Баба Марта бързала, на СЕПТЕМВРИЙЧЕ мартеничка вързала!

Рая първо ходеше на гърне и после спря, сега всичко в памперса

аз от утре ще си имам ученичка дано бързо се адаптира и най-вече да не боледува 

Рали, дано бързо свикне с децата и обстановката!
Уфффф, и ние сме така с гърнето. Преди акаше, сега не иска. И като сложа новия памперс и 'хоп' в него свършва работата. Но си мисля, че е от запека и в котешка поза му е по-лесно. Преди се криеше, вече спря. Нещо му мина срама. Нека да се постопли още малко и да е босичък и по едно потниче и гащи. Отиваме на двора при баба му и там да прави каквото иска.   Иначе добре се справя с чашата, остана и да яде сам. Ноооо има време до септември.
И да ви споделя, че моите притеснения преминаха. Заминаваме с Ники за Троян на 15-ти, като аз ще съм там със свекъра до 18-ти и го оставяме със свекървата и баба ми за няколко дни. После на 22 отиваме да ги вземем и на 25 се прибираме всички. Този вариант е мноооого по-добър. И аз ще съм без Ники само 3 дни и ще пътувам с него. По-добре е сега, отколкото юни когато ще работя. Пък и тогава е най-добре за плаж, а не по жегите през август, за него де, за мен винаги е зле.... не обичам да се пържа и това е    Аз съм по капаните на биричка и скариди. Но така е, ние искаме на планина, планинци искат на море.
Хайде, майчета, че много се отплеснах! Слънчев и приятен ден ви пожелавам!

след като я оставих в 8.30 до 9 и е било интересно.... от там до 12.30 рев и сълзи. Като отидох да я взема като че ли не можеше да повярва че съм отишла. В колата отново хлипане и 30 мин от както се прибрахме.
Вече заспа,но ми стана толкова криво че няма на къде повече утре още от вратата ще ревне гаранция

Олеееее, Рали, мисля си че и ние ще сме така! Със сигурност ще ревне утре, но дано е само за седмица-две и да посвикне! Много зависи от жените там! Ако си играят с нея ще ги хареса и ще и е спокойно. Свеки ми разказва за нейните колежки или по-точно мед. сестрите. Как се държи една и как друга, колко различно подхождат и как това влияе на децата. Но колкото и да са добри, това си е нормално, като не се е отделяла от теб. Все пак дано да е по-кратка адаптацията!

да споделя моя опит - много говорех, че я оставям там да поиграе, да пее песнички, че аз отивам на работа при самолетите и й обяснявам как летят и че като кацнат и аз ще дойда след работа да я взема, че ще има и други дечица, с които да играе. сега, ако проплаче, че има едни екземпляри агресивни.. й казвам, че баба ще дойде и ще ги бие с бастуна по дупето   туп, туп и тя се засмее и пак влиза за ръчичка или гушната в сестрата на групата.
след градината я разпитвам дали са пяли песнички, коя леля какво е правила, с кое дете е играла, дали е спала и т.н. тя с една-две думи ми отговаря, но и това й е достатъчно да се разтовари. аз знам имената на лелите, на няколко деца и импровизирам изречения с тях, после й говоря какво ще правим, това, което тя обича - навън ще гледаме мравките как се катерят по дърветата, ще събираме камъни и клечки.. ей такива работи. давам й водичка в колата, понякога я кърмя. избърсвам й ръцете и някой път съм й давала солета да гризе, ако ми заговори за зъб.
затова - научете имената на лелите, на няколко деца, говорете, че лелите също я обичат, че ще яде с другите деца, ще си има там креватче да спинка (на мен ми позволиха да отнеса играчка, с която спи и още си стои там като я взимам за пране само) и не й показвайте отчайващите негативни емоции, просто можете да си поплачете по обратния път да Ви олекне или се настройте и Вие положително.
проблеми има навсякъде, но няма как, като поемаме по този път, вървим напред.
дано се адаптира бързо и започне да й харесва
ох, малко дълго стана, но се опитвам да Ви успокоя малко, че повечето сме били така  

  благодаря ви
лелите са подбирани дет се вика а са добри, внимателни, млади, да им се занимава и т.н. Казаха че е била нон стоп на ръце, гушкана- не и не
дано бързо свикне че не  мога да си представя как от 15 ще тръгна на работа, ще я оставя и трябва да съм адекватна 

късмет на всички софиянчета, които кандидатстват за ясли . Утре е класирането. Ние шанс нямаме, ама да пожелая на другите успех 

само да добавя, че сутрин тръгвахме с по една малка кукличка нейна на градина, и двете заедно да ходят. питах я - кого, мами, ще водим на градина днес? и тя си избира - Ева, Роси, Еми... и така и до днес води по някого със себе си НО в градината разрешават. не знам при вас дали ще разрешат, така й е по-лесно, първите дни си е гушкала кукличката и със сигурност й е било по-лесно с нещо познато сред непознати
и Вие не преставайте да обяснявате и говорите, направете си рутуал при оставянето в градината - освен дрехите, преобуването, я гушкам, цункаме се и двете, казвам й разни наши думички и й казвам, че след работа ще дойда да я взема - това всеки ден!
и в джоба на панталона винаги й слагам кърпичка обикновена памучна носна за деца голямо вълшебство е
сега даже на леките панталони й шия шарени джобове за кърпичка 
успех! като започне да хапва там и да спи ще е по-лесно

късмет и от мен на всички кандидатстващи 

Здравейте! Не съм писала отдавна, но ви чета. Ние бяхме болни - някаква баткериална инфекция, лимфните възли на Арзу се подуха буквално за часове и бяхме на АБ. Сега я наблюдавам, лекарката каза, че до 3 седмици трябва да се приберат лимфите. Сега пък и двамата отказват да ядат, вече се видях в чудо. Рали, честито за работата. Фъстъчка, честито и на теб за дипломирането

днес положението е рев от оградата, силен рев като я оставих. Имах едни планове за деня, но сега ми се скофти здраво
нямаме си любима играчка но пък е с най-добрата си приятелка в една група и въпреки това като реши че ще реве и тя не може да я успокои. За хранене няма да говорим

Рали, успешна адаптация 
Лора и тя беше така - 1-вата седмица само да усетеше, че тръгваме към яслата и надаваше вой. После се разболя, една седмица беше в нас. На следващата седмица ревът беше доста по-малък. И на 3-тата спря ...

Рали
Колкото и трудно да ти е в момента и колкото и думите ми да минат покрай ушите очите ти, все пак знай, че всички минават през това - дали сега, дали, когато тръгнат на градина...
Както и jos е писала - говори и много, създайте си ритуал и много, много гушкане
Честито и за работата желая ти много професионални успехи, а догодина - специализация в желаната от теб област!

Аз да се оплача... нали предния път писах, че Дидо не се катери никъде и не проявява такива интереси ...Е сега е точно обратното - постоянно се катери по нещо   Научил се е да си придърпва масичката на FP докъдето иска и се качва на нея, за да достигне каквото иска В чудо се виждам - за секунда ако го изпусна от поглед и е докопал нещо, което си е опасно за него  
Снощи уж се гледаха с баща му, докато аз бях в банята... Излизам и заварвам малкия качен върху гърнето си, хванал лъжицата и яде моето кисело мляко (със ядки в него) ...А баща му си полегнал и блее някъде

И сега да го похваля - от 3 денонощия насам нямаме мокър памперс Вчера вдигнахме килима и от днес дребусчо ще е отново по гащички И на двете работи казва, че има "ако", но пък казва на време, което ме обнадеждава, че май перото памперси в семейния бюджет ще изчезне
Другата седмица няма да го пускам на ясли, че ще сме на гости при моите родители и се надявам от 21.05 вече да го пращам по гащички Днес говорих със старшата сестра на групата им - там не си казвал, ами отивал при гърнетата и се хващал за памперса

Браво за памперса!
аз докато навия сега лелите да я слагат там на гърне... зор! сега е с по-малко дрешки и предполагам ще им е по-лесно. за гърнето - продължавам борбата, но, поне за извеждането -вече ги извеждат навън
хубаво е, ако има съдействие от страна на лелите. че иначе вкъщи без, на градина с памперс, малката се обърква.
нощния памперс още не го махам.
и мойта се катери и се върти права на спалнята и после гледа как й се върти килима  "кима върти, оппаа"

Здравейте и от мен! В момента ме тресат кандидат-ясленски трески, и използвам случая да пожелая успех на всички септемврийчета. Обаче като чета, все повече се тревожа за реалния момент, в който я пуснем на градина - от една страна адаптацията, от друга - боледуванията. Моята не свиква лесно с нова обстановка и хора, а така не искам да я травмирам. От друга страна обаче, аз съм отгледана от бабите, и знам, че това много пречеше на комуникационните ми умения до късна възраст. Искам детето ми да свикне да общува и се справя в различни ситуации от малко.

При нас в момента е актуално махането на биберона, и съм щастлива, че вече 4-ти денс сме без него, и то почти безпроблемно. Само дето вместо обичайното смучене на бибата, на заспиване му дръпва по няколко речи и изпява няколко песни  .
Като се отучим от биберона, мисля да наблегна на махането на памперса. При нас за съжаление няма да е лесно, защото мишката хич не говори и не дава индикации.

Освен тези неща, единственото ново е, че тази нощ ни изненада с висока температура и запушен нос, та днес ще ги борим. Много ми беше жал за нея, и цяла нощ не можах да спя. А на всичкото отгоре и двата термометъра се оказаха счупени, и единия упорито показваше 35.3 градуса, когато аз усещам, че детето гори! 

А, понеже бях писала за книгите по-назад, в крайна сметка почнах да чета от поредицата за китайския съдия Ди Джендзие  , вместо чиклит.

 

Giada ,няма да сбъркаш с четивото!Аз съм голям фен съм на съдията  !
И нас ни тресът кандидат-ясленски трески.Не знам какви молитви трябва да отправям ,но в общи линии шансът ни е 1 към 7 .