Обичате ли стихове? - 9

  • 113 191
  • 752
# 360
mari_inf, стиховете ти са прекрасни, наистина прекрасни! Продължавай  Heart Eyes
Нямам дарбата да пиша, но оценявам вашата! Много от стиховете ме разплакват!
Много благодаря за хубавите думи-направо ми помагаш да игнорирам притесненията си относно публикуването им.Благодаря ти!Ето един стих,който макар и да е посветен и вдъхновен от другиго, публикувам заради и за теб Simple Smile Надявам се да ти хареса Simple Smile
МОИТЕ ОЧИ

Аз имам две очи,с които
поглеждам Слънцето,Луната.
Едното-зло и дяволито,
а другото ми е душата.

С едното мога аз да плача
и в него се е скрила любовта,
а в другото пирува здрача
и омагьосва със лъжа.

Едното ласкаво те гали
и с нежен поглед те целува,
а другото измамно хвали
и нежно е,но се преструва.

Едното щом те види мига
и с истината ти се врича,
а другото лукаво ти намига
и се кълне,че те обича.

Такава съм-като очите,
любов,обвита със измама!
Ти знай-такива сме жените
и никоя различна няма!

Затуй недей се влюбва в мене,
не ми обричай своите мечти!
Че може лицемерна нежност
да обещават моите очи!
[/color]

Виж целия пост
# 361
МОИТЕ ОЧИ

Аз имам две очи,с които
поглеждам Слънцето,Луната.
Едното-зло и дяволито,
а другото ми е душата.

...





Браво! Страхотна си!!!


В понеделник ще пиша за теб,
като път и начало, и всичко.
В понеделник се гледа напред
някак твърдо и категорично.
Ето с молив в добрия тефтер
(този стар, но безценен приятел)
разчертавам поле и за теб,
но безкрайно те има...в главата ми.
Отбелязвам „къде” и „кога”,
но „защо” няма как да напиша,
съм се влюбила в теб веднага.
(Сякаш винаги теб съм обичала.)
Беше пак понеделник нали,
дето тичахме голи по пясъка.
Ти на пет, аз тогава на три
и събирахме миди за замъци.
С много кули и днес ги строим.
В понеделник ли...всичко е хубаво.
Щом сме заедно ще победим.
Понеделник го пиша:
За влюбени.

автор Николина Милева
Виж целия пост
# 362
Браво! Страхотна си!!!



Благодаря ти много за хубавите думи!!!! Simple Smile Simple Smile Simple Smile



 Николина Милева,едно голямо БРАВО  на теб и твоя понеделник за влюбени!!! Heart Eyes
Виж целия пост
# 363
Молитва

Господи,който все още си в мене,
дай ми кураж да остана
неотмъстителна, неозлобена,
както съм рана до рана!

И свободата - последния залък,
с гладен на две да разчупя.
Само душата, щастлива от малко,
никой не може да купи.

Господи Боже, недей ме наказва
да съм със лошия лоша.
И да платя за омраза с омраза
и за обида - с непрошка.

И запази ме от жалката участ
на толкова лъжепророци -
на добродетели всички да уча,
а да затъвам в пороци.

Може би искам безгрешна да бъда,
Господи Боже, от корист...
Грешните бил си наказвал с присъда -
своя живот да повторят...

Надежда Захариева
Виж целия пост
# 364
Монолог на спящата царкиня

Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.

Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.

Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.

И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто...

Мислих си го (и защо да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.

И поисках да не се събудя.

Камелия Кондова

Виж целия пост
# 365
Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме, с цветни бои.
Нарисувай нозете ми,
нарисувай ръцете ми,
нарисувай ми дълги коси.

Нарисувай ми тяло от восък изваяно.
Направи ме красива, за теб.
Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме, но без очи.

Да не плачат когато на пътя си срещнат
хорска злоба, сиротни деца
да не виждат бездомни и просещи хора,
да усещат добрите неща.
Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме с цветни бои.
Нарисувай ми свят,
в който всички сме равни
нарисувай ми слънце, вместо очи!

Анета Джурова

Виж целия пост
# 366
НЕИЗКАЗАНА ИСТИНА

Един нечакан дар от Бога,
една магия звездна,чудо
в живота ми си ти.Не мога
да спра да те обичам лудо!

Но моята любов е тежка-
тъй както робските окови.
От мен не става Белоснежка-
не съм за приказни любови!

Аз като виното съм сладка
и да ме вкусиш изкушавам.
Направиш ли го-с всяка капка
сърцето ти аз завладявам.

И като Слънцето измамна-
уж вечно люби своята Луна,
но в миг Луната щом я няма
целува някоя звезда.

Като морето е безкрайна
магията на моите очи,
но крият те дълбока тайна,
която няма да узнаеш ти!

Такава съм-като дъгата,
в мен се влюбват хиляди мъже,
но знаеш ли,че планината
не дава своето сърце?!

То бисер е в кристал от роза,
ти ако можеш открадни го.
Ако не искаш да се бориш
да си отиде остави го!

mary_inf
Виж целия пост
# 367
СПАСИ МЕ ОТ СТУДА!

Целувал ли си устни на снежинка,
прегръщал ли си ветрове и бури?!
Сънувал ли си зимната калинка
и снежна песен нощем да те буди?!

Тъй както устните ти жарки,страстни
с топлината си разстапят днес снега,
тъй моите на твоите подвластни
изгарят,както огънят топи леда.

Ти вятъра си обуздал с прегръдки
от капки дъжд и есенни листа,
а мен са ме сковали ледни тръпки
и моля аз "Спаси ме от студа" !

А зимната калинка в теб се влюби,
обикна те и ревността я облада.
Сърцето ми заради теб погуби,
заради тебе и за любовта!

Снегът ти пее песен за разлъка,
най-топлите слова на теб е посветил,
а мен сковал е с цялата си мъка,
но любовта към теб не е сломил!

Какво са бурите и ветровете-
прегръдка слънчева си имам в студа!
И рухва царството на ледовете,
щом ти си мечът,а любовта-щита!!!

mary_inf
Виж целия пост
# 368
Едно стихче, което не знам чие е, но много ми харесва:

Не ме създавай мъдра и добра.
Не искам и да мога да възкръсвам.
Когато падам, падам все сама.
Изправям се и после се завръщам.
Не ме създавай, моля те, с крила.
Високото от ниското се вижда.
Не искам глас. Обичам да мълча.
Обичам тихото. Не се обиждай.
Не ме създавай вечна и добра.
От вечното косите ми настръхват.
Отвън живеят хора без сърца
и дните им от късото заглъхват.
Не ме създавай, моля те, добра.
Не искам и да мога да прощавам.
Пропукаха се тънките ребра,
водата се изля и я раздадох.
Създай ме като бурните вълни-
досадно смела, глупава и сляпа.
Как иначе да те обичам отстрани.
Създай ме, като бряг...
за да те чакам.
Виж целия пост
# 369
Едно стихче, което не знам чие е, но много ми харесва:

......


Харесва ми! Много!   bouquet
Виж целия пост
# 370
СПАСИ МЕ ОТ СТУДА!

Целувал ли си устни на снежинка,
прегръщал ли си ветрове и бури?!
Сънувал ли си зимната калинка
и снежна песен нощем да те буди?!

Тъй както устните ти жарки,страстни
с топлината си разстапят днес снега,
тъй моите на твоите подвластни
изгарят,както огънят топи леда.


Ти вятъра си обуздал с прегръдки
от капки дъжд и есенни листа,
а мен са ме сковали ледни тръпки
и моля аз "Спаси ме от студа" !

А зимната калинка в теб се влюби,
обикна те и ревността я облада.
Сърцето ми заради теб погуби,
заради тебе и за любовта!

Снегът ти пее песен за разлъка,
най-топлите слова на теб е посветил,
а мен сковал е с цялата си мъка,
но любовта към теб не е сломил!

Какво са бурите и ветровете-
прегръдка слънчева си имам в студа!
И рухва царството на ледовете,
щом ти си мечът,а любовта-щита!!!

mary_inf


Уникално е...
Виж целия пост
# 371



Благодаря !!!! bowuu bowuu
Виж целия пост
# 372
Едно стихче, което не знам чие е, но много ми харесва:

Не ме създавай мъдра и добра.
Не искам и да мога да възкръсвам.
Когато падам, падам все сама.
Изправям се и после се завръщам.
Не ме създавай, моля те, с крила.
..............

[/color][/i]



Красота!!!!Много изразително,искрено,смело и неповторимо!Браво!
Виж целия пост
# 373
Обич

Ако си тръгнеш някога от мен,
върни се пак, върни се без тревога.
И не мисли, че идваш победен
... аз също знам - без теб не мога.

Ако си тръгнеш в някой тъжен час,
върни се пак, и знай - не си бездомен.
За гордост няма място между нас
и няма никога виновен.

Ако си тръгнеш в някой тъжен ден
и пътят без посока те отвежда
спомни си как оставал си при мен
и си живял с една надежда.

Ако си тръгнеш някога от мен,
върни се пак, върни се без тревога.
Не казвай, че се връщаш победен -
аз също знам - без теб не мога.

А. Ошанов
Виж целия пост
# 374
Обич

Ако си тръгнеш някога от мен,
върни се пак, върни се без тревога.
И не мисли, че идваш победен
... аз също знам - без теб не мога.

...

 smile3501


Вървя по ръба на собствените си граници,
виждам призраци, спиращи сърцето.
Стоп.
секунда мълчание, липса на въздух, сковах се.
Не, грешка. Припознах се.
И ми се искаше да видиш нещата по различен начин,
от моята страна, може би.
Жалко
за парфюмът ми, който остава след всяка друга
за отпечатъците по съзнанието ти,
за движенията, замъгляващи го,
за изпуснатите думи,
незабелязани в петолинията на някоя песен.
Ще ме запомниш, знам.
Жалко, че ни няма,
че не сме.
Понеже на теория сме приказка,
а на практика - финал.


(http://surlestoitsparisiens.blogspot.com)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия