НОВО: Дигитални асистентиВиж

Обичате ли стихове? - 9

  • 113 186
  • 752
# 225 9 юни 2012, 16:58 ч.
А БЯХМЕ ЛУДИ

 На Христо Ганев

А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме - малки мислещи растения...
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние - все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута...
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене...
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити.
                         
                                 Миряна Башева
Виж целия пост
# 226 9 юни 2012, 17:02 ч.
С боя от чаша смазах лудо
на дните картата избрана,
посочих в рибеното блюдо
аз скулите на океана.
По люспите на тенекия
видях аз устни може би,
а свирите ли
ноктюрно вие
със флейтата
на водосточните тръби?
            Владимир Маяковски
Виж целия пост
# 227 9 юни 2012, 17:38 ч.
Цитат на: Mam4е в сб, 09 юни 2012, 13:41
Ти знаеш ли?

Много е хубаво!
Виж целия пост
# 228 10 юни 2012, 09:07 ч.
Жалко е да обичаш само веднъж:
да си нечий по навик, но не и реално,
да си мислиш, че плачеш - а то да е дъжд,
да оставаш, където не си бил отдавна.
Да заспиваш, облегнат на грешното рамо,
а сърцето да среща зората самичко;
да трепериш от студ и от погледа само –
онзи, който навремето значеше всичко.
Да целуваш насила, а искрица да няма -
да разбираш, че всичко отдавна е спряло;
упорито да вярваш, че “любов е голяма”,
а въобще да не помниш къде е горяло.

Да обичаш веднъж е толкова жалко...
Любовта не е име, което изричаш.
Тя е в нас и се храни от всеки с по малко
и изчезва безследно, ако с нея не тичаш...
Виж целия пост
# 229 10 юни 2012, 09:15 ч.
Направи се чудя на таланта на Дарина. Браво!
Виж целия пост
# 230 10 юни 2012, 12:37 ч.
Днес случайно чух и си припомних колко много, много, много харесвам това.

В моята стая

Някой ден ти ще дойдеш
във моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки, червени
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.
...
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвърлиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен...
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!

Жак Превер
Виж целия пост
# 231 10 юни 2012, 15:19 ч.
Цитат на: Mam4е в нд, 10 юни 2012, 09:07
Жалко е да обичаш само веднъж:
да си нечий по навик, но не и реално,
да си мислиш, че плачеш - а то да е дъжд,
да оставаш, където не си бил отдавна.
Да заспиваш, облегнат на грешното рамо,
а сърцето да среща зората самичко;
да трепериш от студ и от погледа само –
онзи, който навремето значеше всичко.
Да целуваш насила, а искрица да няма -
да разбираш, че всичко отдавна е спряло;
упорито да вярваш, че “любов е голяма”,
а въобще да не помниш къде е горяло.

Да обичаш веднъж е толкова жалко...
Любовта не е име, което изричаш.
Тя е в нас и се храни от всеки с по малко
и изчезва безследно, ако с нея не тичаш...

Уникално , чие е
Виж целия пост
# 232 10 юни 2012, 22:40 ч.
Сентенция


Лекувал ли си чужди рани?
Сълзи на непознат прогонвал...?
Било ли е тогава, лани?
Преследвал ли си и догонвал?

Тогава знаеш ми живота.
Познаваш всяка моя стъпка.
Продавам даже и имота.
Та може и да тръгна с кръпка.

Не този факт ме притеснява.
На мене бедноста не пречи.
Какво ми някой обяснява...
И ми държи безкрайни речи?

Човекът трябва да се бори.
Да се изправи и да тръгне.
И да не дава да го мори
едната болест. Да обръгне.

Но да не бъде сам в борбата.
До него винаги да има
любимо рамо, хъс в торбата.
И обичта да е за трима.


Лично творчество/МарИ Г./ bowuu
Виж целия пост
# 233 10 юни 2012, 23:30 ч.
Двупосочно стихотворение

Лилави като залез ще лежат
обувките ми, празни от човечност.
Докато ветровете ми простят
и ме превърнат в пясък или вечност.

Докато ме погълне вечерта,
докато ме затрупа с тежки кораби
едно море, преяло от тъга,
което не прелива и не спори,

което ражда само пустота
и празни обещания за миди
и цял живот се плези на света,
тъй, сякаш с лекота ще си отиде,

солено като рана или гняв,
солено като опит да обичаш
човека, който винаги е прав,
солено като страх да коленичиш.

Едно море, което ще горчи
и гъсто като кал ще ме залива,
докато търся отговор. Дали
си идвам. Или си отивам.

Елица Мавродинова
Виж целия пост
# 234 11 юни 2012, 08:52 ч.
Цитат на: MAMA GALQ в нд, 10 юни 2012, 15:19
Уникално , чие е
Нямаше публикуван автор, уви ..

Писмо

От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак -
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други -
от мене
по-добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.

Георги Константинов
Виж целия пост
# 235 11 юни 2012, 18:40 ч.
Ти, моя милост и другите в мен Simple Smile

Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната...а тя те натъжава...
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.

Caribiana
Виж целия пост
# 236 11 юни 2012, 19:15 ч.
Боиш ли се
Боиш ли се от лудостта,
която някой от живота си краде за теб?
Понякога сънувам, че летя
и имам всичко на земята.
Сънувам как разделяме поравно
илюзиите - в очите ни преиначени.
Напразно се боиш за мене.
Ако научиш колко ми завиждат,
ще разбереш, че съм почти щастлива…
На мене, знаеш ли, ужасно ми отива
да бъда вятърна и ничия.
И само ако никой не ме гледа,
коленичила за теб се моля.
А обичта ми, ако ти тежи,
ще я заровя
в медното гърне на слънцето
зад девет хоризонта.
Очите си ще скрия в облак,
заплача ли - да няма кой да види.
Ще се превърна в чучулига,
душата си ще упоя с пелин…
Дали и болката ще поделим?

Яна Кременска
Виж целия пост
# 237 12 юни 2012, 06:40 ч.
Такава ме обичай - бурна, непокорна.
Като от обич развълнувано... море.
Непостоянна и бушуваща на воля,
във теб притихваща като във брегове.

Такава ме обичай - тиха, мълчалива.
Като измислена (от теб самия) тишина.
Като река, която във душата ти се влива
и там остава чак до... края на света.

Такава ме обичай - лесно наранима -
със изтъняло от обиди и лъжи сърце.
Макар да мислят всички, че съм силна,
от мъничко разплаквам се като дете.

Такава ме обичай - невъзможна.
Далечен блян - несбъдната мечта.
Понякога така необяснимо сложна,
а друг път просто... влюбена жена.

Такава ме обичай - не докрай позната.
Разлиствай ме, но остави последния воал.
Отключвай тайниците мои на душата,
но остави заключена последната врата.

Такава ме обичай - с вятър във мечтите,
със дъжд в очите, а в косите със сребро.
Променлива (типично за жена), различна.
Тръпчиво-сладка като щипчица канела в ром.

Не искай да се променя - такава ме обичай!
Не се опитвай, моля те, да ме опитомиш!
Не се опитомява вятър (знаеш) - той умира,
ако опиташ във бутилка да го задържиш...
Виж целия пост
# 238 12 юни 2012, 08:02 ч.
Такава ме обичай - с вятър във мечтите,
със дъжд в очите, а в косите със сребро.
Променлива (типично за жена), различна.
Тръпчиво-сладка като щипчица канела в ром.

Докосна душата ми... Heart Eyes
Виж целия пост
# 239 12 юни 2012, 08:27 ч.
Обичай ме такава уморена.
Нозе подвила пред една икона.
Обичай ме...след тебе запленена.
Обичаща, забравила закона.

.......

МарИ bowuu
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало