За злепоставянето

Така е, Бояна. За съжаление е така. Но моята приятелка има подкрепа голяма, на приятели и близки. А въпросната личност ще се самоунищожи, аз съм сигурна. Не ми се навлиза дори в подробности, щото ме е срам от човешкия род за това, което се случи, без да имам грам преувеличение в думите си, ама грам!!!

Сестра ми също бе тормозена, но отново получи подкрепа. Махна се от работа и сега все още не си е намерила. Тормозеха я психически, а работеше като вол. Заплашваха я и какво ли не докато един ден не пусна уведомление, че напуска, има си член, поради който може да се прекрати едностранно от служителя ако не му е изплатена заплатата. Продължаха да я заплашват, но сестра ми си подаде оплакване в Инспекцията по труда и след проверката и без изплатено абсолютно всичко, до стотинка, тя лично запуши устите на работодателя си спрямо нея, но за съжаление в тази фирма продължава тормоза.
Но ние сме семейство, което ненавижда тормоз под всякаква форма и се подкрепяме, но за жалост има хора, които много страдат и няма светлина!
Дано всеки си получи заслуженото.

Сега виждам темата.
Случвало ми се е, точно 9 години оттогава.
Изключително неприятна ситуация, в която нямах много полезни ходове.
Извадих късмет да разбера за това малко преди ловът на вещици официално да започне и да си осигуря резервен изход.
Центрофугата, която се завъртя после изобщо не е за разправяне, удари получих включително и от хора, които уж ме подкрепяха.
Като краен резултат оцелях единствено поради благоприятното стечение на обстоятелствата точно в същия момент човек, наблюдавал дълги години работата ми и оценил уменията ми, от когото всички конфронтирали ме зависеха да разработва собствена структура в рамките на голямата фирма и да е в позицията да им тропне по масата с 'Не можете да я уволните, защото вече работи за мен' (което ми беше и резервният изход).
Всичко обаче си има цена и освен новите 5 години дупка, които добавих към трудовия си стаж (първоначално нямаше вариант да съм на договор в новата структура), трябваше и да наблюдавам отблизо как на предишното ми място сяда удобният човек, как унищожават умишлено полезни неща за бившия ми отдел, само защото аз съм ги въвела, откази за достъп до сървър, прекъсвания на мейлове и всякакви такива дребни buzz-чета и елементи от студената война, съпътстващи работата във враждебна среда. Доста време трябваше да мине докато стигна на етап да оценя, че всъщност вместо да ми извадят очите са ми изписали вежди и да започна да се забавлявам с всичко това.

Нино , ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, рано или късно труповете на твоите врагове ще минат покрай теб. Към днешна дата може да се каже, че съм дочакала почти всички от своите, като на някои им се случиха такива неща, че в определен момент дори ми дожаля.
Размеквам се нещо, трябва да се стегна .

Кажи ми, Дренке, ти не би ли била заинтересувана да потърсиш опита на хората, с които общуваш виртуално от шест-седем години, за да помогнеш на приятелка?
Нищо не раздухвам. Търся начин да помогна.
Изглежда няма много възможности.

CTramell, много гадна история, наистина. Но пък те поздравявам за куража.
Днес пак си говорихме. Решила в понеделник да говори с него в офиса му. Ще му каже, че е лоялна и не иска проблеми. И ако иска все пак да я отстрани, то да й го каже директно, за да може да се настрои. Казах й, че това ще я довърши и ще я прати в бюрото по труда.

CTramell,  

Между другото аз много поуки си вадя и някои неща са за добро. Да съм по-смирена, да не си правя прибързани изводи за хората, да не обсъждам. Надявам се всичко, което се случва около мен да е за добро и на мен да ми донесе нещо, та да не бъркам. Ползвам някои ситуации като огледало.

И аз така. И понеже много си обичам работата, просто не си го представям ако ми се случи на мен как бих се справила. Със сигурност ще се боря да си запазя работата, но пък ако имам реципрочна алтернатива със сигурност бих напуснала.

Не знам, Мишоно, принципно нямам желание да помагам на приятелки, въртящи се във вечни интриги -  невинни жертви, които непрекъснато някой мрази безпричинно. Не визирам случая с приятелката ти, защото не съм наясно. За себе си говоря, имам такива. Няма лошо, че искаш да й помогнеш, разбира се.
Подкрепям последното от Nino Tino.

п.п. Отговорите в темата за пореден път ме осветляват -  колко много хора се нуждаят от врагове, за да оцеляват.

Хай де сега "вечна жертва" и "интригантка"...
Дренке, колко от притятелките ти са такива. Ако често има такива хора около теб, трябва да си направиш някои изводи. Ох, и усмивка сложи.... браво. Какви необходими врагове?! Какво намекваш. Много ти е замърсена комуникацията, поизясни се.

Пак четеш каквото си си наумила, Мишоно.
Виждам, че приятелката ти е взела решение, дано е на прав път, успех й желая, каквото и да се случи нататък!

Един мой шеф много обичаше да се ,,закача'',но хапливо така с персонала си.Беше ми наистина добър учител,бях му благодарна за много неща,разбирахме се добре.Но често беше много хапливо закачлив.Единия път,в който ме злепостави ме разплака пред клиенти.Тогава премълчах.Обичах работата си и не исках,заради такова нещо да напускам.Втория път,когато ме злепостави просто си тръгнах...предпочетох да запазя малка част от достойнството си.Не обичам хората да се делят на шефове и подчинени,макар че е неизпежно и все пак има и други начини.

Всичко, което изчетох до тук, ми се е случвало. Не съм имала подкрепа от близките си. Дори имаше реплика от рода на:"Все ти имаш проблеми на работа!". Не търся проблемите, не знам как попадам в епицентъра на интригата. Почти всичките ми шефове са ме "взимали на мушка". Вероятно аз провокирам това им отношение. Резултатът е: винаги напускам, преди да ми "скроят шапката". Но и често оставам без работа. И в момента съм в това положение, а безработицата е голяма. А съм старателна и изпълнителна. И другите "екстри", с които се сдобих - липса на самочувствие в професионален и личен план, заболявания и т.н. Не знам дали си струва да се стискат зъби.

Ако ти 'вдигнат мерника' или напускаш - ако ти стиска и финансово можеш да си го позволиш - и не се занимаваш с глупости или скърцаш със зъби и се бориш. До каква степен от борбата ще излезе нещо в твоя полза не се знае, но търпението не е решение, човек не е от желязо и не може да си съхрани нервите в такава ситуация за дълго. Не зная какво да посъветвам приятелката ти. Мен шефката ме е нарочила от близо 2 години. На края на първата година ми писна и заплаших пред нейния шеф (в писмен вид), че ще подам жалба за тормоз в отдел човешки ресурси. Негативни последствия за нея от това нямаше, а и продължава да крие от мен документи, работни срещи, уговорки, кореспонденция и тем подобни. Гледам, доколкото е възможно, да си 'връзвам гащите' в различни ситуации  и упорито продължавам да си търся друга работа. Нарочат ли те веднъж, единственото което можеш да направиш, е да се опиташ да отложиш неизбежното. Но винаги ще намерят начин да те принудят да напуснеш - доброволно или не съвсем. От добронамерени разговори с въпросната личност/шеф аз лично в такива ситуации не виждам никаква полза.

Никога не ми се е случвало подобно нещо. Моят шеф дори е много податлив на манипулации и е мека Мара.
Но са ми разказвали много гнусни истории. Решат ли да те уволнят, няма спасение. Не си заслужава човек да си трови нервите.

Случи се на близка. Неоправдано враждебно отношение, унизителни референции към личностни и професионални качества, превърнаха й работната атмосфера в ад. Тя имаше обаче лостове за въздействие, което не промени кой знае колко нещата, но поне дадени фигури се постреснаха и смирение беляза тяхното поведение.

Това вместо запис.

Моята приятелка решила в понеделника да се прави на разсеяна и да търси момент, в който ще са на четири очи. Засякла го при офис администраторката, обаче тази била клюкарка, затова подминала поздравявайки шефа си и му пожалеле приятен ден все едно нищо не се е случило. Той пък явно се учудил, че подлостта му няма физиечски ефект върху лицето й, нито върху поведението й и й цъфнал на врата с нови команди. Тя го отрязала и му казала, че трябва да й връчи графика за срещи или да й го прати по и-мейла. 
Онзи явно се е затруднил с поведението й, защото нищо не и е изпращал и днес, т.е. си остава в действие първоначалния график. Нещо като котка и мишка се е получило. Но пък му е показала, че всяко нещо си има точка. Ще видим тези дни какъв ще е резултата.

Но и мойта приятелка се е направила на по-ербап отколкото е. Не я знам докъде ще издържи така. Въсщност, ако се задържи известно време, смятам, че ще преодолее проблема.

Браво на нея!

А пък "ербап" се става, когато условията го диктуват. Човек има неподозирани способности, така че й стискам палци да издържи докрай!