Обичате ли стихове? - 9

  • 113 187
  • 752
# 285
Мечти


Маломерни мечти.
Тънки като старите
паяжини на тавана
на остарялата къща.
Не се захващай точно
за тях.
Грабни другите!
Грабни моите...
Те са здрави като
корабни въжета.
Издържали на времето,
болката,
напрежението
и злобата.
Те са силни мечти!
Прегърни ги и
обичай.
И тогава те ще се
сбъднат.
Моите мечти...
Със твоята помощ.
Ще ги превърнем
в съвременна приказка.
За нас.


Лично творчество/ МарИ Г. Николова/ bowuu
Виж целия пост
# 286
Мечти


Маломерни мечти.
Тънки като старите
паяжини на тавана
на остарялата къща.
Не се захващай точно
за тях.
Грабни другите!
Грабни моите...
Те са здрави като
корабни въжета.
Издържали на времето,
болката,
напрежението
и злобата.
Те са силни мечти!
Прегърни ги и
обичай.
И тогава те ще се
сбъднат.
Моите мечти...
Със твоята помощ.
Ще ги превърнем
в съвременна приказка.
За нас.


Лично творчество/ МарИ Г. Николова/ bowuu

 Чудесно е!  Hug

 А как е подредено само.
 Издай стихосбирка, Мари! Вече имаш достатъчно стихове.
Виж целия пост
# 287
Представа даже нямам как ще издържа,
 да мисля аз за тебе не мога да се спра.
 Дори за миг да мога да те видя,
 оставам аз без глас и питам се отново:
Кога ще има щастие за нас?
 Погледна ли пак в твоите очи,
 виждам в тях скритите сълзи.
 Не искам никой да те наранява,
 такъв живот не заслужаваш.
 И ето пак съм пред дилема,
 налага се решение да взема,
 да бъда с теб, не искам вече да се крия,
 кажи, кого ще трябва да убия...
Виж целия пост
# 288
nelinina, чудесно е! Heart Eyes
Виж целия пост
# 289
  Струва ми се, че стихът на nelinina е подходящ за фолк песен.

 Това не означава, че не е хубав. Не ме нападайте сега. Ама така го усещам. Peace
Виж целия пост
# 290
Мигове.
Далечни и сънени.
Уморени като крилете
на остаряла птица.
Мигове.
Тъжни и борбени.
Мои.
Носени от вихъра
на далечно безвремие.
Вечни.
Мигове.
Мои, твои, наши...
Последни и първи.
И собствени.
Завинаги.


Лично творчество/МарИ Г. Николова/ bowuu
Виж целия пост
# 291
благодаря ти!
Виж целия пост
# 292
Живот, съдби, души.
Улавям мига,
който всичко реши.
Прегръщаш ме силно,
зовеш ме в нощта
и никога вече
не ще бъда сама.

Живот, Вселена, красота.
Очите се взират
в твоята душа.
Погледът нежен
обгръща ме, искри
и аз за теб съм уловима мечта.

/Лично творчество/
Виж целия пост
# 293
Приказен ли си или приказен сън?
Сън, в който героят е приказен.
Блян ли си или мечта?
Мечта, която е сбъдната.
Добре дошъл в моята приказка!
Героите в нея сме двама,
и сме толкова истински,
и сме толкова приказни...
С теб, с мен...
Добре дошли в нашата приказка!


/Лично творчество/
Виж целия пост
# 294
Изгрява тихо утро... Ще запаля
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе.

Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър...
Кафе от топла обич и копнежност...
Кафе със аромата на душата ми...
С ухание на утро и на свежест.

За да ти бъде влюбено, щастливо...
Уханен, светъл да ти е денят!...
А вечерта - с целувки обичливи -
в душите ни звездици да искрят...

автор Марин Тачков
Виж целия пост
# 295
Звездичка, много ми хареса  Hug
Виж целия пост
# 296
И цялото небе след дълго скитане се връща
И ти се връщаш – всеки път различен.
От връх и пропаст в шепите събрал
най-крехкото, несбъднато обичане,
което вятърът бе разпилял.

Какво да кажа?  Думите са слаби.
Сърцето си заложих. И умрях.
Но щом се върнеш, пак възкръсвам млада.
Прескачам цели планини от грях.

Камелия Кондова
Виж целия пост
# 297
Звездичка, много ми хареса  Hug

 Simple Smile любимо ми е.

Къде да ме намериш ли се чудиш?!
Съвсем сега и точно тук ме има.
Компас ще съм когато се изгубиш.
И много нежност в ледената зима.
Навярно си ме търсил и преди.
Живея точно в дясно от луната.
Щастлива съм и в радост, и в беди.
Адрес си нямам. Тичам по росата.
Вселената е вечният ми дом.
Не ми пиши, писма не получавам.
Събуждам се и бързо (на бегом)
пристигам и на ум те пресъздавам.
Пътувам със копнежи и мечти.
И стигам някъде, но някъде напред.
И няма „може би” или „почти”.
Къде да ме намериш ли!?
До теб.

автор Николина Милева
Виж целия пост
# 298
Това ми харесва дори повече  Heart Eyes
Продължавай  Hug

Страхотни вълнения пораждате в мен със стиховете, които пишете!
Марѝ, пишеш прекрасно, толкова истинско и затрогващо   bouquet
Виж целия пост
# 299
Този сезон...
Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони...
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.

автор Caribiana
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия