Обичате ли стихове? - 9

Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

113 186
752

estel-V - Редовен потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

Mam4e*

Ентусиаст

# 240 12 юни 2012, 08:57 ч.

Цитат на: Марѝ в вт, 12 юни 2012, 08:27

Обичай ме такава уморена.
Нозе подвила пред една икона.
Обичай ме...след тебе запленена.
Обичаща, забравила закона.

.......

МарИ

Благодаря ти, отново ме усмихна и зареди положително! Hug

Виж целия пост

Mam4e*

Ентусиаст

# 241 13 юни 2012, 07:05 ч.

Цената на желанията

Да нарисувам цвете, крехко и въздушно,
поисках и посегнах веднага.
Ръката ми обаче се отпусна,
да сътвори вълшебство не можа.
Какво направих, че така се скърши
ръката моя, тя дали разбра,
че ако искам нещо да извърша,
добре ще трябва да платя...

Виж целия пост

Mam4e*

Ентусиаст

# 242 13 юни 2012, 07:12 ч.

Слънца и слънчогледи

Пожелавам си слънца и слънчогледи,
свежи, лилави цветя,
простори розови, безкрайни,
сред които да летя.

Пожелавам си розите, но без бодли.
Аромата им да ме обгръща
и да вдишвам със наслада
тъй сладко, със затворени очи.

Пожелавам си танца пеперуден
тъй нежен, свободен и желан.
Да усещам живота си на воля
и мечтите свои аз да окриля.

Пожелавам си дъгата чудна
и предшественика дъжд дори.
Цветността й да разпръсква
навсякъде любов, която да трепти.

Пожелавам си слънца и слънчогледи,
усмивки топли, сърца добри.
Пожелавам си и облачета меки.
И пак слънца, слънца... мечти...

Виж целия пост

Mam4e*

Ентусиаст

# 243 13 юни 2012, 21:26 ч.

Не умирай,
без да си заплакал,
от нечия омраза и обида,
от предателството на приятел
от грубостта,
поне веднъж...
Не умирай,
без да си обичал,
някого безумно и жестоко,
на парчета без да си събирал
своето сърце,
поне веднъж...
Не умирай, без да си се радвал,
на цветовете и нощта,
на приказките и децата,
на слънцето и светлината,
на пролетта,
поне веднъж…
Не умирай, без да си живял!

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 244 13 юни 2012, 22:14 ч.

Вдъхновена от горенаписаното, Мамче... Hug

написах следното:

И не умирай...

И не умирай всеки ден по малко.
Сама сред чужди и сред чужди своя.
Ще бъде после много, много жалко.
Когато ти се спреш сама в покоя.

Недей умира, търсейки детето
във нощите си будни и самотни.
И не умирай пращайки мечтите дето
отдавна всички стъпки са сиротни.

Не ми умирай във ръцете тъжна.
На воля отприщи що имаш в тебе.
Отдавна знаеш, че сърца не лъжа.
Живот ми дай и аз ще дам що требе.

Лично творчество/МарИ Г./

Виж целия пост

janna_3

Регистриран

# 245 13 юни 2012, 23:36 ч.

Теб те няма

Теб те няма, но мечтите ни пърхат в съня ми
и рисуват ми рая от вчера.
Теб те няма, и дните ми дълги еднакви са
а нощите давам на тебе.
Теб те няма, и казват ми всички че време е
да помисля за утре навреме
и да тръгна самичка по пътя си
без да мисля и чакам аз тебе.

Теб те няма, но ти си във мене.

С.

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 246 14 юни 2012, 03:00 ч.

Среднощни сънища. По новолуние.
Утрепани нощи. Солени от пот.
И тежка въздишка родена в безсъние.
Изсъхнали устни посягат за плод.

Усмихнати наноси на нечии викове.
Сама тишината кротко лежи.
За миг преминават отдавнашни ликове...
И после отново тъмница кръжи.

Поредната нощ .На мойто безсъние.
На дълги минути и миг самота.
Ей точно такава. По новолуние.
Горещата нощ на твойта жена...

Лично творчество/МарИ Г./

Виж целия пост

Лимонадената Джо

Потребител

# 247 14 юни 2012, 16:59 ч.

Да си прочут е некрасиво.
И не това те извисява.
Не воденето на архиви
или пък авторското право.

Твориш ли, значи се раздаваш.
Не, за да правиш панаир.
Позор е нищо да не значиш,
а да те сочат за кумир.

Живей без самозвани титли.
Живей така, че най-накрая
пространството да те обикне
и зов да чуеш от безкрая.

И нека да останат бели
петна, но само във съдбата.
В живота ти пасажи цели
зачеркнати да са в полята.

И да потъваш в неизвестност,
а с теб и твоите дела.
Тъй, както чезне цяла местност
във непрогледната мъгла.

След теб и други ще поемат,
за да изминат твоя път.
Но поражения от победи
не давай им да различат.

И не отстъпвай ни на йота
от онова, което си.
Но жив бъди, бъди и толкоз.
До края си ти жив бъди.
Борис Пастернак

Клечката кибрит изгаря щастлива, разпалвайки огън.
Щастлив е огънят, възпламенил сърцето.
Щастливо е сърцето, посрещнало смъртта достойно.
Клечката кибрит изгаря щастлива, възпламенила сърцето.
Хана Сенеш

Виж целия пост

Лимонадената Джо

Потребител

# 248 14 юни 2012, 17:03 ч.

И нещо прекрасно на любимия Есенин Heart Eyes

Свищет ветер, серебряный ветер,
В шелковом шелесте снежного шума.
В первый раз я в себе заметил –
Так я еще никогда не думал.

Пусть на окошках гнилая сырость,
Я не жалею, и я не печален.
Мне все равно эта жизнь полюбилась,
Так полюбилась, как будто вначале.

Взглянет ли женщина с тихой улыбкой –
Я уж взволнован. Какие плечи!
Тройка ль проскачет дорогой зыбкой –
Я уже в ней и скачу далече.

О, мое счастье и все удачи!
Счастье людское землей любимо.
Тот, кто хоть раз на земле заплачет, –
Значит, удача промчалась мимо.

Жить нужно легче, жить нужно проще,
Все принимая, что есть на свете.
Вот почему, обалдев, над рощей
Свищет ветер, серебряный ветер.

Виж целия пост

svet65

# 249 14 юни 2012, 17:21 ч.

Копнение

Все туй копнение в духът

все туй скиталчество из път

на който не съзирам края.

И поглед вечно устремен

напред, към утрешния ден

без там пристанище да зная…

Пейо Яворов

Виж целия пост

rainbird

Ентусиаст

# 250 14 юни 2012, 20:21 ч.

Цитат на: joy_r в чт, 14 юни 2012, 16:59

Благодаря за това стихотворение bouquet

Виж целия пост

MAMA GALQ

Ентусиаст

# 251 14 юни 2012, 22:25 ч.

Светла Дaмяновска

НИЕ, ЖЕНИТЕ

“Искам - искам - искам -
фрази стрели
се забиват в мозъка
на бащите.

Нямам - нямам - нямам -
думи плесници
замрежват погледа
на децата.”

Из “Цената на бъдещето”
Георги Тулийски

Поколенията
взаимно се унижават.
А ний се преструваме,
че се усмихваме…
Ние, майките, уж отминаваме
тези “искам” и “нямам”
с дълбоко разбиране.
Всеопрощаващи сме…
Самоуверени и всезнаещи.

Защото владеем най-важното тайнство -
онова, чрез което от НИЩО
на живота
запалваме пламъка…
После, първи поемаме с длани
вълшебството, материализирано
от телата ни…
Кърмим го с мляко,
изцедено от въображението.
С любов го захранваме…
Докато най-подир прояде
супа от камъчета,
панирани стихове,
с гарнитура от митове…
Пълним кацата на историята
и я претакаме.
Консервираме миналото.
Варим сладка от илюзии.
Квасим настоящето в бъдеще.
Красноречиво визуализираме
предимствата на лечебния глад
(защото, важно е да е сита душата
и пречистено тялото/…
Колко полезни са постите.
И разделното хранене
(на закуска - салата от свежи надежди,
за вечеря - мариновани спомени).
Менюто - богато и разнообразно.
Калориите - почти никакви.
Никакъв холестерол.
Няма опасност от затлъстяване.
Защото…

Ние всъщност сме истински бедни и гладни.
На децата вече им се повръща от приказки.
Бащите - пушат унило
(и съвсем не им е до лирика).
Но, ако децата сънуват шарени сънища,
а бащите все още мечтаят -
то е защото, ние се грижим
да не оскотеят
от отчаяние.

Виж целия пост

Лимонадената Джо

Потребител

# 252 15 юни 2012, 20:33 ч.

Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Коклко устни помниш? И ръце?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега – и моите колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз.

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
Ще поемеш пак, но запомни –
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
“Добър вечер, мис” – ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал – не обича,
Който е угаснал- не гори.

И в оригинал, прочетено от прекрасния Сергей Безруков Heart Eyes

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 253 16 юни 2012, 07:05 ч.

Смяна на ролите. Отрежда животът.
Дяволски идва нечестно нали?
Онзи, бохемът става самотен...
А пък самотникът в рози лежи.

Никой от тях не бе се замислил.
Всеки живееше в свят на мъже.
Днес и на двама светът е провисен.
Сякаш на тежко оловно въже.

Никой светът не познава на онзи.
Сложни пътеки. Неверни съдби.
Ала понякога случва се този
тежък обрат. И влачи, тежи...

МарИ Г.

Виж целия пост

Mam4e*

Ентусиаст

# 254 16 юни 2012, 15:14 ч.

Мира нямам, че те обичам!

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - Да се запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?

Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?

Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам..
Сили нямам да се не върна!

Мадлен Алгафари

Виж целия пост

Препоръчани теми

Симон или Симеон?

7 675
75

Име за бебето

Боя за коса Nashi life

8 387
12

Козметика и мода

Лечение със сол.

4 304
6

Алтернативна медицина