За бебета и деца от 0+ месеца, съвети; За бързи въпроси и отговори - 30

Физиологичният разтвор за инхалации трябва да отговаря на следните изисквания:

1.   Да е стерилен – да няма развиващи се в него бактериални колонии
2.   Да е изотоничен – концентрацията на натриевия хлорид да е равна на 0.9%
3.   Да е изоосмотичен – осмотичното налягане, което създават дисоциираните йони върху клетъчните мембрани, да е варен с осмотичното налягане от вътрешната страна на клетъчните мембрани
4.   Да е апирогенен – да е изчистен от бактериални ендо- и екзо-токсини, които се получават от бактериално замърсяване по време на производството. Пирогените са вещества, които предизвикват повишаване на телесната температура при навлизане в организма на пациента.

Кои разтвори отговарят на тези изисквания?

Приемът през белия дроб е практически равен на приема мускулно, подкожно и венозно (парентерално). Затова разтворите за инхалации трябва да са толкова чисти, колкото и инжекционните разтвори.
Само разтворите, предназначени за парентерална употреба – банки и ампули с физиологичен разтвор отговарят на тези четири изисквания. В този смисъл, всички солени води за нос (Тетрисал, Маример, Риномер, Стеримар, Диснемар, Назо либеро, Низита и прочее) НЕ СТАВАТ, защото не са нито изоосмотични, нито апирогенни.

Каква трайност имат отворените опаковки?

Всички стерилни разтвори имат трайност до 2 дни след отваряне, защото още при отварянето те се замърсяват от въздуха. Такова замърсяване се получава дори, когато вкарате стерилна игла в банка и втора стерилна игла, за да влиза въздух. Именно този влязъл въздух замърсява разтвора и в него започват да се развиват бактерии. Защо точно два дни? Ами защото да толкова време бактериите се развиват до степен да започнат да отделят ендо- и екзотоксини, които причиняват треска при пациента.

При небулизаторите (инхалаторите за домашна употреба) има и друг тънък момент – при приготвяне на разтвора за инхалации е важно да няма никакви частици. Например, стъклените ампули са рискова опаковка, понеже може да попаднат микрочастици стъкло и това стъкло да бъде инхалирано в белия дроб на пациента. За разлика от горещите парни инхалации, където разтворителят се изпарява и твърдите частици остават на дъното на загрятия съд, при небулизаторите няма загряване и целия разтвор отива под формата на аерозол в дробовете на пациента.

В този смисъл, за инхалации можете да използвате:

1. Банки с физиологичен разтвор, като използвате колкото успеете до 48 часа след първото отваряне. Остатъка се изхвърля.
2. Стъклени ампули, като трябва да сте сигурни, че няма да попаднат микрочастици стъкло (не знам как точно ще го осигурите това нещо)
3. Пластмасови ампули за инхалации - при тях няма никакъв проблем – хем са еднократни, хем отговарят на всички изисквания, хем няма опасност от частици стъкло.