Как можем да се оправим с домашните кучета тичащи свободно из парка ?

Смея да твърдя, че познавам повечето кучета в парк Гео Милев, както и стопаните им. Нали разбираш, че поведението ти, ако си обградена от глутница е едно и можеш да разчиташ само на някой минаващ да те спаси. Също така рискът да бъдеш повалена и нахапана до смърт е реален. При домашните кучета в парка, сблъсъкът ти едва ли ще доведе наистина до нахапване и всички ужасии, които си представяш, защото възможните сценарии са кучето да те подмине, защото си гони нещо друго, но движейки се срещу теб да си мислиш, че ти си му цел. Второ, домашното куче, макар и отвързано не пази никаква територия в парка, така че няма за цел да те напада, когато минаваш покрай него. Кучетата тичат след топка, след колело, да откраднат храна, играчка или нещо подобно в общите случаи. Бият се помежду си и препикават територия, което понякога изглежда ужасно отстрани, но то е между кучета, а не между куче и човек. Също така и стопанинът реагира. Домашното куче реагира на команди "Не.", "Долу.", "Седни", а не на пръчки и замахване.  Казвам тези неща без изобщо да омаловажавам факта, че ти НЕ си длъжна да знаеш всички тези неща, да предугаждаш какво ще направи едно куче. Това е работа на стопанина и той трябва да се погрижи ти да не се страхуваш. Въпреки че има и много истерични майки, които крещят от 20 метра за куче, което дори не ги забелязва и си души нещо в обратната посока. Все пак и от двете страни са необходими някакви трезви реакции.

И ето ти два примера с моето дете: когато беше на 2,5 години, седеше в пясъка и един ретривър се затича, за да я подуши и да й вземе лопатката. Всичко беше игра, защото аз мога да позная реакцията, познавам кучето и не се притесних. Кучето дотича, след него притеснените стопани, а детето ми просто плясна през муцуната нахалника и то се сви и не я закачи повече.

Втора случка с бебе ретривърче, което от радост скочи по детето ми и тя орева и опищя парка.   Дъщеря ми не се страхува от домашни кучета, които познава, но се страхува от големи кучета, които тичат около нея. Няма страхова невроза, разбира се, но това може да се случи на всяко дете и от реакцията на родителя също зависи това да бъде преодоляно.

Този списък не е съвсем пълен, напр. за Борисовата - в момента има маркировка от общината за разрешено разхождане на кучета без повод по алеята надолу от обсерваторията - най-натоварената откъм хора и колоездачи.

Не знам, хора. Бях се научила да респектирам големите породи, когато искаха да нападнат моя териер навремето /два пъти неуспешно - разкъсаха му корема/, но идея си нямам дали са ми останали знания в главата и дали ще мога да приложа наученото ако искат да нападнат детето ми. 
Ако е свестен собственика и съдейства е лесно, ами ако не е...

Вероятността бой като с териера ти да се случи с детето ти е нищожна, да не кажа изключена, именно защото едното е разправа между кучета /такива се случват често/ и щом си имала куче, разбираш защо го правят. И понеже разбирам, че те е страх от догото в Гео Милев /а то е едно/, изпълнява всички команди на стопанина си и не закача деца. Разбира се, не казвам, че изобщо трябва да е без каишка. В новата градинка има една група деца, които влизат вътре с една овчарка. Тя също е голяма, напъждали сме ги няколко пъти, но винаги ходят с нея, няма оправия, а не съм виждала родителите им никога, за да говоря с тях. Да те предупредя, че овчарката не е агресивна, нищо че тича насам-натам, играе с децата, в никакъв случай няма да нападне. По-голяма опасност има от малки кучета, които наистина хапят от страх, просто защото са малки. Ние имахме ситауция пред блока със съседския дакел, който беше на каишка и се опита да захапе дъщеря ми, с която се разминаваше. Имай предвид, че тя беше плътно до баща си, кучето беше на каишка и само бързата реакция на стопанина предотврати захапване. От един дребен дакел...

Не знам нормален човек да трепери от евентуална среща с миниатюрна лаеща сърничка .[/b]