Симптомите, които сме пропуснали :-(

Сетих се за една приятелка. Залисана в грижата за децата не забеляза как лека по лека на нейното място се настанява секретарката, която трябваше да я отмени във фирмата. Ако беше забелязала в началото може би нещата сега биха били други.

Хубава тема, браво за идеята!
Много симптоми имаше при нас с БНД от самото начало, само дето все или му намирах оправдание, или "логично обяснение", а ако не успявах, си казвах "ще го мисля, ако пак се случи", важното е, че съм намерила мъжа на живота си 
Едно от първите неща, което ме впечатли (в отрицателния смисъл) беше липсата му на елементарно съчувствие, когато нещо не ми е добре. Друго, пак в тоя дух - неспособността му да ме утеши и "затвореността" му, когато пък на него нещо не му е наред, т.е. разбирането му, че като има някакъв проблем, всеки трябва сам да си се оправя.
Неспособността ни да говорим. А много исках мъж, с който да мога да седя и да си говоря цяла нощ  . В началото ни стигаше да се гледаме влюбено и да си мълчим  , от един момент нататък се усети, че нещо липсва.
След БНД имах една кратка виртуална връзка, много тежка, много тегава, с много емоции - и положителни, и отрицателни... с мъж, с който наистина можех да говоря цяла нощ  Там пък колко симптоми имаше, не е истина. Ужасно търпелив човек съм по принцип, но след тая връзка търпението ми по отношение на определени неща падна до някакви що-годе здравословни граници. 
Има някаква ирония в тая работа със симптомите. От една страна си мисля - ако тогава бях на сегашния акъл, не бих позволила това, това и това. От друга - за нищо не съжалявам, напротив - благодарна съм и за двете връзки.

Хубава тема ! Аз от самото начало знаех ,че това не е моя човек ,симптомите -злоба ,неразбиране ,ревност ,отнемане на личността-в смисъл  -не ти дава да имаш собствено мнение ,да се изкажеш или защитиш .Тогава бях силна и си тръгнах ,но човека се изплаши и ме върна ..някак си  !След 10  години успях пак да се махна ,за винаги .

Сегашната ми  връзка -симптомите са ми ясни ,виждам ги  -егоизъм  ,желание да има  всяка една жена  .Тези симптоми  ги знам и вече започват да ме дразнят и май скоро   ,скоро ще го изоставя и  започвам напред сама и спокойна .

Настоящия беше всичко онова, което не беше бившия - мил, нежен, жертвоготовен, но докато виждах само хубавите качества, някъде пропуснах отрицателните - безличен, инат, мързелив. Сама за себе си установих, че когато много дълго време си бил нещастен, някак си сваляш летвата на изискванията си и изведнъж се оказва, че поради това са я прескочили какви ли не. За разлика от предишния, виждам симптомите ясно, но трябва да реша едно-две странични неща преди да продължа на пред.

Страхотна тема!

Риълче, и аз като Морги смятам за най-очевадния симптом шетането по сайтове за запознанства.

Видиш ли такова нещо - веднага голямата ножица! И не вървят обяснения от рода на "Ама аз само така, само за малко..." Просто забрави!

Други симптоми:

- начинът, по който бройкаше жените с очи и обясняваше, че гледайки другите, се зареждал с енергия за да правим кекс после  
- това, че беше минал през зависимост от алкохол - и тя се върна с пълна сила в един момент
- това, че беше осиновен, знаеше това, но периодично го отричаше пред мен (въпреки моето пълно съчувствие и разбиране), и дори понякога ми втълпяваше, че аз всъщност съм била осиновена - повярвайте, след работата с психолога ми разбрах колко важна е подобна травма при един човек, особено при мъжете, и каква вреда нанася, ако не се работи с професионалист, или поне ако осиновителите не са си свършили "работата" съвестно! Дори един човек никога да не научи в съзнателния си живот, че е осиновен, независимо от причината - той има травма и тя влияе върху отношението му към света и хората, върху набора от емоции и начина за изразяване, върху СПРАВЯНЕТО С ГНЕВА най-вече!!!
- лъжите, постоянното обграждане в някакво лично пространство, докато нахлуваше безпардонно в моето такова
- болезнената ревност и това, колко пъти ме е излагал с нея пред приятели, познати, колеги
- просташките му навици да пърди, да си бърка в носа и да си пуска производните без да се притеснява, мляскаше, сърбаше, оригаше и не смяташе това за гадно, напротив, ако му направя забележка, сякаш аз бях виновна, гнусният му речник, гадният диалект, който се прояви тогава, когато наистина са започнали пролблемите у него
- постоянните забивки с ВСЯКА ЕДНА особа от женски пол, с която общувах в негово присъствие
- отношението към "майка" му като към ПАРТНЬОР, а не като към родител - това няма как да се обясни накратко, то се усеща обаче
- непрестанната критика към всички останали хора - никой човек на тази земя, (освен младите мацки) не беше красив, добър, заслужил, честен или достоен за вниманието му
- изпиваше всички алкохолни напитки вкъщи и наливаше бутилките с вода, като така съм се излагала пред гости (не пия, но пазех напитки за почерпка)
- нечистоплътност и неподреденост, нормална като цяло на мъжете, но придружена с голяма неприязън към всеки съвет или изискване в това отношение
- навикът да си носи оръжието постоянно по начин, че да се забележи уж случайно (напоследък този навик го няма, но трябвало е да ми подскаже за отношението му към силата и насилието)

Ау, списъкът стана ПРЕКАЛЕНО дълъг - а има още...
Много съм го обичала, щом толкова много неща съм пренебрегнала и съм ги сметнала за неважни.
Добре че, дори с цената на много кошмари, вече не съм в тази убийствена връзка с него!!!

Извинявам се, че се намесвам, искам само да поздравя Герри, относно частта с осиновяването, като симптом. Имаш право и е много вярно, че човек сам саботира връзките си понякога, когато не може да се справи с гнева. Това е някакъв вид неосъзнато изпитване, докъде може да стигне границата на търпението на отсрещната страна и дали тя ще "изостави" изпитващия я. Но не мога да се съглася, че при всички е така. Дори децата изпитват родителите си и то не само осиновените. Зависи и от човека и доколко е израсъл като осъзната личност.Трудно е..
Изобщо не искам даже да си помисляш, че влагам нотка на подкрепа към такива плужаци  
Подкрепям всяка една от жените в тези теми.  
И съжалявам, когато видя нова..

По темата:
- Алкохол - бира по 2 галона - 4 литра.
- ревност;
- злоба;
- безхарактерност;
- МАМА.

Сигурно има и други, хотези са константните, които не се промениха за 4 години.

Симптомите са били налице и съм ги осъзнавала, така че няма какво тепърва да си ги припомням, никога не съм ги забравяла. Не съм си затваряла очите, просто се борих до последно за семейството си. Като не се получи - приключихме. Оказа се, че хората не се променят, нито тепърва се учат на разни неща, колкото и да ни се иска.
Опитът ми от тази неуспешна връзка за в бъдеще не знам доколко ще ми послужи. Бяхме влюбени, оженихме се прибързано, направихме си дете - нищо от това не е било с лоши намерения, по-скоро бяхме млади и неопитни. Факт, за да родя друго дете, мъжът ще трябва ужасно много да се докаже. Обаче няма какво да ми гарантира, че няма да се влюбя пак в неправилния човек. Изводи или не, от цялата работа си нося най-вече горчилката на това да се оправям сама с всичко, както и едно такова леко недоверие в мъжете. И въпреки това продължавам да търся нов човек, който да бъде с мен.
"Симптомите", които ще търся задължително в него и които липсваха при бившия ми мъж, са: отговорност - обща такава, както и конкретно към семейството и децата; готовност и желание да се грижи за други хора освен за себе си; стабилна работа и желание за работа, т.е. да не е безумно мързелив; липса на патриархални мисли от типа "мъжете не пипват нищо вкъщи, няма проблем жената и да работи, и да изкарва една втора смяна вкъщи".

Макар да нямам деца, крахът на най-дългата ми връзка (4 години) настъпи още на втората година.
Пословичен мързел, правене на общи планове за съвместно съжителство, но никакво действие от негова страна, болезнена и безпричинна ревност, позволяване на родителите му да му диктуват ежедневието... Върхът беше на един негов рожден ден, ние вече с 3-годишна връзка, до последно уговорки как ще прекараме вечерта заедно, аз подготвила всичко, за да чуя на обяд репликата: "Днес нашите искат да бъдем само ние тримата"...
Просто прецених, че няма какво да правя с такъв човек, колкото и други хубави качества да имаше.

Точно така, а израстването като личност значи да осъзнава какво му се случва, когато създава връзка, семейство, дете... А това е свързано с емоции, които се формират през първата половин година от живота... И после трябва дяволски трудна и упорита работа, за да се тушират негативите.
...


Кам, много градивен поглед към нещата - обърнатата логика в случая е много на място и се надявам всяка от нас да успее да я приложи!


Навреме си се усетила! Аз имам 2 такива краха - един след 10-годишна връзка и един след 8-годишна...

Симптомите...,които пропуснах:) Толкова съм мислела,какво и кога....Връщам лентата и единствения симптом в нашия БНД е егоизъм. Егоизъм,който се прояви за първи път след 7г. връзка с появата на детето. Думите му "Защо аз да не се забавлявам с приятели след като ти не можеш..Нека поне един от нас го прави" С времето все по-честите самостоятелни забавления...и все по-често приятелите бяха номер едно,а после и Тя...Май само това е...,но е достатъчно.

 Симптомите, които пропуснах, мии доста съм, но основните:
 - пълната липса на отговорност;
 - тоталното нежелание да направи каквото и да е за да сме заедно (като ремонт за да има как с детето да отидем при него и тн.);
 - абсолютно кривото му разбиране за семейство, ако изобщо знае какво е това (той всички много ги обича, но само на думи);
 - вечното му желание да спечели бързо много пари, вместо да започне някаква нормална работа;
 и тн. и тн.
 Всъщност това, на което е трябвало да обърна внимание е, че както доста пъти съм споменавала, вятър го вее на бял кон. 

И при нас това ставаше все по-често. Но имам спомен, че това вече ми говореше, направо - крщеше, че нещата не отиват на добре! Ама пустата надежда, дет умирГала последна....да се таковам в глЪвЪта проста Защо още тогава не показах червен картон и джапанките в сака и на влака....

Много яко за джапанките и за сака!
Моят сегашният БЛЯН точно джапанките си е оставил при мен в банята, да ме пазят
Как се оглеждам за симптоми, направо не е истина!
...
А за надеждата, дет умирГала последна - всъщност, ние живи ли сме, дами, след като сме надживели толкова надежди???

А защо пък да не сме живи?  Просто трябва да променим начинът си на мислене. Да се захващаме само с нещо, с които можем да се справим и сами и да приемем, че хората преминават през живота ни, като оставят диря (независимо, че в някои случаи е болка), която ни променя и нас, но не ни прави по-слаби. И продължаваме напред, защото нищо не е вечно.

Наистина егоизмът е май основната черта, за която сме пропуснали сигналите, но той обикновено се проявява наистина с появата на детето, когато вниманието ни е насочено основно към малкото, а не към Него, а той не може да пренасочи неговото внимание към детето, а го счита за конкуренция една ли не.

Моят БНД беше станал и много злобен, ето това не мога да си го обясня. До толкова ли е бил на сила с нас? Или просто си е злобен човек , но аз не съм го забелязвала до тогава?