
Елена, аз също си задавам ежедневно, по няколко пъти тези въпроси.... И за двамата....
Нямам отговори. Моля се децата да са живи и здрави!! Пък дано успеят да израснат като умни и уравновесени ЧОВЕЦИ. Уморих се да се противопоставям, да споря с единият, да се карам с другият, и това между готвенето, прането, работата..... Знаеш как е.
Не мога да поставя граници. "Деца се целуват като спят" народна мъдрост. А като пораснат ли ще ги целувам? Или целувките и прегръдките им са запазена зона за бъдещите им жени? Не мога и не искам да го приемам.
Давам пример- Преслав се държи УЖАСНО в присъствието на баща си. В следствие на което всички се изнервяме и става всеки срещу всеки..... Всички се караме, сърдим се.... Вчера дори така се вкисна, че не можахме да влезем да пазарим. Кръгом и в къщи. Не ми се иска половината град да му гледа истериите, защото му е кеф да пищи.
И
Минава.
До следващият път.
Налагам си да не му се карам, да не нервнича, да говора със спокоен тон, спряхме му шоколада, соковете са на минимум. И, о, чудо! Действа. Детето е видимо по- спокойно. Когато иска обаче. Мисля си, че и той си има нервните моменти, също като нас на практика.
Дълго ми се получи, не съм сигурна, че ме разбрахте.
Но и аз търся баланса.
Често и аз се чудех къде сбъркахме.
Опитват се да се налагат, но трябва да им покажем кой е Шефа и кой командва парада. Това ми го каза психиатърката. Дребните са такива манипулатори, че няма на къде повече.
а и съм казала, че ако се напикава, ще слагам памперс - тя плака много последния път когато ѝ сложих памперс...
) та сега съм в болничен още няколко дни.
.
.
Скорошно оправяне и дано за празниците вече си е здравичка!
и цяла нощ е поддържал над 40 градуса