Пролетта дойде, радва и се ЯНУАРСКОТО дете

tais стига пък ти...ти си го защитавай...вкъщи му се карай, ама там бъди на негова страна...майка ми не идваше в училище...ама баща ми така правеше...веднъж с една съученичка нещо бяхме сгафили и баща ми и нейната майка дойдоха, направиха директора и класната луди, че не могат да си оправят нещата сами и после ни поскараха насаме обаче...та и аз така си мисля, че редно да се прави...

Дони, радвам се за вас...как се казва върпосната...

иначе, ние сме добре...аз контракциики си имам, ама вече свикнах с тях и не им обръщам внимание...на хомеопатично лечение съм да махнем инфекцията и се надявам до месец да спрат тея контракции и тия дни трябва да ходя на преглед да взема да се види, че е момиче...

Лорини, иска ми се и на мен да мога да го защитя. Ще опитам- да се извиня, но наистина поведението му е ужасно и доста е сгафил.
А дано!!

Като знам за мен колко пъти са ходили нашите в училите...Мартин и той не е бил по-стока - не ми се мисли какво ме чака
Айде, дано Ани се покаже

Благодаря ви, момичета, за подкрепата, да знаете, че като знаеш, че макар и виртуално, има хора, които са мислили и са били съпричастни, една идея поолеква. Благодаря!
Съжалявам, ако много съм натоварила темата, но тогава реагирах първосигнално, просто не се и замислих...но живота е такъв. Поне човекът не се мъчи много, отиде си спокойно, без големи мъки:cry: Аз и мъжът ми оцеляхме, погребението мина, аз още не съм се осъзнала напълно, не спя добре, тези дни ми минаха като на сън, все още се стряскам, като си спомням... но ще трябва да се стягам, че живота продължава...но определено си е шок и е тежко. Аз досега такова нещо не съм преживявала, в смисъл, губила съм близки хора, но съм научавала в последствие, но сега нямаше как е да е по друг начин . Ще видим занапред как ще е, мисля, че ако не съумея сама да се справя, да търся и консултация с психолог... А сега се надявам и свекърва ми да осъзнае, че вече единстения й ангажимент, остава ЙоЙо, което пък, може би в случая, е по добре, че тя ще я залисва и ангажимента с нея, ще й уплътнява деня . Много преживя тази жена, сега и на нея не й е леко, но се опитваме да й даваме кураж и да гледа напред....
Успокоява ме и това, че ЙоЙо не разбра много от ситуацията и не се стресира. Докато дойдат от погребалната агенция, с нея бяхме в другата стая, сметнах, че няма нужда да става свидетел ...а на другия ден, като попита, защо дядо го няма, й казах, че той вече е на небето, там вече не го боли нищо и той вече ще ни се радва от там и че тук няма да го видим вече и че тя ако иска нещо да му каже, да погледне нагоре и да говори. На погребението, като отидохме, остана вкъщи със сестра ми. Разбрахме се пред нея да не плачем силно, включително помолихме за това и баба й. Сега казва, че си спомня как са ритали топка с него и как му е давала лекарства и водичка, но не плаче и е спокойна, гледам, че нейното си ежедневие си продължава по старому.
.......................

Лорини - ще стискам палци за прегледа и се радвам, че се чувстваш като цяло добре
Ягодка, Бубс- офф, много се събра с тези болести, хайде викам, да е за последно
Дони- след като мислиш, че така е трябвало да стане, значи е така. Радвам се, че звучиш положително настроена Ще разказваш после как е в ролята на кръстница на принцеси, моята приятелка, за кръщенето на ЙоЙо, ми каза, че е била невроятно развълнувана.
Радостчо- успех на изпита, и да те питам, кога трябваше да ходиш за Олимпийските игри, нали са това лято? Еххх, аз много ги харесвам като събитие, въобще самата организация, атмосфера, гледам всичко, което имам възможност от тях, независимо кой спорт е. А ти сега ще бъдеш сводетел, от първа ръка, както се казва. Целувки на сладуранките
Ели- озравяване и на вас и ще чакам да споделиш за дипломирането
Тайс- ами какво да ти кажа, не зная какво е да имаш тийн вкъщи, но си мисля, че такива неща е нормално да се случват, дано да намериш правилния път, със сигурност си е предизвикателство.
Копривка- радвам се, че Аничка се възтановява От тук нататък, ви желая само най хубави моменти и дано всичко лошо е останало зад гъба ви!
Моник- забравих да честитя ходещите крачета на Самуелка, да стъпва леко и на високо   
Люби - успех с 90 дневната! Аз тези дни, явно от стреса ми се е отразило, защото чак нашите отбелязаха, че бузите са ми хлътнали и ми се въртят дрехите
Сиска- как си, леле как си лети това време, ти си вече в 8-я месец
И накрая, нали все пак сме отчетна тема, да си похваля детето- от две седмици някъде, спи без памперс през нощта и само един инцидент имаше и то, защото не успя навреме да стане, а не защото не се усети. Не съм ис го поставяла за цел, просто видяхме, че в последно време, пампата е все суха и една нощ, реших да я пробвам и то взе, че стана. Сега трябва да я заведа и да й намалят малко бретона, че е пораснал и й влиза в очичките, а тя шнолички не търпи, в разрез с представите за момиченце .

Хелоу!
Рали, радвам се че се разписа след това. Много сили ви желая!  Карито и тя от няколко дни спи без пампа и е суха. Нали са астрални близначки. 
Момичета, да оздравяват малчуганите!
Дони, Баси много се кефя, че имам близка съмишленичка.
Това в скрития текст е за диетата, да не отегчавам аудиторията.

Здрасти!

Рали

За Оплимпиадата, днес следобед съм на трейнинг. Иначе им писах, че трябва само следобедни и вечерни смени да ми дават, понеже няма кой да гледа децата през деня. Даже и баба от БГ да си викнем, не мога спокойно да оставя й двете. Бела е почти непрекъснато на ръце, кърмаче е, Анджи и тя си е с нейните претенции...и сега чакам отговор.

И Анджи от няколко дена е суха Спи си с памперс-гащи, но ме вика като има пиш. Браво на нашите дечица

Люби, не си крий текста, нека и ние се вдъхновим, че аз поне имам нужда. Планът ми за Май е да елиминирам 5 кила захар. Приготвих си спортния екип за Понеделник, сутрин в парка, намалям порциите храна наполовина и мисля вечер да вдигам гирички. После ще докладвам

Тайс, не се ядосвай, тинейджърска му работа

Люби, освен да ида да си купя една краставица и да обядвам, че до сега не остана време Водния ден....не знам и при мен как ще стане. Аз принципно вода не пия и сега тия 2л на ден ми идат нанагорно. Като бременна съм - през половин час във ВЦто.
От 01.05 и младежът ще го мъча без памперс. Психиатърката даде насоки, ще чуя и психоложката. По принцип при този тип деца махането става много трудно - някои откарва и до 5тата годинка. Мойто диване стиска, веднъж дори си и каза, но не пожела да се изпишка в гърнето, на тоалетната, на каналчето. Легна, вирна крАка и зачака памперс. После такова облекчение се изписа на муцуната му До септември трябва да е без поне през деня. За нощния не бързам.
Ради, айде - ти ще си нашата Олимпийска гордост
Рали, и на теб 
Таис, какво стана 
Лорини, Петя Атанасова се казва 

Дони, краставица за обяд звучи много по-добре от чаша вода

Не мога да си намеря кабела за фотоапарата, че да ви пусна някоя снимка. Не знам къде ми е акъла!

Е, какво да стане, наказаха го. Първа степен- забележка.
90 дневната съм е правила донякъде, не ми тежеше, чувствах се добре. Но тъй като се храня през денят навън ми беше трудно. Не невъзможно обаче!
Поздравления за хъса и на двете диетки!
Радост, намери ли го /акъла де, не кабела/ 

И аз да ви се оплача от моя палавник. Понеже е хремав доста и го спрях от градина и реши да ме подлуди днес, ама буквално, накрая ме разрева даже от безпомощност   Не мога да си обясня, защо се държи лошо само с нас, а в градината и при бабите слуша. Нас ни тормози системно- не слуша, дивее, чупи разни неща, блъска брат си, посяга да удря напоследак баща си, а за капак днес съдра целия тапет в детската. Като видях не се сдържах вече и го набих. Наистина ми падна пердето, защото не мисля, че съм заслужила такова отношение. Притеснявам се, защото го прави очевидно нарочно да ни дразни, прави ни на пук постоянно. То вярно, че е буен от малък, своенравен, ама вече не знам ние ли бъркаме във възпитанието. Като поседи малко някой с нас и всички казват, че е много разглезен, а мисля, че не го глезим, а си е до характер. Не знам как да подходя вече- ни с добро (качва се на главите ни), нито с лошо- тогава пък прави на пук. Е не винаги е такъв- ако иска може да бъде най-доброто дете на света, но като му прищрака става неконтролируем. Онзи ден бях с него на лекар за "косопада" ,който се оказа, че е във фантазията само на свекърва ми (и слава Богу), но пак избяга от мен и почна да обикаля по коридорите, аз да го гоня, той като види, че наближавам и пак драсва..подлуди ме. Накрая успя да се загуби и само чувам "мамоо" от някъде и не го виждам.  Един човек ми се скара, защо съм го била оставила детето, можело да излезе навън....Тогава се постресна малко, но само за деня:)В парка като го заведем- няма друго такова дете, което да бяга из всички поляни и то без да гледа някой бяга ли след него или не..бабите категорично не могат да го опазят ако излязат само с него и им избяга така.. Определено не е от лесните деца, да е жив и здрав! Сега като го сравявам с брат му, гледането на малкия ми се струва песен:) само дето като са заедно и му подражава за всичко.
Днес се караме на Андрей и то ходи и ме бута в другата стая, защитава брат си:))
На болничките - да оздравяват  

Тц, никви ги няма, и кабела, и акъла!

Бейбиблу, много познато ми звучи това с бягането. И на мен нон стоп ми правят забележка хората че детето си търчи само

А тази сутрин като я заведох в градината изведнъж истеряса, искала вкъщи при Бела, била бебе и тн. Прибрах си я, но много странно ми стана, досега не се беше случвало. Предложиха ми лелите да я оставя да си пореве, но не ми се щеше да я стресирам, след като така и така си отивах вкъщи.

Сега чета една книга, в която пише, че децата реагират така, защото знаят, че ще ни привлекат вниманието. Ако не се скараме или забележката бъде направена с равен, не изразяващ емоция глас - "белята" вече няма да е интересна И има много логика Ники, Гого ако е нещо "умно" няма да повтори, но да се пусне с главата на долу по пързалката или да повтори беля на брат си - в това няма грешка Поне си се успокоила за косопада.
Таис, аз диетата я карам побългарена май Нещо паузите между храненията са по-дълги. Вчера за вечеря изядох 2 филийки с лютеница вместо 1...Че то гладен не се заспива

Чета ви, ама няма какво да пиша - чакам с нетърпение да заминем утре след работа да го видим наш'то  ...
Ники, и мойто е много глезено  , ама наистина е характер. Нас ни прави сами да си говорим, а навсякъде се оказва, че е примерен и възпитан. На моменти и на мен ми писва /преди 2 седмици ми заби работещ епилатор в косата  /, в такива случаи викам много  /направо се зарадвах, че нямаме тапети/, така че и аз се чудя често какво да направя, за да го озаптя.
Радост, направи снимки и разказвай за подоготовката за олимпиадата.
Аз съм 5 кг отгоре, но изобщо не мога да ги сваля.
Таис, имаше период в мойте ученически години, бях с последно предупреждение за изключване поради отсъствия  /то бяхме доста народ де, ама как да ходи човек на училище и да им слуша тъпотиите  , като в задимените барчета беше по-весело  /. Тийнейджърите
 са странно племе, хормоните им полудяват и вършат глупости  , добре че има кой да ги държи здраво, да не стават непоправими неща.

Ралче, колкото и тривиално да звучи - животът продължава  . Страшен стрес е подобно събитие, но както и раждането, така и смъртта са абсолютно сигурни. Важното е, че детето е ведро  и се справя.

И аз ви чета  и се чудя какво да пиша
С мъж съм  и не че му обръщам много внимание,ама ме е завъртяло едно колело-на работа ,разходки -у нас съм на хотел-прибирам се да ям ,спя  и преоблека.Добре ,че се задават почивни дни да си отдъхна.
Мойто не знам дали е глезено Слуша ,ако се наложи да викна ме поглежда с един странен поглед и следва : Мамо не ми говори така! - и аз съответно млъквам.Имам подозрения ,че втори номер ще е бяс
На градина още не е ходил-баща му е тук ,но като замине на работа ще ходи-да  завъди сополи най-вероятно
Браво на тези с диетите-само така 
ииии искам да ми се случи нещо хубаво,не че знам какво ,ама съм сдухана нещо
като видях това ,аз направо съм китка

Ха, така! Да вадя ли благата ракия и дребните сладки или ти ще почерпиш?