МАЙчета 2009 - 9

Аничка, аз пък си мисля, че детето е съвсем нормално и се държи както подобава за възрастта му, а лелките в градината + системата като цяло, са централно изперкали...  
Сори, ама наистина не разбирам как е възможно всичко това. За Бога, тя на колко години е? На 3 или на 13???  
Явно е емоционална, което не е лошо, напротив. Мисля си, че за да се напишква нощем, явно преживява нещо, което е ново за нея. Ако й се карат всеки ден, че не се държи както трябва, нищо чудно, че несъзнателно насън прави "белята"... Тя не го осъзнава, няма как да ти го обясни, но го преживява.
От друга страна, на тази възраст при много деца отпада обедният сън и това също е съвсем нормално (в Швейцария рядко ще намерите деца на тази възраст, които спят на обяд   - всички стават много рано, но и си лягат доста рано). Моите хлапета също почти не лягат през деня вече, освен в много редки случаи (само ако са си легнали късно, вдигнала съм ги много рано и не са си събрали нужните часове сън; или когато са болни). Алекс изобщо не е някакво изключение, ако това е проблемът.
Освен това, както знаем, на тази възраст децата експериментират страшно много с всичко. Провокират до откат, ако им минава номера или се държат неадекватно с тях. На всички ни се е случвало хлапетата да ни предизвикват, да ни правят напук, но понеже сме с акъла си (все пак става въпрос за собствените ни деца), намираме някакви решения. А онези лелки нали се водят педагози? Нали би трябвало да са им ясни тези неща и да имат готови решения?....  
Между другото, за твое успокоение мога да те уверя, че ако Сияна и Дария ходеха на детска градина в България, аз вероятно също бих имала аналогични на твоите проблеми. При нас Дарето е поначало много сговорчива, много кротка, слънчева, добра, абе - послушно дете. Докато Сиянка е слънчева като името си, сладурана голяма, но провокатор, експериментатор, ужасно е наблюдателна, прави много сложни и вярни връзки и заключения и е в състояние да ти къса нервите седмици наред. Особено, ако поддадеш в началото, тогава се влиза в един омагьосан кръг, от който направо няма излизане. А е добричка също, просто е по-емоционална, по-чувствителна и всяко нещо, което по един или друг начин я наранява, я предизвиква да провокира и да си го "връща"... Не ме питай как се боря с тази й черта, това сигурно е най-трудното нещо за мен до момента. Но като цяло решението е много търпение, говорене и най-вече добро отношение напук на провокацията. Пропускаш 1-2 провокации, без да излизаш от вярния коловоз и детето се успокоява.
Та Сияна щеше да е в ролята на Алекс, а Дарето щеше да е или при кротките деца, защото й идва отвътре да е така, или би била солидарна със сестра си и би лазила по нервите на всички. Мисля си на глас, както се казва, но абсолютно не мога да изключа подобен сценарий... И не знам как бих се чувствала на твое място, сигурно по съвсем същия начин. Още повече ако съм била вече тук, където се следи децата да се развиват свободно и да не се потискат по абсолютно никакъв начин...  
Според мен проблемът е по-глобален и при вас се проявява като частен случай. Мисля си, че системата в България е изключително консервативна, тотално й липсва каквато и да било гъвкавост и адаптивност и най-лошото - опитват се да вкарат всички в общ калъп. Е, гадно е! И аз на нейно място бих протестирала (даже сега се сещам, че аз също не спях в градината и се криех да не ме надушат, че съм будна, но явно съм била по-голяма, щом си го спомням). Детето е в правото си. Да измислят тия мухлясали мозъци в градината и нагоре по йерархията нещо по-адекватно за малките човечета. Щото заради тази чудна система страната ни е на този хал...
Извинете за емоцията, ама много се развълнувах от драмата с Алекс. Наистина мисля, че не е справедливо това, което й се случва...

Зайо, с две ръце те подкрепям  Аничка, проблема не е при теб, нито при детенце  . И моите отдавна рядко си лягат следобед. Градината е до обяд и малката няма проблем, но Панайоти е на целодневна предучилищна и си слагят да спят. Той е отвикнал, но госпожите ми казаха, че няма никакъв проблем защото се опитва да пази тишинка и не пречи на другите. Гледам, че като има някое по-шумно детенце го извеждат да си играе на двора поне докато времето го позволява.

Аничка, а Алекс досега спеше ли? Ако да, има шанс да се реши въпроса, трябва обаче спокойно да поговориш с учителките, също и с Алекс, а и ако намериш време да си починеш ще е още по-добре, твоето напрежение се отразява и на детето. Ако пък им е и пълна групата представям си какво чудо е. В нашата градина например спят в помещението, в което играят на разтегателни легла и ако някой не спи няма къде да го забавляват, дори и да искат.
Иначе и на мен най-омразните ми спомени са свързани с обедното спане - предпоставка да измисляш разни простотии, за които после да те наказват. Това е положението обаче, а и на тази възраст все още повечето деца спят на обяд (Зайо, в бг си лягат по-късно  ).

Моите зверчета също си лягат късничко, но това не им пречи да не спят на обяд. Пък и това вече си зависи от режима, който родителите са склонни или не да наложат. 

Благодаря ви за подкрепата, момичета!
Днес пак се събуди без да се е напишкала, може би гледката на памерсите я респектира;)
За спането вкъщи на обяд винаги спи. Случвало ни се е да пропускаме, но то е било, защото не сме вкъщи, имали сме други задачки.
Като цяло тя е наясно с какво не трябва и какво трябва да се прави и според мен и сега "непослушанието" и го възприема по-скоро като игра. Един вид забавлява другите. Веднъж отиде в градината с "прическа", която сама си беше направила и аз я питам "защо" и тя ами да се посмеят другите. Когато се облича също казва това не искам да го облека, за да не съм смешна, а това да, за да го покажа на Габи или някоя от приятелките и. Мисълта ми е, че както Зайо казва опитва се да види границите и докато е забавно ще го прави. Госпожата ми каза, че и липсвало внимание, което за мен показва колко "добър педагог" е. Как го е разбрала? - Защото Алекс все ходела да се гушка и била около нея?! Тя просто е гушлива. Има доста противоречия в информацията, която получавам. Същата госпожа преди това е работила в някаква пицария...но не в детския кът;) Надявам се в крайна сметка и Али и госпожите да са доволни и да няма оплаквания. Но определено системата на образованието куца, възпитателните методи са по усмотрение. Както и вчера казах Алекс вечер говори доста високо, не се кара или да крещи от недоволство, ами просто  високо и според мен доста са високи децибелите в градината.. А вчера ми разправя "госпожата е лоша"?! и я питам, защо така реши и тя ами госпожата го каза, ако не слушаме, че ще е лоша... без коментар...
Винаги съм си разсъждавала над поговорката "малко дете, малки грижи, голямо - големи грижи" и съм се чудела защо ли пък ще е така, нали детето като е голямо може да си говориш с него вече разбира и т.н. Сега разбирам, че е доста вярна. Като си спомня като беше бебе колко беше лесно, мислех само за хранене, къпане, обличане - простички неща Сега възпитанието си е къде къде по сериозна работа(+ вече изброените) Вчера четейки из нета какви ли не статии за това как да се държим с детето, как да реагираме при определени ситуации на непослушание и покрай цялото ми сърфиране из нета попаднах и на една статия за момиче на 13 г. от Канада, което преди около седмица се е самоубило.. заради отношението на съучениците му, заради постовете им в социалната мрежа, отделно някакъв го изнудвал заради снимка, което то само му пуснало година по-рано. Стана ми много мъчно и се замислих, ако сега ми е трудно само заради едно неспане какво ще стане като стане активен потребител в разни чатове, социални мрежи и каква ли не информация я залива ежедневно, тогава дали ще мога да и помагам, да я разбирам и въобще да реагирам адекватно. Само си казвам дано
Доста се отплеснах.
Зайо, много се радвам, че двете зайчета са различни така ще е по-интерсно със сигурност
Успешен четвъртък, дами

Аничка  
При нас положението е същото.Даже вече не си правя труда да слушам въпросните госпожи,какво ми говорят,защото  ПРОСТО МЕ ВБЕСЯВАТ Друга съфорумка списваща тук може да сподели,колко добри "педагози" са нашите госпожи и какви интересни неща се откриват по чорапите им,като се вземат от ДГ.
Като се започне от факта,че за 2 месеца не запомниха,кое дете на кой родител е   и много други.
Евгени много се впечастлява и го изживява много драматично,ако някой не му отговори на поздрава или не му каже "Довиждане!".Е познайте как се казва довиждане от госпожите "Айде,айде тръгвай си "
И така,нашите госпожи много парадно го раздават на супер педагози,ама стигаме само до парадността и едните голи амбиции без покритие.
 Малкият винаги свекърва ми и свекъра ми го прибират точно в 17.00ч  ,нали знаете хората пенсионери,че като няма ,какво да правят им създаваш занимание,и за тях е въпрос на чест   да цепят минутата.Тази сутрин водя малкият и едната госпожа ми казва 'Много късно си прибирате детето от градина"   ,аз "От кога 17.00 е късно.По правилник сте до 19.00ч,предизвиквате ли ме  " ,а тази патка заспала "А така ли,ми кой си взимаше детето късно".................вадете си изводите.
Онзи ден го взимам по-раничко,едната госпожа крещи и вика.Аз"Взимам Евгени,довиждане" ,а тази крещи "Не ме закачайте едно дете не ми излиза" ами овца смотана,ако преброиш и детето,което стискаш за ръка,може и да ти излезе бройката
И те така,пуснала съм гратисен период още мааалко,после директорката,после..... и аз не знам какво  

п.п.в последо време в репертоара на малкото Е. често присъства думата "малки глупачета"

 

Много добре знаеш какво се прави в случая. Да ти се чуди човек на издръжливостта толкова време?!...
Действай. Мести го, ако има такава възможност. 
Аничка, аз помня много добре "спането" в детската градина и как един Стефан постоянно се закачаше с мен, уж тайно. Стряскам се вече няколко десетилетия.....Това са неща дето се помнят цял живот.

Зайко права си, написах го, щото ти писа, че там си лягали рано Аз съм много доволна, че Сами спи следобед, иначе щеше да ми е много терсене - не мога да имам претенции в градината да го забавляват, докато другите спят предвид липсата на място и как всичко правят пряко сили, а пари за частна градина нямам. Общо взето ако искаш по-различен тип грижа за детето си, трябва да се търсят варианти на държавните градини. Аз бях много предубедена към "системата", но Сами се адаптира добре, а и учителките не са лошо, едната е направо страхотна (нищо, че баща му я нарича Оберщурмфюрер  )

Аничка моят съвет е да не се настройваш отрицателно към учителката и другия персонал. Ако има някакви проблеми се опитай да подходиш с добро отношение и в никакъв случай не говори пред детето лошо за учителите, дори да има причина.
Миналата година Сами беше в друго ОДЗ, в яслената група - там какво шоу беше... Той си е болен вкъщи, аз отивам да му вземам нещата, лелята ме вижда и с една широоока щърба усмивка ми ВИКА (тя беше доста глуха) "аа, той всичко си изяде, следобеда спа....). После отварям вратата на групата, сестрата ме поглежда и виква към децата " я кой най-е слушал, майка му идва да го вземе.." те както тичаха и крещяха изведнъж млъкват е се втренчват в мен   , аз още не мога да се окопитя и леля ти Фифи пак виква "Симеончооо, ела да видиш кой е дошъл.." Без малко да си отведа Симеончо вкъщи. Имаше една леля Гери, тя само тихо говореше, хубаво пееше и децата я слушаха и обичаха. Това да работиш с деца си е призвание

Стаси, това както го описваш не е добро начало, аз миналата година не се връзвах, тъй като значех, че после ще е с други възпитатели, ама сега май си ги карат от 1-ва до последна група едни и същи, ако никой не напуска, нали така?

Немирница, още ли си при великите зелени полета? Разкажи как е там, много ми е интересно

waterlilia - не се тревожи за хремата щом са бистри сополите и сте проверили секрета. Има такива случаи на хрема, която продължава с месеци. Наистина една смяна на мястото- Витоша, море може да помогне.
Аничка- детето ти е чудесно и изобщо няма за какво да се безпокоиш. Нищо лошо не е направила- това е напълно нормално поведение. Ама до кога тези зловредни псевдо педагози ще ни мъчат децата. Знаеш ли много пъти съм го казвала и пак ще го повторя- откачам като под "педагогично" се вършат безобразия с децата ни- изкарват се проблемни и вместо да растат спокойно се стига до по-сериозни проблеми ЗАРАДИ възрастните. Много е важна реакцията и големите- когато те допускат грешки резултатът е мултипликация при децата.
И зайчето и мария и другите момичета са ти казали хубави неща
За нощния памперс- Божко като му се допишка се буди - обикновено призори- и става. Но аз му слагам памперс за свое удобство и той си пишка в него. Много рядко пишка на сън. Сутрин винаги му е сух памперсът. За спането денем- от както стана на 3 спря да спи на обяд. И аз не настоявам. Ако е изморен от много ранно ставане или недоспиване нощем сам си ляга, но изобщо не се вкарвам във филми да спи на всяка цена. Въпреки, че съм ЗА спането денем и въпреки, че той имаше железен режим и спеше по 2-3 часа. Когато го записах на градина предупредих, че той не спи денем. А и аз не исках да спи на чуждо място. Да, ама в градината той сам иска да спи с децата и затова там спи- как става така и аз не знам- всеки път питам- дали е спал и всеки път се оказва, че е спал. Вярно е, обаче че нашата градина е частна и дори и да не иска да спи- няма да го слагат насила, а ще си играе в другите стаи, защото там това не е проблем и даже се съобразяват със спецификите на децата. Аз като казах, че не спи и ще си го прибирам към 14.30-15ч ми казаха- добре, няма проблем! Само че той спи и го взимам към 16ч.веднага след като е станал.
Много дълго стана- ама ще припомня и нашия случай в метрото от преди няколко месеца. Божко тогава беше започнал да се закача с непознати. В чудо се виждах как да обесня на баби, каки, лелки, и подобни защо детето ми посяга внезапно и ги тупва по ръцете, дупетата и краката. Както чакахме влакчето- седнали на седалките до една млада жена, Божко за пореден път тупна жената по ръката. Той го правеше с усмивка и закачливо, но доста силно и нарочно. Тя го погледна критично и той пак я удари- тя се сепна и той започна да я налага. Тя започна да вика и да се кара жестоко, аз още при първия път се извиних и се опитах да превърна всичко в игра, да отстраня бързо детето от там- да, ама не успях, не стана  и моите опити останаха като безпомощни идеи, защото жената подхвана остър тон, ситуацията мина всякакви предели защото се намеси и една бабичка от съседния перон, която викаше- Възпитавайте си децата, а жената, с която всъщност Божко искаше да се запознае, да си играе се оказа ПЕДАГОЖКА/както тя самата се представи/ и ни наруга, че детето ми има нужда от психолог, че е проблемно дете, че е невероятно агресивен и опасен.Щях да припадна-така се разстроих и онемях, само дърпах детето си, успокоявах го и мълчах и не можех нищо да кажа от пороя от думи- само се извинявах и  исках час по-скоро да ми дойде влакчето. Беше се намесила и една непозната майка с момиченце на възрастта на Божко, която не знам откъде дойде и невероятно самоотвержено защитаваше нас и децата, което нажежи още повече ситуацията. Тя направо зае нашето място и всичко се изсипа върху нея- все едно нейното дете беше нещо сторило.
След като се прибрах вкъщи и преосмислих всичко- си доказах, че тази жена направи груба грешка- тя не реагира правилно и стана от нищо- нещо. Казах си- Господ да пази детето ми от такива педагози. После четох и гледах предавания с Инна Бранева- психолог- бях се замисила дали да не говоря с нея за нас. Тя каза едно изречение, което запомних- на тази възраст децата не са агресивни- те търсят начин да привлекат внимание към себе си.
Сега вече Божко отдавна спря да се закача с хората. Просто беше пореден негов период, който свърши. Аз разбира се много му говорих и предполагам, че са си казали думата както моите усилия, така и неговото развитие. Сега новата ни страст е да събираме клечки, листа и камъни от улицата и парка и да си ги носим вкъщи.
Стаси- ама това при теб е минало всякакви граници

Може би грешно съм се изразила знам ли - аз не се настройвам към учителките. На родителската среща ми направиха добро впечатление. Просто смятам, че всичко, което правят го правят не според някакви дебели книги видиш ли как трябва да се прави, ами на момента преценяват. В което се крие и проблема, че не мога да очаквам адекватно отношение в тази ситуация и че според мен за тях е важно да им е спокойничко. За това, че и липсва внимание ми се струва като клише, което по-скоро ме подразни. Но самия факт, че си блъскам главата цяла седмица за това да измисля какво да се направи вместо просто да кажа "абе тези учителки са зле, мойто гардже е най-доброто какво ми говорят" сам по себе си говори, че имам надежда да се подобри ситуацията.
Пред Алекс никога не бих си позволила да коментирам който и да било негативно. Правила съм забележка на мъжа ми когато се изпусне и го направи. И тук не говорим конкретно за учителките.  Само да вметна, че макар и да съм впечатлена чисто от физиката и на 2те госпожи не съм го коментирала с Алекс ( за справка с майка ми сме впечатлени, защото баща ми е висок към 194см и двете са само с няколко сантиметра по-ниски от него, а едната според мен му е конкуренция и по кг...)

Уви,да 4 години ще са.Но,се опитвам да се сдържам,защото ако започне "диалог" с тях,който на няколко пъти съм се опитвала да проведа,ама "едно си баба знае друго си бае",мисля ,че ще ми избият бушоните и ще стане грозно.За това за сега ръчкам голямото Е. към преговори,като емоционално стабилен,ама и той вече и се дразни,даже не контактува с тях ,защото бил на принципа,че ако поздрави няколко пъти човек и той не му отговори,повече и той не му говори.И тъй,като нашите г-жи определено не обичат да поздравяват,той ги е отсвирил и не контактува с тях.Абе много заплетено е .Според мен нещата тръгнаха от РС,когато едната г-жа видимо мой набор започна на всеослушание да обяснява:"колко скапано било здравеопазването по времето на соц-а"даже не помня в каква връзка започна,оф моят пък се впрегна и й каза,неща които не разбира да не коментира  ,защото той тогава е учил и работил и може да направи съпоставка,а тя която е била на 8 години едва ли.Абе  ,ако бях страничен наблюдател и не засягаше детето ми сигурно щеше да е много забавно,ама не е

За друга ДГ,за сега нямам алтернатива.До нас всичко е фулл,за частна  не мога,защото спестявам за дни в които няма да работя и от части трябва да разчитам и на спестяванията си.
Мигле сега научавам за случката в метрото.Нямам думи просто.

Едно голямо гуш, Стаси. 

Аз изпуших преди 3 г, не можах да издържа. Предимството да имаш малко по-голямо дете. 

Идеално го разбирам големия Е. Но....това влияе на детето и ще му остане...спомен. Спомен от  отношението. Спомен от учителките.....

Амаласунта, още съм, още. Ник /така го наричат/ е много добре, отлично му се отразява ходенето на Монтесори. Вече е записан на училище и тръгва от септември`13.

Maleee, големи драми тук настанали 

Ани, тегли им една и не се занимавай с ежедневните им глупости. Крайно време ти на висок и ясен тон да заявиш мнението си и да го отстояваш.
Стасе, ти си била много търпелива  Нямах такова мнение за теб  "Плати" им сега и те ще те помнят с любов 

Мигле,  и аз не помня случая  Ужас 
Нем, недей въобще да споделяш как е там иначе рискуваш да се сдобиеш с гости 

Ах да забравих.Някой знае ли нещо по въпроса за картите за градски транспорт при децата?От кога трябва да се вадят и мога ли да извадя дубликат ?

Аничка, така ми прозвуча. Най-добрия вариант е когато има диалог между родители и учители, така че ако ти каже например, че и липсва внимание, което наистина е мн. общо, попитай конкретно са какво става въпрос, обясни от своя страна, че детето е емоционално, всичко за нея е ново и т.н, опитайте се заедно да решавате проблемите. Според дебелите книги това е най-добрият начин, на практика всичко е много субективно:). Поне може да опита човек и да разчита, че ще срещне адекватна реакция. А физиката на учителките много впечатляващо звучи само по описание  

Стаси, в тази връзка ще ви е трудничко да провеждате диалог с някой, който дори не поздравява, ама може пък да успеете, дано. Лошото възпитание е ..лошо нещо   Май много се разприказвах по темата

Мигле, много неприятна случка. В тази връзка се замислих - как учите и учите ли децата да се отнасят с непознати? Сами е изключително ведър и лъчезарен и заговори ли го някой (а често го заговарят) отговаря и се усмихва. За мен това е хубаво, аз правя така, реагирам с усмивка дори в неприятни ситуации с много малки изключения (дори имам един супер нелеп случай, ама ме е срам да разкажа, че е непристойно  ). Обаче от друга страна човек трябва да е внимателен и хората не са само доброжелателни, и се чудя как да му обясня това, струва ми се, че много ще се омотая. При вас как е?

Нем, а училището също ли е Монтесори?


  нищо не знам, кви карти??