Обичате ли стихове? - 9

Среднощна лирика

Не питай все защо до късно свети
прозорецът на будната ми стая.
На светло пишат всичките поети,
макар,че в мрак тъгуват и мечтаят.
Налудничави, зли и неспокойни,
те най-спокойни,или пък най-умни
се чувстват само в оня миг, във който
мъртвилото расте и става думи.
Тогава тишината е най-бистра,
най-чист-листът,и мисълта-най-ясна.
И всички думи,гласове и мисли
заемат своето най-точно място.
Не питай все защо до късно свети
едната моя лампа в тъмнината,
че ако ангел слезе от небето,
без нея как намерил би земята?

Дамян Дамянов


[/color]
[/color][/color]

Но ние с теб тогава ще сме пепел

Ще дойдат по-различни времена.
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв,
от дясната им гръд събрана даром.
Ще се превърне мишката във лъв,
сменила примирението с ярост,
Вулкан ще спре за гневни богове
да лее тежки лъкове и копия,
ще избуят жита и плодове
на мястото на черните окопи.
Брат брату ще е вълк и затова
във глутницата с рамо ще го брани,
ще пее вятър в мократа трева
и песента му птици ще подхванат,
ще дойдат дни, в които на човек
ще можеш да разчиташ на подкрепа.
Ще бъде скоро- най-много след век.
Но ние с теб тогава ще сме пепел.

Надеждата


А ти ме гледаш с тихата надежда.
В очите искаш днес да прочетеш,
че и пътеката на път извежда.
Че аз не искам да се предадеш.

Разбира се, че имам я за тебе.
Във нощи кътана, във дни дошла.
Днес подарявам ти я като дар на бебе.
Надеждата със чистата сълза.

В очите гледай ме. Недей да спираш.
И не забравяй.Винаги съм с теб била.
Ти знаеш го. Ти днеска го разбираш.
Тогава дай ръката и ела.

От мене поеми, от мойта сила.
И посипи пътеката отпред.
Така по-леко ще преминем било...
И ще достигнем пътят с цвят на мед.

Тогава победили всичко лошо.
Със тебе ще твориме чудеса.
Оковите на другите ще трошим.
Ще гледаме с усмивки на деца.


Лично творчество/МарИ Г./

 Мари, прекрасно си гo написала!

 Май всеки преминал твой ден го превръщаш в стих. Така ли е?

 
 

Почти всеки ден...

Марѝ, прекрасно и истинско!   

ЕЛА ДО МЕН С ЦЕЛУВКАТА БЕЗКРАЙНА

Дамян Дамянов

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти

Обичате ли приказките в рими?! 

Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си...

Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...

Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...

Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш...

Марияна Трандева

           

Два превода на едно и също стихотворение на Ръдиърд Киплинг- Ако


***
Ако можеш да запазиш равновесието си,
Когато всички губят своето
И тебе обвиняват за това;
Ако продължиш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб
И все пак отчиташ тяхното съмнение;
Ако можеш да чакаш и не се умориш от чакане;
Или ако те лъжат-
Да не си служиш с лъжи;
Или ако те мразят-да не излъчваш омраза
И все пак да не бъдеш твърде добър,
Нито да се правиш на съвършен мъдрец;

Ако можеш да мечтаеш
И да не правиш мечтите си свой господар;
Ако можеш да мислиш
И да не превръщаш мислите си в единствена цел;
Ако можеш да посрещнеш триумфа и падението
Като двама еднакви измамника;
Ако можеш да понесеш да чуеш как истината,
Изречена от теб,
Се изопачава от подлеци
И се превръща в подпора на глупаци;
Или да видиш как се руши онуй,
Което цял живот си творил,
Но да не се прекършиш и пак да почнеш да твориш,
Дори с похабени инструменти;

Ако можеш да загубиш и да почнеш отначало
И никога да не продумаш за загубата си;
Ако можеш да насилиш сърцето, нервите и мускулите си
Да ти служат още дълго, макар съвсем и отмалели,
И тъй да издържиш, когато няма вече нищо в теб, освен
Волята, която ти шепти”дерзай !”,

Ако можеш да разговаряш с тълпите,
Но да запазиш благородство;
Или да се движиш с царе,
Без да загубиш допира с обикновеното;
Ако нито враг, нито любящ приятел
Могат да те наранят;
Ако всички хора са ти драги,
Но никой твърде мил;
Ако можеш да запълниш бягащата минута
Със шейсет достойни секунди…
Твоя ще е Земята
И всичко, което е в нея.
И което е по-важно-
Ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой !


***

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

Това не зная кой го е писал но попаднах на него и много ми хареса
Някой бе казал...

Някой бе казал...
"Всички красиви жени са заети".
Явно, че бил е отчаян естет,
...който, след толкова опити клети,
с нито една не е имал късмет.
И във добавка на Мърфи изглежда
таз аксиома извел е със цел
да ни лиши от последна надежда.
Ама че аутсайдер! Дявол го взел!
Тайната, драги, в това...със жените
е, че да можеш да се доредиш,
трябва да си по-добър от добрите,
инак с посредствени все ще лежиш

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
...на смърт ранена от любов ...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми: що значат среща и разлъка?
и ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо - пътят е далек
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек ...
Миражите са близо - пътят е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе кой зове и стене -
тя - плът и призрак лек!

Пейо Яворов
 

Усмихна ме   

 За цветното ще мисля после...

 И последната своя сълза
 заледих и захвърлих на плочките.
 Тъй съм кротка, и даже добра,
 и си дялкам ледени топчета,

 и си вдигам къща от сняг.
 Тук водата прекрасно замръзва.
 От висулките става и шах,
 цветовете ще мисля по-късно.

 Виж последната моя сълза
 - заледих я, а после я пръснах.
 И я сложих под перлен воал-
 жален прах в реквизита на мъката.

 Тук следобед прилча на здрач;
 пия чая си блудкав на кубчета.
 В пет без десет. И нямам слънца,
 само куп ореоли надупчени.

 Аз съм тихичко ледена, знам...
 и кръвта ми е нейде под нулата.
 Обездвижих рой кръвни телца,
 нямам пулс да препуска до лудост.

 И така.. си играя на шах,
 както казах. Червено и бяло.
 Срещу мен тихо мести студа,
 а броячът във снежното спрял е.


**

 Огън

 Ще трябва да зария този корен
 дълбоко под растящата коприва,
 а после дълго време да говоря
 небрежно за термитите и виното.

 Ще трябва да затуля онзи дънер
 блестящ и мъхест, долу край липите.
 Ти може би случайно ще го видиш.
 И може да решиш да го изтръгнеш.

 Ще трябва да завържа тая лудост!
 Пред теб ще кажа, че е лятна треска.
 Внимателно ще ти поднасям супата.
 Ще стъпвам плавно, ще изглеждам весело.

 Внимателно ще си подбирам думите.
 Нали съм най-щастливата невеста.
 Тук всеки малък признак на безумие
 ще е дори опасно неуместен.

 На кучето ще му подхвърлям кокали,
 пристегната до кости във престилката.
 И тайно ще утъпча онзи огън
 от слънцето във цветната градина.

 Ще трябва до изрядната покривка
 покорно да приседна. И да пия.
 И виното да помрачи очите ми.
 Остатъка от огъня да скрие.