Обичате ли стихове? - 9

  • 113 187
  • 752
# 270
Приятелите


Било приятелството свято нещо.
Приятели да имаш не боли.
Те винаги са там насреща.
Бъди до тях така и ти.

Приятелите. Те са малко.
Явяват се в незнаен час.
Защо във лошо? Колко жалко...
Тогава те са все до нас.

Така разбираме, че ние
в живота си не сме сами.
Че всеки в нас по малко крие
добро сърце, ръце едни...

Ръце, които облекчават
гореща болка в тъмна нощ.
Ръце, които се раздават.
Лекуват раната от нож.

Приятелите не забравяй.
Прощават ако си сгрешил.
И миналото не заравяй.
Бъди със тях до края мил.


Лично творчество /МарИ/ bowuu
Виж целия пост
# 271
Приятелите


Било приятелството свято нещо.
Приятели да имаш не боли.
Те винаги са там насреща.
Бъди до тях така и ти.

Приятелите. Те са малко.
Явяват се в незнаен час.
Защо във лошо? Колко жалко...
Тогава те са все до нас.

Така разбираме, че ние
в живота си не сме сами.
Че всеки в нас по малко крие
добро сърце, ръце едни...

Ръце, които облекчават
гореща болка в тъмна нощ.
Ръце, които се раздават.
Лекуват раната от нож.

Приятелите не забравяй.
Прощават ако си сгрешил.
И миналото не заравяй.
Бъди със тях до края мил.


Лично творчество /МарИ/ bowuu
Няма как да не се включа ..!
Останах безмълвна, очите ми се напълниха и цялата настръхнах.
Марѝ, уникална си!Не спирай да твориш такива красоти ... и нека Музата никога не те напуща, както и истинските ти приятели! Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 272
  Аз също не мога да не се включа.

 Мари, в последно време са много чувствени стиховете, които пишеш. И аз ти се възхищавам както винаги.
 Но това за приятелите наистина е изключително силно.

 Пиши непрекъснато! Трябва!  Hug
Виж целия пост
# 273
Благодаря, приятели... Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 274
Марѝ, прекрасни стихове, но последният ме завладя изключително....
Сърдечни поздрави!
Виж целия пост
# 275
СЪРЦЕ...

Сърцето ми е толкова голямо,
че мога да обичам даже своя враг...
Стига да ми се усмихне само,
у мене ще изчезне злоба, ярост, яд.

В живота си обичам скъпи хора-
отминали, реални...те са в мен...
Сърцето ми не знае миг умора,
просто то обича нощ и ден...

То прощава разстояния, раздели,
приятелски отпраща сторени вини,
топли думи пази и постъпки смели,
помни дори в снега оставени следи.

Аз знам – не мога никого да мразя,
макар, че някои си го заслужават...
Мога да коря, но никога да газя,
да вярвам, дори и да ме мамят.

Сърцето ми със двете свои клапи
тупти и от обичта живее...
Ако не обича, то ще спре да диша,
ще боли и от това ще остарее...

Автор: Антоанета Свещарова
Виж целия пост
# 276
Мразя те

Мразя те! Чуваш ли?
На теб ти говоря.
Мизерия тежка.
Със тебе не споря.
Отдавна те имам.
И нямаш насита.
Все заеми взимам.
За заеми питам.
Иди си! Махни се!
Мизерия вредна.
В парцали обвита.
С присъда нередна.
Главата надигаш.
По хората лазиш...
Не гледаш, не мигаш.
Децата не пазиш.
Вониш на изгнило.
Наричаш  ме мило.
Върви си , махни се.
За миг обърни се.
Ще видиш лицата,
ще видиш децата,
ще видиш жената,
а после ръката.
Те няма да плачат.
Те спомени влачат.
Без теб ще живеят.
И ще се засмеят.
Те имат и право
на щастие знаеш...
Затуй ти махни се...
И хей... да си траеш!!!


Лично творчество/ МарИ Г. / bowuu
Виж целия пост
# 277
  Отново е прекрасно, Марѝ !  Hug

 Първа ли го прочитам?
Виж целия пост
# 278
"Не, не трябва да свършват без време
неживелите още неща.
Трябва мислите друг да поеме
и брезата да пусне листа,
трябва кораба, влязъл в морето,
да достигне крайбрежни води,
да не спира в окопа шосето,
нероденото да се роди.
Не, не трябва напразно да стенат
непокритата къща сама,
хляба, който едва е наченат,
недошлите в ръцете писма.
Трябва залеза сам да се спусне,
трябва грозда да бъде прибран,
недокосната още от устни
да не бъде девичата длан,
да не зеят огнищата неми
и поемите с празни листа.
О, не трябва да свършват без време
неживелите още неща." - "Любов", Веселин Ханчев
Виж целия пост
# 279
Щастие

С учудени погледи, дълго се взират
в усмивката плаха, в лицето ми...
Какво ли си мислят, какво ли се питат...
Дали е кораво сърцето ми,
дали съм забравила, че тъй съм обичала,
че стигнах и в рая, и в ада?

Какво ли си мислят, какво ли се питат...
Къде ли съм тръгнала - белязана
от болка и от отчаяние
без път, без вяра и посока,
но пак смирена и пречистена...

Какво ли си мислят...
Не ще ме попитат.
Това е литургия за щастие.

С.



Виж целия пост
# 280
Откровение


Напред ти ми казваш днес да погледна.
Да спра, да помисля и да поседна.
За миг да забравя за тежки моменти.
Мигът да превърна в едни монументи.

Ти мой си водач към истини чисти.
На теб доверявам и моите мисли.
Не си ме предавал и вярвам ти сляпо.
И днес да повярвам...С кафето разлято.

Разлях го дордето за тебе си мислех.
Проблемите нищех и после разнищвах.
Достигнах до истина бавна и моя.
Не трябва да спирам до тук, до завоя...

Ей този е пътят на мене наречен.
Ей този със тръни, нали той е вечен?
Вървя все по него, във рани съм цяла.
Добро много малко аз тук съм видяла.

Напред продължавам. Недей да ме спираш.
Във мен ти спокойствие вечно намираш.
Не ще те оставя. Със мен ще те взема...
Там някъде другаде дом ще наема.

Там някъде дето времето спира.
Там някъде, дето и болка умира.
Нали вече време е в мир да живеем?
И нас да оставят.С усмивки да греем...


Лично творчество/МарИ Г./ bowuu
Виж целия пост
# 281
 Марѝ , аз настръхнах.

 Понеже знам какво ти е, с този стих си уловила с думи настроенията си.
 Силна жена си ти. Аз се възхищавам на такива !  Hug
Виж целия пост
# 282
 Hug Hug Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 283
Ти помниш ли когато в мен се случи?
И цялата вселена засия!
Звездите ни се вливаха на ручей,
а той до тиха сбъднатост преля...
Небето благославяше всемира.
И цветната земя се размечта.
Изгряло слънце в струните на лира
възпя треви, дървета и цветя.
От космоса ти в мене се отключи
безкрай от неродени чудеса...
Отново, и отново ми се случвай -
подобно утро в сребърна роса!

автори Дела Раи и Ясен Ведрин
Виж целия пост
# 284
ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ - Марияна Георгиева

Ти не си от онези – безличните,
дето ще скрият главата си в пясъка.
Често бунтуваш се, дишаш наистина,
виждаш в живота солта, а не блясъка!

Ти не си от онези – страхливите,
дето избягват гнева на проблемите!
Не съжаляваш за грешки отминали!
Знаеш, че губил си, но и си вземал!

Ти не си от онези – безкрилите,
дето пълзейки се чувстват предпазени!
Често кипиш сред човешко безсилие!
Често душата си с рани наказваш!

Ти си от тези, които остават,
даже когато взривява се утрото!
Ти си от тези, които признават,
че не биха повярвали в ЧУДОТО!

Ти си от тези, които пред всички
би заклеймил небето с безгрешните,
но ако някой до болка обикнеш,
би прекатурил света – да го срещнеш!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия