Баба Марта бързала, на СЕПТЕМВРИЙЧЕ мартеничка вързала!

И аз забелявам, че навън правилата не важат! Това "Ела, спри, недей" не значи нищо. А като отидем на гости като гербова марка за крака ми и само мълчи, та все ме питат такъв тих ли е по принцип. Той звук не издава, като ням е. А в къщи не млъква, пее, вика, говори нещо неразбираемо. Е, като постои някъде за повече от половин час се поодпуска леко, но пак нищо общо с поведението му у дома.
Лелееее, antonia, как се случи това с МВ? Най-големият ми страх е от уредите!!! Включва, всички котлони на 5, всички в една посока, нещо не му харесват на 0  Иначе я изключвам вече, но като готвя съм на тръни, защото може да включи котлона и да лепне ръката като нищо. И МВ е изключена в повечето време, че и нея пуска, но поне се чува, за разлика от котлоните на печката. Сега смятам да взема едно реле за контакта и да не вадя всеки път щепсела, само от копченцето да изключвам. Големи беладжии станаха нашите кротки девички... 
Иначе с всеки изминал ден Ники е различен. Вече си мисля, че можем да водим диалог и все повече ми заприличва на дете, а в същност е едно голямо бебе. Много бързо се развиват емоционално и интелектуално в тази възраст. 
И да ви кажа, че вчера започнах един курс по народно пеене и не мога да ви опиша колко затъпяла се чувствам. Говоря, говоря и не мога да намеря правилните думи. Уплаших се от себе си. Та обяснявам аз за фолклорните области и ми се губят термини. Трябва да се взема в ръце. Добре, че жените бяха много положително настроени, та не ми обръщаха чак толкова внимание и повечко пяхме, отколкото да говоря. Иначе текстове на песни не забравям, де.  Но до септември трябва да вляза в час. Все едно години, години не съм работила, такова усещане имам.

Велизарка, и аз не го усетих кога е врътнал копчетата на МВ на макс. Готвех, Дани качен на един стол до мен и "шета" на плота. Телевизора пуснат,ширма пуснат, тенджерата цвърка и не съм чула как работи и фурната. Като пооправих отивам в другата стая и малкия след мен. и по едно време чувам "дрън", направо имах чувството, че главата ми гръмна.

Гери, след 4-5 години ще почне да те чува. Ама не се радвай много, няма да е за дълго. Само до като ги тресне пубертета.

Ох за чуването голям зор...аз нали доста съм се занимавала с животни и съм свикнала кажа ли да се изпълнява няма искам/не искам.....и сега ми е едно необичайно такова...разбира, гледа те умно, пък не изпълнява команди 

И синът ми чува и разбира, когато иска. Ако не го познаваш, на моменти изглежда все едно нищо не вдява. Когато иска, разбира и прави всичко. Но това не е много често.

От доста вечери отказва да пие АМ и май изобщо да вечеря. Рано е още май да му давам да пие прясно мляко? 

brawn, мисля, че не е. Върти ми се по спомени, че се препоръчва да е след годинката ако няма някакви хранителни алергии.

Лично аз давам пр. мляко на моя още от годинката. Нали го пуснах на ясла, пък там имат в менюто и тр. да дам в нас, за да видя как ще реагира.
Доскоро той не искаше да пие, но от 2 седмици - гледа кака си че пие и иска и той. И може да се каже че пие по 100-ина мл на ден. И яко почна да похапва кисело мляко. Но въпреки това, не иска да ме пуска и продължава да търси да суче и пред деня, ако съм около него.

Малко се радвам ,че има и други ,като моята хуна  .Около нас ,връстничетата ни са доста по-кротки и разбрани деца ,та започнах да се вкарвам в разни филми.Понякога съм се чудела ,дори да не би да има слухови проблеми : седя до нея ,казвам нещо ,тя никакви реакци ,пак казвам ,пак без реакции ,повишавам тон ,накрая крещя ,а хлапето продължава да си върши това ,което си е наумило и дори и не ме удостоява с поглед  .

brawn, давай спокойно пр. мляко. Аз правя попарата сутрин с него. И кремчета пак с пр. мляко, когато няма кухня, бисквитена торта в която пак е с пр. мляко нишестето. Но вечер вместо кисело или АМ не бих му дала прясно, едва ли засища. По-добре айран преди сън, така мисля аз. Но пък Ники от годинката не пие нищо преди сън, само 100 мл. чай или вода.
Като се замисля от всичко съм му дала, освен шоколад  но пък и не му е нужен. И от всичко най-много обича мед, солети и банани. Никакъв успех с кивито напоследък, а ми се искаше заради запека повечко да яде, но нищо... и крушите вършат същото. Радвам се че много много обича плодове, режаги на малки парченца и той сам с виличката си хапва, малко му се трудно да ги набучка, но е инат и така поне час има занимавка  да развива фината моторика.
Гери, не се притеснявай, всички като гледам са така. По-интересно им е да опознават всичко около тях. Моето диване поне в къщи ме слуша и то много, но навън или на гости.... оглушава 

С Лора нямаше проблем - на Коледа, тогава беше на 1г6м, просто не я наблюдавах и тя нападна кутията с бонбони. До тогава не беше яла.
Но сега Сами ...  Все обяснявам на татето и той мине-не мине и се появи с нещо шоколадово за Лора - яйце или бонбони. И малкият, след като почна да ходи с придържане за масата/дивана, напада - не яде по много, но държи да опита какво точно яде кака му.
Та с 2 думи - покрай кака си и баща си рано-рано се захрани с боклуци 

Имам предвид дали мога да му давам да пие прясно мляко. Иначе в разни десерти и манджи отдавна яде. 

Гери, ето една тема да се успокоиш, яе не сте само вие така http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=527418.0.
Браун, можеш да му даваш спокойно, ако му хареса.

antonia ,мерси  !Заглавието на темата много ме развесели  !

brawn, може и за пиене, щом му харесва!
Р.Р. Ники не го възприема добре така   следва хвърляне на шишето  
antonia, добре че сте били вече далеч от МВ.   Големи дяволчета са! Ето аз сега готвя, като спи Ники, че после да е изключена печката като стане.
v_spasova, какво ли не правят тези татковци, за да се харесат :DDD . Нашият тати не чака и да ревне Ники, всичко му дава, каквото пожелае. А те желанията му са предимно неща от масата... Но определено не е възхитен от много сладките неща. Само меда обича. Ако избира между крема и основното от кухнята, ще предпочете манджичката. Като сладко давам само плодове и това е, а и бисквити сутрин с кис. мляко. Ще удържам фронта, докато някоя баба и таткото не се изкушат да го поглезят.
В този ред на мисли да ви споделя едно предложение на свеки. Иска да вземе Ники с нея на Троян, през юни месец за 10 дни, но и баба ми да е с тях, че е свикнал с нея. Всичко добре, баба съгласна, само мен ме гложди. Не че няма да се оправят с него. Някакъв страх изпитвам да не стане нещо при пътуването. Не че ако съм и аз там ще мога да променя нещо, но ме е срам да ви споделя точните опасения. Съвсем съм изтрещяла... А пък е хубаво за детето малко на планина, знаете тук климата предразполага към дихателни проблеми. Миналия Великден ходихме и тази година уж да не пропуснем, но няма как и аз да ида. Уфффф, последно време съм станала една страхлива.....

velizarka_8, аз бих пратила детето   

Лора беше на 2г. т.е. малко по-голяма от твоя Ники, когато я засилих за цялото лято (юни-август) на село при баба и дядо. То верно, че корема доста ми пречеше и това си беше улеснение за мен. Но основото беше да я махна за малко от мръсотията в Сф. Е не беше на планина, но и плевенските околности не са лош вариант, като няма друго.

Сега си нямаме дядо вече, бабата не е много ок, но пак мисля август децата да са там, като аз, таткото и една леля ще се редуваме да сме с тях - за да не е сама свеки.

velizarka - преди 3 седмици за пръв път се престраших да дам Ивайло на баба му и дядо му за един уикенд. Ама толкова угизения имах и толкова страхове. Те го заведоха на село. Детето си изкара прекрасно.
Само първата вечер ме е търсил. Ходили са на двора да видят, дали съм там. Като не ме намерил, решил че иска при дядо си и край. Никакви проблеми не са имали.
 От тогава още един път им го дадох за една вечер да го водят на село. И смятам когато мога - да им го давам. Хем разнообразие за детето, хем ние да си починем, хем да посвърша разни изостанали неща из вкъщи.
Вече се убедих, че се страхувам от безумни неща за детето си, но си мисля. че е нормално. или поне се надявам да е нормално /

Благодаря ви, момичета!  
Ще се съглася аз, къде ще ида, като е добре за детето.  
То не ме притеснява толкова, че ще е далеч от мен, или че няма да се справят (пък и той си е свикнал с баба ми, затова свеки иска и тя да е с него), нямам опасения и че ще плаче за мен. Е, ще ми е мъчно, това са 10 дни без малчо......
Всъщност имам ужасни страхове за пътуването. Но ще ми се смеете, ако ги споделя или пък ще ме обявите за психо   , то мъжът ми вече ме отписа от разумно-мислещите