, само дето кофти поводи. Аничка, и Ваньо от няколко дни бойкотира дневното спане, даже в момента си бърбори нещо оттатък. Аз съм си в нас, защото пак се разболя, нещо хрема, гърло, аман... И за забавление (според мен) започна да се напишква в леглото. Пада смях и суетня (смехът не от мен
), затова мисля, че му е интересно. Ама ако продължава, ще му сложа памперс, егати (извинете)!Другата новина е, че с няколко обходни маньовъра отбраната бе пробита и ни приеха в дълго обсажданата ДГ.
Само че сега не можем да пуснем изследвания и да тръгне, че все болен. Дано няма някакъв срок, който да изтървем. Като чета такива хубави случки и изказвания на "госпожи", и започвам да се настройвам за предстоящото. Мигле, и аз нямам думи, ама че стрес за пълна глупост сте преживели!!Не помня какво още щях да пиша.
Амаласунта, при нас пък обратното, дърпа се и не ще да говори с непознати, че и с наши познати. Даже на лекар не мога да го заведа, почна вчера да реве още като разбра къде отиваме. И гърло не дава да се види, захапва шпатулата, оффф... Изместих темата, ама ако някой има идеи как да се прегледа гърлото на съпротивляващо се диване, ще се радвам.

. Егати ужаса, егати педагожката...
Наистина от нищо нещо е станало и определено по вина на важната госпожа, която е реагирала по "подходящ" начин... Отврат просто!!! Между другото, на мен също лятото ми направи впечатление, че като цяло в България няма особена толерантност към малките деца. Повечето хора или не ги забелязват, или ги игнорират открито, или направо ги гледат лошо. Аз като цяло не мога да се оплача, защото двете руси, синеоки и вечно нахилени близначки обикновено предизвикват симпатии, но ми е правило впечатление отношението към други невинни сладки дечица....
да не ставаме наивни все пак. Статистиката не значи, че ще тръгна да идеализирам. Има и изключения!!! Знаеш ли, че колкото и да са добронамерени, понякога направо ми изправят косите всички туристи, на които налитаме в столицата на Лихтенщайн - Вадуц (бъкано е с китайци и японци там, а въпросното място е на 2 км от нас и много често ходим на разходка и на една детска площадка близо до центъра, която е най-хубавата в околността). Те задължително наобикалят Сияна и Дария и държат да се снимат с тях. Ако не са толкова нахални, им правят цели фотосесии от разстояние. Явно за тях са олицетворение на местните деца (де да знаят, че и ние сме точно толкова местни, колкото тях 