Обичате ли стихове? - 9

Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

113 183
752

estel-V - Редовен потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

Марѝ

Потребител

# 180 22 май 2012, 06:47 ч.

Mam4е, Hug

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 181 22 май 2012, 07:42 ч.

Природата си отмъщава,
със силната си длан корава.
Рушим, а спряхме да градим.
А после някого виним.
Виновни сме си само ние.
Човеците. Земята гние.
А после земетръс пък има.
Ами нормално. То се взима.
Заплащаме за всичко туй
що сме унищожили. И онуй,
което ежедневно тровим.
И за боклука в който ровим.
Когато друсне се присещаме,
че сме пионки там си някакви.
Когато друсне се досещаме,
че злобата е във телата ни.
В останалото време мразим.
От някого си все се пазим.
Колегата си клепем често.
На нас пък все не ни е лесно.
За всичко друг ни е виновен.

За миг животът на човека
се преобръща...боже мой!
Съдбата верно не е лека,
но нека бъдем по-добри...
Сега и утре и в зори.
Да си помагаме с добро
и да прогоним всяко зло...

Лично творчество/МарИ/

Виж целия пост

ellyst

Ентусиаст

# 182 22 май 2012, 10:04 ч.

Птиците умират сами

Той криле не поиска – душата му дива не може
във съня си дори да лети... Но ръцете му груби
като гълъби пърхат по нейното рамо. И – Боже!-
само как я целува, и как я прегръща, и люби...

Но си тръгна внезапно. Затвори вратата и толкоз.
Тротоарът след стъпки заглъхващи тихо потръпна.
Хоризонтът се сви до върха на бетонните покриви
и без милост прекърши крилете небе недостъпно.
.......
Идеалното време е, точно това пълнолуние –
във такива моменти е ласкав и петимен мракът.
Води разговор със небето, провесила думите
през балкона, под който отдавна Ромео не чака.

Неудобно е, малко – балконът е толкова тесен,
че крилете й, свити, едва се побират зад нея.
Капят мокри звезди по корнизите – вече е есен
и прощалната песен на лебеди диви зове я.
.......
Посивялото утро провлачи пети по балкона.
Тоя тесен балкон, в който място за двама не стига.
И мъгла със цвета на криле над бетона се рони-
на паважа, безкрила и мъртва, лежи чучулига.

Виж целия пост

Seti Beti

Новак

# 183 22 май 2012, 12:18 ч.

Марѝ, как имаше сили да сътвориш тези стихове? Харесва ми!
Въобще тук в темичката почти всичко ми харесва, но не върви след всяко стихотворение да се обаждам като черна станция: ууу много хубаво, много трогателно и т.н., но момичетата, които лично пишат да знаят, че в мое лице имат един почитател bouquet

Виж целия пост

Mam4e*

Ентусиаст

# 184 23 май 2012, 07:24 ч.

Рецепта за Щастие

Какво ли значат хиляди богатства,
пари и власт, престиж и много слава?
Не струват те, щом нямаме си щастие,
и ето, че сега ще го направим:
Рецептата е много проста даже,
но важна до последната си стъпка.
(Дали се справяш, то ще си покаже
по броя на получени прегръдки)
Хвани дъга и скрий я във душата си
и с всичките вълшебни седем цвята
рисувай само с пръсти в небесата
най-светлите усмивки на Земята.
Вземи и слънце, то ще ти потрябва
страха да гониш като облак лош.
А също и звезди, за да те радват,
мечтите си щом следваш всяка нощ.
И детски смях, не можем хич без него –
да литнат пеперуди из полята.
Пчела и цвете трябва да си вземеш,
и ето, че усмихна се тревата...
Не можем май без грейнали кокичета?
Прибавяме и цяла вечност Пролет!
Нататък продължаваме с „Обичам те”,
и няколко въздишки птичи полет.
Прегръдка от приятел трябва също –
със някой радостта да споделиш,
за някого света да преобръщаш
и всеки дъх по равно да делиш.
Парченце хляб – да можеш да разчупиш
за мравките – на мънички трохички.
Вземи и книга – себе си да учиш.
И много време – да обичаш всички.
Видя ли колко проста е рецептата?
(Хем лесна, и съвсем безплатна май.)
Ти вече имаш нужните вълшебства.
Сега излез навън и ги раздай.
Hug

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 185 23 май 2012, 08:23 ч.

МНОГО Е добро. Hug

За първи път го чета. Кой е автора?!? Thinking

Виж целия пост

Mam4e*

Ентусиаст

# 186 23 май 2012, 08:32 ч.

Цитат на: Марѝ в ср, 23 май 2012, 08:23

МНОГО Е добро. Hug

За първи път го чета. Кой е автора?!? Thinking

Да си призная нямам представа.Гепих го от една друга тема, тук във форума. Simple Smile

Виж целия пост

rainbird

Ентусиаст

# 187 23 май 2012, 14:58 ч.

Цитат на: Mam4е в ср, 23 май 2012, 08:32

Цитат на: Марѝ в ср, 23 май 2012, 08:23

МНОГО Е добро. Hug

За първи път го чета. Кой е автора?!? Thinking

Да си призная нямам представа.Гепих го от една друга тема, тук във форума. Simple Smile

Мира Дойчинова

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 188 23 май 2012, 19:24 ч.

Цитат на: Seti Beti в вт, 22 май 2012, 12:18

Имам и силите и желанието да пиша. Стига да не ме напуснат ще пиша още много. Така де... да не ме остави и късметът, защото не може да се пише всеки ден. То става, когато душата ти го даде. Flutter

Благодаря за милите думи. Hug

Така топло ми става, когато прочета и мога да пиша и още и още...Но и на мен ми е неудобно да благодаря на всяка една поотделно. Затова ако съм пропуснала някъде, не ми се сърдете... Hug

rainbird, благодаря ти... Hug

Виж целия пост

valin

Регистриран

# 189 23 май 2012, 20:37 ч.

Господи, защо така реши
и ни направи всичките различни,
а после ни ориса със един аршин
да гоним слепи щастие митично.

Ела да видиш, Боже, как
поравно радост с егоист дели се,
а болката – кармичен знак
за чувства дадени ни свише.

Сто вица казах, Боже, не успях
усмихнато да видя злото,
при завистта веднъж се спрях -
от самота се разболях жестоко.

И пак най-грозната лъжа
ме гледа с опакото на окото,
а лицемерието днес събра
мастити титли на хорото.

Мечтах, летях, ранена бях –
да си добър е скъпо хоби
и сладък занаят на олигарх
от твоето Светлинно лоби.

Валя Василева

Виж целия пост

prekrasnica

# 190 25 май 2012, 16:25 ч.

Обожавам поезия! Heart Eyes

Тази нощ се проточи. Досущ като скитаща блудница,
приютена измамно от... нечия чужда врата…
Бавно късаше здрача. Сякаш искаше тъй, да пробуди,
догорелият огън…И после да лумне в страстта.

Но натирена, тъжно присядаше вън, до вратата.
Аз ли нямах очи, за да видя, че в тази тъга
не прокудих нощта. Теб загубих навярно със вятъра…
И защо днес боли, щом навън затанцува дъжда?...

Босоноги претичват през дните ми огнени спомени
и залудо рисуват живота ми в неми мечти.
Тази нощ не дойде…Като скитница, блудно разголена,
с мойта обич запали звездите във други очи.

от Jordanka Gospodinova

Виж целия пост

prekrasnica

# 191 25 май 2012, 16:27 ч.

Любовта

Тя е ничия и на мене прилича, ухае на огън и на море,
до безкрай може да нарича, да прощава, урагани да спре.
Очите и-обещания хиляди, подслонили съдби, време, страст,
претворили съня от обичане, потопили не една болка, гняв.

Тя е истинска и до дъно греховна, напоява недежди, мечти,
с нея няма не искам, не мога, с нея тръгваш и казваш: бъди!
... Във ръцете и пулс с окончания, биещ силно във всичко в света,
тя е вятъра, мислите, знание, доброта и живот и страстта.

Тя е ничия и на мене прилича, ухае на пролет и на небе,
с дъх докосва безкрая едничък, и прилича на малко дете.
Остарява за миг ако види, във сърцата човешки слана,
но събужда денят за да дири, красотата на нашта Земя.

Тя забърква магии опасни с много вещо и зорко око,
пеперуди отглежда прекрасни и ни свързва до един във Едно.
Не играе със нас на любови, подарява ни целия свят
безкомпромисно къса окови, свободата възкръсва за нас.

margalo

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 192 27 май 2012, 16:48 ч.

Вземете ме

Пристъпих много тихо. Дворът спеше.
Потърсих си живота. От преди.
В очите сълзи имах. И глава гореше.
Различно беше всичко.В днешни дни.

Изминаха се толкова години.
Опитах бавно да се примиря.
Редяха се сезони, пушеха комини.
Но вече друга беше същата земя.

Сега се връщам. Тъжно-побеляла.
Сред сенките вървя и търся вас.
Аз съм си същата. Е, малко по-успяла.
Със помощ на приятели и собствен глас.

Не ви намирам. И сълзи напират.
Животът казват бил е кръговрат.
Едни се раждат, идват, другите умират.
Но аз не искам да съм част от черен свят.

Върнете се години мои стари...
Вземете ме със вас, не мога тук.
При вас са всички. Старите другари.
Сълзите тръгват. Плача пак. Без звук.

Лично творчество/МарИ Г./

Виж целия пост

naia

Новак

# 193 27 май 2012, 17:40 ч.

Няма какво да откраднеш от мен, няма с какво да ме нараниш.
Непорочна съм отдавна , а сърцето ми счупено и захвърлено е.
Кукла съм измамна и безсрамна, сълзи не потичат от моите очи, свикнали са вече на проклети лъжи.
Принцове няма, каляски и мечти, просто един студен живот в който влизаш ти.

Виж целия пост

ellyst

Ентусиаст

# 194 27 май 2012, 20:49 ч.

Сделка с Онзи, Благият

Нямам толкова вяра, да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете

(без значение кой е отеца)
преди Ад да ги сграбчи, страдат-
плашещо е да съм Агнеца,
а страданията ми - наградата.

Нямам толкова вяра, тепърва
да проходя или да прогледна.
Любовта си отивала първа,
а надеждата била последна.

И когато привърши ми дозата
от нефелната, рехава вяра,
и когато ме сграбчи прозата,
а пръстта замирише на сяра,

със надежда в ръка ще потропам
на вратата на някоя църква,
без любов и без вяра, нескромно
ще отправя молитва изтъркана-

ще поискам от Онзи, Благият,
две-три дози на консигнация.
Обещавам му, ще си ги слагам
само в дни на сърдечна стагнация.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Симон или Симеон?

7 671
75

Име за бебето

Боя за коса Nashi life

8 386
12

Козметика и мода

Лечение със сол.

4 304
6

Алтернативна медицина