Слънце, пясък и море сънува АВГУСТинското дете :)))

  • 58 241
  • 740
# 345
Или, може би е комбинация от пролетна умора (Йована ми е такава като е уморена, апатична и мълчалива). Ама и мъжа ти тези дето му ги е изръсил.... Поговорете си. Явно смъртта е по- нова тема, непозната и страшна. Обясни му нещата, така, както са. Забелязала съм, че децата много се успокояват по този начин. Нещо от рода на- Да,знам,че те плаши, мен също ме е страх от смъртта, защото....., но тя е неизменнен дял от живота и рано или късно ще сполети всеки от нас. Наблегни,че това с вас няма да се случи преди той да е достатъчно силен и смел сам да се справя и тн.
Аз, поне, бих поговорила с Йована по този начин  Thinking
Виж целия пост
# 346
Теди отдавна е запознат с смъртта,наложи му се да разбере като беше на 1г и 9м,като почина пра дядо му Tired а от Коледа ме "тормози" с въпроси за моя татко,защо е отишъл на небето?кога ще се върне?той какъв му е на него?защо е умрял? и т.н. на всичко отговарям...

а по другата тема..
Не те обичам.Не искам да съм ти дете.Елица няма да ти бъда батко повече.Това разбира се като не му е по свирката Laughing иначе съм най добрата,най хубавата....

Виж целия пост
# 347
По темата, за смъртта, Ани въобще не я вълнува, въпреки че вкъщи от време на време си говорим за нея Rolling Eyes. Преди някоко нощи, Дани пък се събуди с рев и като го питахме, какво има, той каза само, че не искал да умре. Опитах се да го сложа отново да си легне, но пожела да спи при нас. След като заспа, цяла нощ се мята като риба на сухо, но на следващия ден вече много спокоен и нищо повече не спомена за смъртта.
Виж целия пост
# 348
 Hug
Яни вчера се държа както обикновено, нямаше и помен от настроението от предишния ден. Ако той отвори темата, ще си поговорим и ще му обясня, но не мисля аз да зачеквам темата сама и да почна да му говоря  Thinking
Благодаря, че споделихте  Hug
Виж целия пост
# 349
Малко се загубих, ама имах доста работа.
Много тегава тема сте подхванали. И нас не ни подмина. Сашко приема смъртта като някакво странно понятие. Например знае, че дядо му е починал. Вече погребвахме две рибки, така че знае и за смъртта на домашните любимци. Незнам обаче доколко разбира същината. По-скоро я приема като някаква константа, която е част от живота. Thinking
За "обичам те-не те обичам" - и при нас има такива изблици. Обикновено като не стане нещо на неговото и който му го е отказал, следва: "Не те обичам, аз обичам само мама/тати/баба". Зависи кой му е отказал нещото. Wink Естествено необичането трае не повече от една минута. Mr. Green
Ние вчера бяхме на открит урок по таекуондо на Сашо. Голям майтап беше. От групата му са останали да тренират само 6 момченца. Треньорът доста ги стяга и явно не всички са издържали. Но пък и шестимата бяха страхотни. Накрая дори трошиха стиропорни тухли с крак. Grinning
Ние утре заминаваме, така че надали ще имам време довечера да пусна някакви снимки. Но пък обещавам да се отчета снимково като се върнем. Grinning

 
Виж целия пост
# 350
Лулу, на селската къща ли отивате  Heart Eyes С това прекрасно време ще си изкарате прекрасно, приятна почивка ви пожелавам  Hug

Ние с Яни ще се мотаем по паркове, градинки и магазини  Crazy  Ако не ме изнерви де  Crazy
Виж целия пост
# 351
аз пък ще работя. С намалено работно време , но все пак ще работя
Виж целия пост
# 352
Хей Лу,лек път и хубаво време ви пожелавам Hug
Смъртта и у нас беше преди време актуална тема.Понеже сме доста чувствителни, доста мислих преди да реша какво и как да обясня,та в крайна сметка се разбрахме,че рано или късно всеки си отива от земята и заживява в/у пухкавите бели облаци на небето.Когато стане време да ходим там,дядо Господ изпраща едно бяло ангелче,което е специално за нас и то ни понася на крилцата си и понеже Ивон ме пита "а,ако сме много тежки,как ще ни вдигне на гърбът си",казах,че в такива случаи дядо Господ пуска стълбичка от небето.После тя добави,че можем да си избираме дали искаме да живеем на звездите или на облаците и с това се изчерпа темата.Когато почина една близка наша комшийка и лепнаха некролога на входа,обясних,че така се прави,за да може тези които са починали пак да ни виждат.
Баба й преди това и беше обяснявала,че да умреш е същото като да заспиш,та имахме доста сериозен разговор на тази тема ConfusedНаправо не мога да повярвам какви небивалици разказват по-някога.Слава Богу не се беше впечатлила особенно ,че иначе не знам как щях да я успивам ooooh!
Виж целия пост
# 353
ууу тя пък,как може да каже такова нещо ooooh!
Виж целия пост
# 354
А де #Crazy
Виж целия пост
# 355
С Райън скоро поговорихме за това.... на една задушница го взех с мен на гроба на дядо му и баба му пра  де и той ме попита кой е умрял тук?  Shocked Rolling Eyes тогава му казах,че там са неговите пра баба и дядо! Ноооо като оставих на гроба храна той започна: мамо,кога ще дойдат да ядат искам да ги видя  Shocked не им ли е гадно там,от какво са умряли ,аз не искам да умирам и ей такива неща! Сега  редовно ме пита кога ще ходим на гробища пак  Rolling Eyes при баба Тоти и дядо Ангел ужас....  та по този повод в понеделник на баба ми се навършват 4 г и се чудя въобще дали да го взимам...
Виж целия пост
# 356
ее Тони ти пък и ти,как ще го водиш на гробищата Rolling Eyes аз не бих завела...


днес съм тръгнала с по едно изречение да ви оправям Laughing
Виж целия пост
# 357
Влизам набързо.
Или, на селската къща заминаваме.  Peace Сашо преди един час какъв багаж стегна, не е за описване. Половината къща опита да изнесе - за играчките говоря, не за дрехи.  Crazy
Димяни, аз моите ги водя на гроба на дядо им, откакто са станали на по 1 годинка. Просто нямаше на кого да ги оставяме, когато отивахме. Обичат да ходят, защото им е интересно. Но напоследък не ги вземам, понеже взеха да не се държат прилично, а да тичат насам-натам.  То е една гонитба, една игра..., абе страшна работа. Моят баща е погребан в алеята на прочутите българи - това е съвсем до входа на Централни гробища. Този парцел е оформен много хубаво (ако изобщо думата хубаво би могла да се използва за гробище Confused). Мисълта ми е, че там наистина е едно такова светло и съвсем не тягостно. Може би, защото го поддържат, а и няма още дървета, които да го засенчват. Най-високото дърво е един 2-метров сребърен смърч на гроба на Радичков, който е през един от този на баща ми. Децата го приемат като паркче. Гледам, че така реагират и другите деца, които водят там. Не го приемат със страх. Моите знаят, че там е погребано тялото на дядо им, а духът му е горе на небето, откъдето ги гледа и закриля.
Виж целия пост
# 358
Кофти тема сте захванали. Моят мишок изобщо не задава такива въпроси. Малко се страхувам от времето, когато ще започне да се интересува, но засега сме добре. На гробището е редовно с нас, но не пита нищо. Като почина дядо му ,свекърва ми му каза, че е станал на звездичка и пак нямаше въпроси.
Лу, завиждам ти и то не благордно. Как ми се ходи някъде
Виж целия пост
# 359
Лу, тук гробищата са така- ниски камъни, зелена трева, много цветя, красиви са. Никаква тягостност няма и винаги са разположени централно за даден район. Ето тук в квартала, на Йована градината е то4но срещу тях. Ежедневно минаваме от там, а и много деца минават по пъте4ките през тях, защото е по- пряко.  Rolling Eyes
Тук децата от малки се възпитават у у4ат за смъртта, даже си мисля, 4е доста непукистки се гледа на това тук. По погребенията (виждам достатъ4но, понеже хотела ни предлага услугата- ресторант след погребенията) са едни засмяни, какво да ви кажа  ooooh!

Вале, понеже само ти си от Варна, имаш ли идея къде да пратя нашите да погледнат за коли4ка втора ръка, 4е не ми се мъкне на Мила коли4ката по самолети  Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия