Обичате ли стихове? - 9

  • 113 183
  • 752
# 195
Телефонен звън


И днес телефонът ще звънне лениво.
Ще вдигнеш слушалката. Ало? Кажи?
Гласът ти звучи леко, тихо, сънливо.
Надеждата все още диша, нали?

Звъня ти на тебе, майчице моя.
В моментите чести, объркани днес.
Не съм нарушила си мисля покоя.
По-скоро на раната слагам компрес.

Гласът ти да чуя. И ти да ме чуеш.
Понякога колко е много това.
След мойто обаждане тъга ще събуеш.
Или аз самата се лъжа? Нима?

И често не можеш свободно да кажеш...
Къде те боли и защо е така?
И често след разговор може би плачеш?!?
Не искам това да се случва сега.

Но пак по-добре е да чувам гласа ти.
Макар отдалече с неясният звук.
Когато звъни телефона в дома ти.
Да вдигнеш, да чуя, да знам, че си тук.

На тази земя. И близо до мене.
На този ни свят. И в моят живот.
Тогава морето е пак до колене.
И пътят широк е. А не тесен брод.

Днес и сега с любов те заричам.
Ти да си здрава. Ти, мамо добра!
Да чувам гласа, който много обичам.
И заедно с теб да прогоним страха.

От днешното страшно. От страшното идно.
От многото мъка, омраза и сняг.
Със теб да си имаме нашето свидно.
Със теб да запазим нашият бряг.


Лично творчество/МарИ Г./ bowuu
Виж целия пост
# 196
Имам и силите и желанието да пиша. Стига да не ме напуснат ще пиша още много. Така де... да не ме остави и късметът, защото не може да се пише всеки ден. То става, когато душата ти го даде. Flutter

Благодаря за милите думи. Hug Heart EyesТака топло ми става, когато прочета и мога да пиша и още и още...Но и на мен ми е неудобно да благодаря на всяка една поотделно. Затова ако съм пропуснала някъде, не ми се сърдете... Hug Heart Eyes

Марѝ, ако знаеш как ми напълни очите с това последното стихотворение - "Телефонен звън"!(но в хубавия смисъл, де)
Браво, чудесно, прекрасно ... нямам думи.  bouquet
Благодаря ти!И нека душата ти дава още, и още, и още ..  да твориш такива красоти! Hug
Виж целия пост
# 197
  МарѝHug Hug Hug!

 Трогателен стих. Извира от сърцето ти. Личи си. И почеркът ти си личи. Просто ти се прекланям!  Hug
Виж целия пост
# 198
Марѝ, прекрасно е! Като теб самата - неподправено, мило и истинско!  Hug  bouquet
Виж целия пост
# 199
Не мога да подмина любовта ви
към думите, написани от мен.
Те няма да потънат във забрава.
На мен ще носят радост всеки ден.
Благодаря е малко да ви пиша.
Защото няма ли читател тук.
Сама в живота тежко ще въздишам.
Ръката стиснала в един юмрук.

Но с хора като вас и по- е леко.
И злият свят е малко по-добър.
Изпращам лоши мисли надалеко...
Покрита с думите ви...мой чадър.


                                   МарИ Г.


Мили момичета, оценявам това, което сте ми написали. Hug Heart Eyes За мен то е много... Heart Eyes Благодаря. bowuu
Виж целия пост
# 200
Старицата

Тя стои на пейката отпред
и присвива поглед катарактов.
Залез калайдисан, с цвят на мед
спря до нея и се заоплаква.

Дворът се задави с тишина.
Смок танцува в пустата градина.
Гръб превива старата лоза,
ялова от сума ти  години.

Скъса стрък от прашния чимшир,
в шепота му  кротко се заслуша.
Слънцето сред  рижавия щир
като мързелив котак се сгуши.

Дюлята с артритни рамене
с тънък шал от вятър се намята.
Старата без глас нощта кълне –
да не идва, че не се понася.

Че не мигва. Бяга й съня.
То, аслъ, какво я изморява...
С кучето си дума през деня,
но стъмни ли – толкоз пусто става...

Плаши я нахлупеният кош
на тъмата, с призраци осеян.
Ден да мине, да не дойде нощ -
туй й е молитвата на нея.

Виж целия пост
# 201

Мили момичета, оценявам това, което сте ми написали. Hug Heart Eyes За мен то е много... Heart Eyes Благодаря. bowuu [/b]
И на теб ти е време за книга  Wink   bouquet
Виж целия пост
# 202
 Телефонен звън ми напълни очите с големи сълзи. Много е хубаво.
Виж целия пост
# 203
 Hug Hug Hug



Подарена любов


Ти бавно на пръсти пристъпваш.
В косите си носиш звезди.
Докосваш ме. Леко потръпваш.
В очите ти светят лъчи.

Неведоми пътища земни.
По тях ти до мене дойде.
Преминала пътища хлебни.
Усукала тънко въже.

Със него сега искаш леко
да вържеш и двете ръце.
Със теб да ме вземеш далеко.
Да грабнеш ранено сърце.

Подавам ти всичко що имам.
Вземи го. И мене вземи.
Не искам аз повече зима.
И сълзи не искам. Сами.

Във идните дни заведи ме.
Там някъде много напред.
Щастлив точно с теб направи ме.
Рушейки неволи подред.

И нека в страна непозната
пристигнали двама да спрем.
Огрени от слънце в позлата
на всички любов да дадем!


Лично творчество/МарИ Г./ bowuu
Виж целия пост
# 204
Честит първи юни Simple Smile


Ще стана Кралица!

Няма ги, няма ги - бях ги оставила
на етажерката, до „Буратино”?
Спешно ми трябват, а как да направя
на Росинант превръзка без бинтове?

Значи ще взема от чекмеджето-
нищо, че там не ми дават да бъркам.
Спешен е случаят, а е прието
раната първо със йод да се търка.

Дръж се, мой смели и мил Росинанте!
Моята рана е лека, ще чака.
Докато баба ми спи на дивана
ще те превържа и гушна, юнако!

Ох! За ухото? Пусни ме, та аз съм
непобедима  Принцеса и Воин!
А на Принцесите им е белязан
с битки и смели победи живота!

Няма да седна с бои да рисувам!
Бабо, заспивай си пак на дивана.
Конят ми трябва да се излекува,
а и онази Ламя кой ще хване?

Мляко не искам! И роклята също!
Как се препуска със рокля във битка?
Моля те, бабо, в момента във къщи
има война, какви ти напитки?

Само почакай! Ще стана голяма,
ще съм Кралица за чудо и приказ!
А Росинант – боен кон! И на двамата
нека коне и кралици завиждат!

Виж целия пост
# 205
Честит първи юни Simple Smile


Ще стана Кралица!


  bouquet
Виж целия пост
# 206
      Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, —
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, —
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже —
и той я гледа, — мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро, де — Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, —
аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, —
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, —
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли — пече!
Виж целия пост
# 207
   ellyst , фен съм на перото ти! Страхотен стил имаш!  Hug
Виж целия пост
# 208
Благодаря, дами Simple Smile За мен е чест и удоволствие и не го казвам от куртоазия.

Летящият Холандец
(в град без Лорелай)


Не, не съм уморен - мога още еон да те търся,
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.

Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо.
Накъдето погледна зад борда, са твойте очи.
Сред настръхнали остри антени, фабрични комини
ще разпитвам за теб, Лорелай, затова не мълчи.

Не мълчи, Лорелай - без гласът ти съм сянка безплътна.
Призови ме, да мога да срещна отново съня.
Вече вечност се мятам отчаян, проклет и безпътен,
и не виждам къде се разделят  нощта и деня.

Нямам капка покой от мига, в който ти си отиде.
Писна вятър в платната, а аз ослепях от тъга.
И се лутам самотен, с надеждата пак да те видя -
Аз, Прокълнат от теб, да разбия сърце на брега.


Виж целия пост
# 209
Природа
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия