мирно и кротко, то има някакъв лимит, отвъд който вече си е чист тормоз и за родителя, и за детето, т.е. изисквах толкова, колкото е възможно на детето да даде към настоящия момент. В началото влизахме в магазина само за хляб и мляко за около 5 минути. След това удължавах времето на престой до момента, в който детето вече започваше да нервничи и да се пуска от ръката ми или от кошницата. И двамата бяха инструктирани да се държат за кошницата и да не се пускат. С времето вече ги оставях сами, нехванати за мен, но да стоят на няколко сантиметра от мен и да не пипат по рафтовете. И така постепенно дойде моментът, в който бяха напълно способни да се справят сами, дори ги пращах да вземат определен продукт, за който е ясно, че няма как да съборят стоките наоколо, или пък да отидат на щанда за хляб и да си поискат един. Това си е моя система, сама си я изработих навремето чрез наблюдения на децата и мислене по въпроса. 
с пазарска количка 
