Ха, така! Да вадя ли благата ракия и дребните сладки или ти ще почерпиш?

Аз ли криво чета, вие ли криво пишете или правилно съм разбрала
Ново племенниче ли се очертава
А дано, че ми писна само от кривини 
На двама доктори всеки ден е воден в рамките на седмица - какво става не ми е ясно, ама явно докато не набия някой няма да се оправят нещата
Ако има желаещи да го гледат другата седмица - да свиркат, че и двамата с баща му няма как да отсъстваме
? Аз съм израснала с такава. И понеже вечно ми е студено на краката Митко преди няколко години видял и купил 2 . Голям кеф, топлинка и така Ани като една видна глезла се научи да си иска грейка. Тогава, тази вечер дори не беше студено, просто глезличка си поиска грейчица от тате и той разбира се тича, да и угоди, няма лошо. Пълни и грейката, като никога с вода от електрическата кана, слага и я и това нещо се пръска отгоре, там, където е гърлото. Тя не просто се е спукала. Направо горната половина се отпаря и и залива краката на Ани. Затова най-тежкото е на ходилата, но от горната част и е плиснало към коленете. Аз дори не бях там, а на компютъра нещо работех, когато чух неистови писъци и докато се усетя баща и я донесе паникьосан, аз не разбирах дори какво се е случило, само виждах, че той се опитва да и събуе пижамата и крещеше "Изгори се, изгори се...". Вдигнах я, той изхлузи всичко, барабар с гащите, кожата и остана отвътре, тя пищеше ужасено, аз скочих в първите дънки, които видях, на нея само метнахме едно памучно одеалце, така, както си е гола ихукнахме към Пирогов. Калоян остана у дома сам да плаче. Той много се уплаши, но ситуацията беше такава, че нямаше време да му обясняваме. Докато аз бях вътре с нея, баща му е говорил с него през цялото време по телефона и го е успокоявал. Струпаха се лекари, нахокаха ни, намазаха я с милиони неща, превързаха я и казаха, че трябва а я приемат и точно се уточнявахме, че и аз оставам с неяи дойде един доктор, прегледа я и каза: "Какво отделение, вие луди ли сте, това дете е за реанимация". Незнам дали можете да ме разберете...сърцето ми спря в този момент. Изпаднах в ужас. Те просто я гушнаха и я отнесоха, тя пищи и вика "Мамо, тате...", изгорена, стресирана...ужас. В реанимация не се допускат родители. Занесохме необходимото и си тръгнахме. на другата сутрин бяхме в 8 там за инфо и казаха, че е много сериозно на единия крак и трябва да се оперира. тя обаче беше малко болна точно тогава и анестезиологът не даде. Каз, че трябва да е здрава. От там се започна търсенето на връзки и познати и слава богу, че намерихме. Докато лекувахме сополите и кашлицата, която дойде с тях тя започна да се възстановява, оказа се доста силна, даже лекуващата и лекарка се изненада и раната и от спешна за операция стана гранична, тогава тя каза, че няма да оперира на всяка цена, евала на тази жена и я осатви на изчакване. Аница продължи да се възстановява, след 1 седмица я преместиха от реанимация в нормалното отделение, вече заедно с мен. Преди това, в реанимация ме пускаха да седя по няколко часа(ако не бяха връзките, които намерих и толкова нямаше да ме пускат), но в разрез с правилата и в повечето време тя там беше сама. Първия ден в отделението докторката каза, че ако на следващата превръзка, тоест след 3 дена, раната е на половина ще ни пусне за долекуване у дома. На следващата превръзка рана нямаше. Аз присъствах и не можах да повярвам. Всичко беше затворено. И ни пуснаха, разбира се. Това е историята. Белези има, борим ги и трябва време. Да мине време да се изличат, да ги израсте, а силиконовата терапия и мазилата ще присъстват още много дълго време. За сега не ходи и на градина.
Силно се надявам скоро малката да се окопити и да успее да преодолее стреса, който е изпитала там.. Както и всички вие де... 

. И времето наистина лети... и хептен ще излети като се роди дребната

А за това, че едното дете като кротко, другото ще е диво и обратно не е вярно. На мен ми се паднаха 2 диви
Поне се редуват де. Слушат през ден и рядко се застъпват 
имам ли куража да го пратя Хриси на зелено училище. Аз бях на 5, когато нашите ме пуснаха за първи път на лагер, но той не може да ми се опре и на малкия пръст
Хем искам да стане по-самостоятелен, хем...
15 години заедно!!! Много ми е хубавоооооо!!! 
15 години заедно!!! Много ми е хубавоооооо!!! 
Ама каква четка




