Имаме ли наистина избор?

Мдааа, аз все повече съм  в комичната ситуация - никой не ме разбира, само един ме разбра, и то погрешно:)
Не, не казвам, че искам да работя само 2 часа, но не приемам и съотношението 11 към 4 работа - семейство. И съм смаяна, че на вас това толкова много ви харесва. Все повече имам чувството, че не ми отговарят хора, които работят до късно 5 дни в седмицата и имат деца.

 Относно богатото общество и раждаемостта - нали това ми е въпроса. Защо? Като е толкова богато и развито, не се ли предполага да е по-хубаво? Обществото никога не се развива в тази посока - хуманност. Дори в нашето съвремие само да си помислиш затова изглежда нелепо и смешно.  


Моята тема беше за избора, а не че ей сега утре започвам да променям света. Вглеждайки се в моя живот и в този на част от приятели и познати, гледайки лицата на хората сутрин в метрото, стигам до този извод. Голямата част от хората изнемогват, имат много малко време за децата си, трудно сменят професии, защото трябва да се плащат ипотеки и наеми, съответно да се работи,а да учиш и работиш със семейство  е наистина много тежко. Оттам попадат в капан, от който сякаш няма излизане. Затова се замислих - тези хора наистина ли имат избор и какъв е???? Затова ви попитах - Имаме ли избор наистина? Четейки някои отговори, почвам да се чудя толкова ли е леко и хубаво всичко в Бьлгария, хората нямат никакъв проблем с тези неща и се чувстват комфортно и могат да избират...



Нещо , което не разбирам, е защо някои от вас не могат дори да си го представят различно. Сякаш ще живеем така во веки веков, никога нищо няма да се променя и това е оптималният модел на общество, от който трябва да сме много горди и който не бихме могли да подобрим с нищо.

Засега не е измислен по- добър вариант. Поне, за разлика от почти всички останали поколение ние не раждаме синове с идеята да умрат в някоя война.
Благата, които имаме трябва да идват от някъде, т.е. някой трябва да ги произвежда и освен ако не върнем робството няма как този някой да не сме ние.

Наистина, много хора са много обременени от някакви романтични представи за живота, щастието, семейството и прочее. Ако все пак ги сбъднем гарантирам вековна скука и вълна самоубийства. Преодоляването на препятствия, дори борбата с живота ни прави силни и онова, което сме. Лежането и отдаването на удоволствие през повече време не е развило никого. И при толкова модерни курсове и методи да бъдем себе си и да се развиваме сякаш забравяме, че живота е най- големия терапевт и най- сериозния курс по развитие на себе си, а да бъдем други е ясно, че не можем.

Ами опиши твоята представа, дай пример за това различното. Аз действително не разбирам за какво мечтаеш, макар че се опитвам. Да сме на по трийсет и пет, да ходим на пикници с децата и да се прибираме в къщите си на три ката, а услугите и продуктите, които ползваме, да се плащат от самосебе си? Как да стане? Тази къща, дето я искаш, нали някой трябва да чука и блъска по осем часа на ден, докато я построи? Ами университета на децата ти - кой ще виси там по цял ден да им налива ум и разум в главата? Ако всички хора решат, че работата ги ограбва и че искат да добиват благата си по друг начин, какво ще стане със света? Аз съм свикнала да имам 24-часов човешки сървис за някои неща, за други неща очаквам дори през уикенда да ми откликнат компетентни служители, трудът на трети го смятам за част от минимум изискванията си към живота и понеже съм наясно, че няма как само да искам и да ползвам, без да давам, приемам собствения си труд като цената, която плащам за чуждия. Моята лепта, образно казано. Щото инак какво - искам спокойствие, искам чистота, искам къща, искам пари, искам кола, искам, искам, искам, ама насреща нищо не давам.

Оставам с чувството, че Роска - продавачката и Данчето - шивачката, сами са си избрали да вършат това.

Сигурно не са го избрали, но за много неща няма избор. човек не може да бъде какъвто си поиска, а само какъвто може да бъде.

Роска Продавачката, ако е много добра продавачка, може да направи цяло състояние и сетне да си наеме още трийсет Роски Продавачки, които да продават вместо нея, а Данчето Шивачката, ако си е изминала търпеливо пътя, като нищо може да се окаже шивачка на Папата. Какви са тези предразсъдъци към професиите?   Авторката на "Хари Потър" е писала първата си книга като бедна и самотна майка, живееща със социални помощи и мисли за самоубийство, а днес се мотае по световните червени килими и надали се кани да отнеме живота си. Едни пишат, други шият, трети копаят - успява този, който е търпелив и не иска непрекъснато нещо друго, освен това, за което е създаден.

Никакви предразсъдъци, към професиите, само към финансите които носят и убеждението, че едва ли това е нещото, което им се прави в действителност.

Защо трябва винаги да се аргументира с крайности. Кога съм казала такова нещо? Единственото, което искам, е да е малко по-балансирано всичко, това няма нищо общо с нещата, които ти си написала.
Цялата работа идва оттам, че не искам двете ми толкова простички  и естествени желания - да имам дом и да осигуря на детето си нещо, да ми отнемат всички по-нататъшни избори, както на практика се получава.

И към финансите какви предразсъдъци можеш да имаш? Има ужасно много длъжности за хора с висше образование или дори научна степен, които носят и по- малко финанси, особено от тези на шивачката. А и дори онези, които имат по- широк набор от занимания, от които да избират в крайна сметка не прекарват деня си на ръба на екстаза и да си тръгват от работа с милиони. Всеки си има своята борба с живота по един или по друг начин. Другото е т. нар. безсмислено съществуване, но дори Джет сетърите измислят някакви, макар и малоумни предизвикателства, които да ги държат, за да не потънат.

quinousmene не можеш да имаш всичко. И да беше от богата фамилия пак щеше да имаш ангажименти и предопределености, макар да нямаше да ти се налага да се бориш, за да имаш дом.

Специално по отношение на връзката работа-деца.
До преди 1-2 г. аз самата работех по 12-13 ч. на ден /без пътя, понеже ти го включваш/. Работех от дома през бременността и през майчинството. Работех на 3 места едновременно след това. Същото важеше и за съпруга ми. Но направихме сами този избор да се преуморяваме от работа с определена цел. Можеше и да си караме по течението, защото имаме добро образование и "прилични" професии. Но нямаше да можем да си позволим да си разширим възможностите за избор. Например, нямаше да можем да си позволим "лукса" сега да работим много по-малко /съвсем в нормални граници и в часовете, в които децата ни са ангажирани с други дейности - т.е. в свободното им време да не усещат липсата ни/, нямаше да имаме възможности за избор дали да имаме още деца /за които копнеем и двамата, понеже имаме определени критерии за условията, които трябва родителите да осигурят на децата си/, нямаше да можем да си позволим избор дали, когато и къде да почиваме или пътуваме, какво и кога да си купим, ей такива елементарни и битови избори. Следствие от първоначалния избор. И от голяма доза търпение и позитивно мислене.
И изборът да работим тогава и по онзи начин си е бил наш и никога не съм изпитвала чувство, че нещо ми ограбва свободата или времето.
Всяко нещо си има цена.
Предполагам, че и вие не сте заминали в чужбина под нечий натиск, а пак е бил ваш избор.
Както писах по-горе - всичко е въпрос на избор, ограничен от личните възможности и от правото на избор на другите хора. И всяко нещо си има цена, която избиращият е длъжен да плати и да приеме резултатите от действията си.

Искам да кажа, че някои хора са принудени да работят неприятни неща за малко пари, и не си го избират, обстоятелствата им го налагат.

Естествено, че е така. Нали затова споря с някои в темата, които казват, че всичко е въпрос на избор. Има неща, които въобще не предполагат реален избор, а само въображаем за успокояване на нервите.

Съвсем искрено те поздравявам за това! Но не всички успяват  и ми се струва, че общият случай не вашият, за съжаление.

Дайте ми пример за човек, принуден от обстоятелствата цял живот да работи неприятна нему работа за малко пари. Каква ще да е тази принуда, дето няма да ти позволи да си намериш приятна работа за малко пари, а после и за повече? (Визирам нормалните общества, защото по света има все още места, в които не можеш да избираш дори дали да живееш.) Ако знаеш каква е приятната за теб работа и си здрав и прав, аз не мисля, че нещо може да те спре. Временно, може би, но не повече. Да не говорим, че истинският избор е всъщност в това, дали ще избереш да приемаш работата си като приятна или неприятна, щото без твоите лични концепции всяка работа си е просто работа. Познавам доволни чистачи и кофражисти, познавам недоволни банкери и аристократи, т.е. надали личното щастие има нещо общо с длъжността, работното време или пък с парите ти. От моя гледна точка.

Да, всеки може да има такъв момент в живота си, но вие твърдите ли че човек в такава ситуация трябва просто да превие гръб и да шие гащи 40 години, докато добута до пенсия?

Ако никога не се опита да промени това, не можем да знаем наистина дали има избор или не. А човек, като осъзнае че с някакви усилия от своя страна може да промени някакви обстоятелства в живота си, този човек вече не е същият. Променен е вече. Друг е. И път назад няма.