Да се погрижим и за родителите си

Здравейте приятели!Търся помощ,съвет,информация-всичко,което се сетите.
Аз-на 29г. с деца на 3г. и 5г.-сам самичка в малка стаичка с мъжът ми при неговите родители в София
Майка ми-Болна от Хорея на Хъмптингтон,пенсионирана с шизофрения,тттъй като по това време в период на чуващи гласове.
Нейният баща е с доказана болест,както и другата дъщеря,която е по-голяма и се разболя по-късно.
Майка ми живее на село с нейната майка,която е на 78г.\до сега им помагаха в обслужването комшии срещу 50лв.,но сега искат по 150лв.Бабата има нужда от операция на окото за да вижда.
Хората в селото ги е страх от майка ми,защото тя много буйстваше,но вече е на легло и на памперси,не говори,не ни познава.
Искам да я настаня в дом,тъй като скоро бабата ще си отиде и тогава няма кой да я гледа.Подали са в Разград документи и до там.Предстои ни ТЕЛК-там се шегуват и й дават за 2г. 75% без придружител... Програма от общината нямало,нямало и кандидати.
Викали сме полиция-прибират я за 1 седмица в психото,пращат я в Бяла и след 1м. я връщат-с откраднати дрехи-гола и боса...Крадат й парите-тогава можеше да си купува по нещичко.Сестра й също е била  в Бяла по различно време,ттъй като двете се биеха.Те не се виждат нито с баба ми,нито с майка ми.
На сестра й помагат децата й,които са там и отглеждат в собствено жилище.
Аз не мога да отида там да я гледам.Мога да помагам само финансово.
Ако някой я гледа,то ще е до време и некачествено,тъй като там в селото са стари хора,които не могат да я къпят и прочие.
Не мога да си позволя и прекалено скъп дом,тъй като не сме с високи доходи.
Как да постъпя?Къде да намеря дом,който да й взима пенсията и да давам до 150лв за да я гледат-поне да е нахранена и изкъпана.
Подавани са и жалби в полицията за насилие върху баба ми,има и свидетели.Кмета направи всичко по силите си,но повече нищо не може да направи.Единствено,че им е осигурил храна,която взимат,тъй като не могат и да си готвят.
Страх ме е,че времето миинава,бабата  остарява,а аз не мога да направя нищо за мама

  Деси,опитай да прозвъниш тези телефони. http://psihichnozdrave.com/spravochnik/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85% … 1%80%D0%B8%D1%8F/  Настаняването е безплатно,опиши вашия случай,дано има разрешение.Успех и кураж!

мерси,утре почвам да звъня,дано има успех!

Боже, колко мъка има по тази земя!
Моето татенце почина. Денят преди да си отиде бях при него....Ще забравя ли някога това?! Той просто само дишаше.Ще ми се да вярвам, че ме е усетил. Още ме гризе съвестта за мама, която почина за 3 дни от рак преди 13г. Така и не усетих, че е болна. А сега и татко си отиде и аз съм сама. От сърце искам да ви препоръчам този дом, в който татко почина - ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА "УЮТ" в Драгалевци. Това е една къща с двор.Прекрасен въздух.Не е лукс, но аз нямах по 1000 лв. на месец. Тук ми взимаха по 490 лв. Доволна съм от грижите на хората. А това, че ми е гузна съвестта си е мой проблем. Все пак иначе ако беше починал у дома, докато синът ми е на работа...а там си има денонощно персонал.

  Oтровка,приеми искрените ми съболезнования! В дом възрастните са дори по-добре обгрижвани,по-професионално.Ти си направила най-доброто осигурявайки му да бъде там.Нека почива в мир,а на теб желая добри и спокойни дни,въпреки мъката и болката от загубата!

Отровка моите съболезнования. Болката и празнотата ще останат. Бъди силна.   

Отровка, съболезнования, мила! Нека да е светло на душата му! 

Благодаря ви, момичета. Както писах по-рано нещата при нас не бяха добре.Синът ми на 26г.беше там денонощно. Избора беше да си напусна работата. А само аз работя в семейството. Освен това ми подшушнаха, че момчето ми пие успокоителни. Почти съм склонна да си простя, защото там се грижеха добре за него. В началото ходехме през ден.Увериха ни,че няма смисъл, защото не ни разпознава. На рожденния му ден /който беше и на мама/, синът ми беше при него. После аз в събота отидох и.....това, което видях беше страшна.За радост никой друг не го видя така.Сега го сънувам. Но....86 г. си е една добра възраст, а и имаше хубав живот-добро семейство, кариера-артист, много приятели. Така че всеки му такъв живот. Болката си е у мен. Чак сега след толкова дни започнах да плача.И мисълта, че съм сираче ме убива.Но си мисля, че на него просто му дотежа и мама дойде и си го прибра при нея.

Отровка, спри да се обвиняваш! Смъртта може да грабне човека и на далеч по-ужасни места от дома за стари хора - под гумите на някой камион, на плочките пред някой вход и къде ли още не. И то без да го очакваме. Моят татко беше в болницата. Точно тази вечер, в която почина, изключили телефона на мама. За първи път в живота си тя забавила плащането, защото просто покрай грижите за него забравила. И той звънял, звънял, много звънял да я чуе, може и да е усещал, че идва краят. А тя вкъщи отишла да почине малко! Починал в полунощ, а на сутринта дошли с линейка да я намерят вкъщи да и кажат. А самата тя работи в същото отделение, в което той лежеше и беше до него почти постоянно. Тя дълго не можа да си го прости, че не е могла да го чуе за последно и дълго мисли какво ли е искал да и каже...Тъжно, но така било писано!

Благодаря ти. Ще се постарая. А това, което ти пишеш е просто......нямам думи. Нелепа история. Ужас. Сега съм се концентрирала върху децата /моите и чуждите/.Работата ме спасява.

 отровка -Моите съболезноваия.
Няма нужда да се обвиняаш и да правиш такава драма от смърта.Тя все пак е естествена и съвсем не ранна.Както кзва Benisima тежка е внезапната смърт на млади хора.
Със сигурност е отишъл на по-хубаво място.
Трябва д си готов винаги за смърта.Да не съжаляваш , че не си бил в последния момент,  да си горд , че си бил цял живот до него и си го обичал.Какво е един момент и то не е сигуно колко е адекватен, ако си пропуснал цял живот да му покажеш , че го обичш.
Затова обичайте живите като за последно , защото не се знае кога ще си тръгнем от този свят.

Съболезнования,Отровка! Чета и плача... как човек да се подготви за загуба... не съм мислела преди години за смъртта,сякаш всичко беше много далеч и не минаваше през ума. А сега всеки ден мисля,как губим, как оставаме сами. ...много мъка има...

Благодаря ви момичета. Прави сте. Само, че в главата ми звучат думите на съпруга ми - "аз съм сираче". Прави сте, радвам се на децата си, работя. А и 86г. са си една достолепна възраст. Просто ми е жал, защото пред очите ми се стопи.Беше 130 кг., хората по улиците го разпознаваха, имаше много приятели. Жестоко нещо е смъртта, но за нея никога не сме готови, а тя си е част от живота /особенно когато човека си е поживял/. 

Моят беше на 56г........

Ужасно млад. За съжаление винаги боли. Аз съм намислила да говоря с адвокат и да подпише един "договор" или знам ли как се казва..........ако изпадна в състояние, в което беше баща ми, да ме дават в дом!