НОЕМВРИйските душички преди година бяха само две чертички

Здравейте мамита 
Това с отслабването е дооооооста болна тема, поне за мен. Винаги съм си била предразположена към лесно напълняване, през пубертета доста се бях закръглила. След това с доста усилия се бях пооправила. Цял живот съм се ограничавала и съм внимавала какво и по колко ям, защото и един бомбон веднага ми се лепи. Преди да забременея бях най- добре, бях само 52кг., май се бях вталила така покрай сватбата и ремонта на апартамента, който продължи доста дълго време. След бременноста имам да свалям още иколо 10кг. Доста трудна задача, на щом успях преди и сега ще успея  Сега и аз съм на разделно хранене и гледам да прекарвам колкото се може повече на вън с количката, но не да седа на някоя пейка, а да ходя. Според мен движението му е майката 
Хайде, хубав ден, аз отивам да орличам малчо и отиваме да обикаляме парка 

Здравейте,момичета 

Това с килограмите също е малко болна тема за мен,но в друг смисъл.Преди да забременея бях 49-50кг,а в последствие станах 70кг., сега съм 55кг и се чувствам добре,не искам да отслабвам повече,а най-вероятно няма да си запазя сегашните килограми,защото гена ми е такъв,без диети без нищо винаги съм била слаба и съм искала да кача някое друго кило,но така и не успявах.

За къпането- на Жаклин също много и харесва.Толкова кротува в коритото ,че чак звук не издава,а само се наслаждава 

А сега е време за разходки ..най-сетне дългоочакваното пролетно време се задава.

Усмихнат ден на всички 

alleksandra, за пюрето са ти отговорили. Аз първият път й сварих 1 картоф само във вода, обелен и нарязан. После взех 1-2 кубчета от него (зависи колко са големи) и ги претрих през по-едра цетка. Направих й количеството мляко за храна и от него сипах (на око) мляко при картофа. Трябва да е по-редичко, ама не и да тече. После от тази смес й дадох 2-3 лъжички, които обаче, за да стигнат до гърлото и стомаха трябваше поне 20 пъти да натиквам обратно и то накрая стана едно течно от слюнката й На други ден удвоих броя на кубчетата и така. А останалия картоф го прибрах в хладилника за другия ден, както е във водичката си в едно от контейнечетата за кърма. Щом готовите пюрета траят 48 часа и обикновения картоф трябва да може. За да започне да преглъща използвах трик - мъчех се да сложа пюрето в бузата й, не точно върху езика, че се давеше. Абе търпение и тикане в устата докато се усети, че и това е за ядене А и първите няколко пъти добавях малко захар 1-2 щипки зависи колко е пюрето. После забравих, ама и тя не се сърдеше. Успех  

Аз също не кърмя от месец и половина и това, че мога да огранича храната беше едно от нещата, които ме успокоиха, че отново не можах да съм по-дулго време кърмачка. Иначе принципа на разделното хранене не мисля че трябва да е поблем при кърмачки. Аз изпитвах зверски глад докато кърмех и резултата е на лице +3 кг след раждането

Ала Бала, когато съм с двамата в къщи не стигам до компютъра Едно че е зает от баткото, второ, че докато насмогна с всичко то идва време за вечеря   Но когато съм само с Ники - понякога просто зарязвам всичко в къщи и решавам че и аз съм човек и имам нужда макар и виртуално да поговоря и споделя с пълнолетни

Май се поулях, ама ... сега ми остана време да седна Усмихнат ден!

MagieA, благодаря ти.  Май ще падне голямо цапане и големи циркови изпълнения   Много ми е любопитно и каква ще и е реакцията като и дам пюрето да хапне ...нещо ново е за мен като предизвикателство и ще ми бъде много забавно  

Александара, още един съвет (ако приемаш) изчакай да наближи времето за хранене, но не и да се изнерви от глад. Първият път (а и все още) Ники ми се хили докато аз се мъча да натикам нещо в устата Ако бебето е нервно по- добре отложи за другия ден. И друго препоръчително е захраването с нови продукти да става по обяд.

Да,така ще пробвам и мерси отново 

Привет и от мен, чак сега успях да изчета и да се разпиша.
Появата на бебка - родих със система самото раждане с котракциите беше около 2 часа, като ми я показаха бях невероятно щастлива -  тя беше прекрасна с една малка устичка и мъничко чипо носле. През цялото време докато ме шиеха гледах само към нея и усмивката не слизаше от лицето ми,
забравих и за болката и за всичко. Като ми я донесоха вечерта да пробвам да я накърмя, тя се гушна в мен все едно винаги е било така.
 За къпането - много обичаме - вечер като наближи часа и за къпане почва да нервничи и да си чака в банята. Къпем я в стаята и все още, но много рита и плиска, прави всичко във вода. Още не смея в банята да я къпем, струва ми се студено.
Мамите, които писаха, че бебоците им не се радват много на банята според мен може да им влияе Т а водата - поне при нас има значеие. Може да пробвате да изместите и часа на къпане когато са по-спокойни примерно.
ние се подготвяме за разходка  и усмихнат уикенд ви желая!

Писах, писах и изведнъж изчезна, много мразя като стане така... Сега отначало
Днес Крис става на 4 месеца !     :Не знам дали от ваксините (които бяха във вторник), или е просто период, но по цяла нощ почти ми стои на гърдите, мрънка, кисел е и положението е нетърпимо. Никак не спим и двамата, вече ме боли глава и карам на автопилот. Дано скоро да отмине, че не се издържа така...
За килограмите - надявах се че ще ,и остане някое килце, защото съм висока и сравнително слаба, но още на първия месец бях на килограмите от преди забременяването. Остана само малко корем, но предполагам и той ще изчезне.
За първата ни среща - раждах секцио със спинална упойка, вечерта преди операцията и сутринта бях изключително спокойна, което е нетипично за мен. В момента, в който извадиха бебо от корема ми не можех да реагирам никак, усетих как се стичат няколко сълзи и се появи огромна буца в гърлото ми. В този момент осъзнах, че живота ми никога повече няма да е същия Когато ми го донесоха няколко часа по-късно го гушнах, но още не можех да повярвам, че това е моето дете, което толкова време се чудих дали ще мога да износя докрай, защото лежах 4 пъти за задържане, а още от началото на бременността имаше някои проблеми. Е, вече е на 4 месеца, но не съм и предполагала, че мога да изкарам толкова време в безсънни нощи.
За захранването - още чета и събирам информация
За къпането - доскоро го беше страх от водата и ваничката, но от 2-3 седмици се радва и рита във водичката, много е сладък. Обаче обличането после е кошмар.
Леле, стана дълго, за което се извинявам, хубав ден и приятна разходка на всички!

Здравейте мамчета...
аз съм от 7 будна - снощи кърмих в 4:30 и после в 6:30... а ми се наложи да отида до селото с автобуса и се изцедих, че с това разписание няма как да се върна по - рано и да нахраня бебка...
та преди малко се върнах/докара ме мъжу/ - а иначе си орязах розите и си ошетах къщата... прибрах си нещата, че ще имаме майстори - ще сменяме дограмата... ето, че пак ремонти
иначе за къпането - наистина при нас се влияе от Т на водата... когато съм я правила без да искам по- топла е имало голям рев
за захранването - чудя се дали първо да питам педи или направо да вадя настърганата тиква от фризера... иначе и аз събирам инфо все още
а за КГ - не ми се говори... заседнала съм на едни кила и да се разхождам по 3-4 часа на ден, и да не хапвам много - пак си седя на 76кг
ЧЕСТИТА МЕСЕЧИНКА НА ВСИЧКИ МАЛКИ БЕБЧЕТА

Да напиша и аз за първата среща с бебка. Повечето мами знаят, че детенцето ми се заинати и не щеше да излиза. Терминът ми беше на 14, а признаци за раждане нямаше, та на 23 трябваше да ходя да ми правят индукция - на десетия ден след термина. Дааа, ама инатчо реши, че няма да й казват кога да излиза и на 21 вечерта ми почнаха слаби контракции, на 22 сутринта влезнах в болницата и след един ужасно скучен ден и след една ужасно болезнена вечр, сутринта на 23, точно на 24тия час от влизането в болницата се роди най-после малката ми шушона.
Беше толкова мъничка (2,850кг., но за сметка на това 54см), с червеносиня кожа, отпусната като дробче и не изплака веднага, както очаквах, а чак след аспирация и то едва, едва с един такъв тихичък гласец. И си помислих лелее, това дете няма глас, колко е тихичко само....ее, след това се оказа, че има дооста силен глас.   Докато ме шиеха не спирах да гледам как я оправят, беше толкова крехка и мъничкаа.  По-хубаво я видях след около 2 часа, когато ме настаниха в стаята. Баща й беше дошъл през това време и я докараха да я видим, беше едно такова малко мишле, с черни очички, гледащо уплашено и за голяма моя изненада не беше изобщо грозничка. Аз очаквах да е сбръчкана и с не особено угледен вид, пък тяя...нали си е моето гардже    
След като баща й си тръгна я взеха и ми казаха да си почина, че ще ми я донесат след 4,5 часа. Е, да, ама то спи ли се след толкова емоции. Болката я забравих веднага след раждането и бях супер много облекчена и щастлива. Та следобеда вместо да си почина и поспя, че не бях спала от 21ви (пък то и толкова спах тогава- има няма 3,4 часа) се бях превърнала в телефонна централа. Само се чудех на кой да звънна и не спирах да бърборя, толкова щастлива никога не съм била  

Малко дълго стана, ще ме извинявате, ама съм си такава, обичам да разказвам на дълго и широко  

За къпането - докато я мия седи и се наслаждава, спра ли за малко почва бясно да рита. В началото не обичаше процедурите след къпането, обаче от едно известно време не плаче и даже много се кефи и радва, и едни усмивки раздава, че даже се и смее, страшна работа е.

За килограмите не искам да говоря, много болна тема ми е  
 

И ние след ваксината бяхме така около 7-8 дни после всичко отмина,но докато отмине бях откачила,беше станал непоносим 

Наистина е непоносимо, реших да го водя на разходка, за да поспи поне в количката, но... голям рев, голямо чудо! Друг път заспива за 3-4 минути, вчера не се събуди 4 часа и половина, накрая аз го събудих като се прибрахме, защото ми омръзна да обикалям. Досега само четох как някои дечица не обичат в количката, но днес чак се притесних.

Princess, незнам как успяваш да тичаш. Искам и аз, ама трябва да не лягам от 4 нататък. Таткото излиза към 5,45 и няма как да стане. Килцата са ми ок, но коремааааа...стърчи като престилка:(((
Май ще си купувам велоергометър, че не мога да се гледам вече така.
Да питам мамата която замества обедното хранене. По колко пюре яде бебока, че аз все още не мога да заместя нито едно хранене. Да не говорим, че последната седмица искаме цица на 2 часа. Обърка ни се тотално режима. От месец насам дохранвам със замразените запаси от кърма само вечер. Аз май развивам мигрена, понеже всеки ден ме боли ужасно главата .

Здравейте и от нас Бяхме на разходка в парка и се оказа, че вече е пролееееееееееет Беше страхотно, пълно с дечица  
За кг- аз се мъчех да свалям месец след раждането, но не с драстични диети, а с наблягане на месо, изключване на сладко и пр и велоергометър. Резултатът - 2-3 дни след спирането на "диетата" си бях същите кг,  а се притеснявах и за кърмата. Ядосах се за всичките усилия и спрях. Скоро се измерих- пак съм на кг от преди забременяването (55). Не че съм модел  , но засега си дишам в кожата, по-слаба ще е след май.... Сега ми стана много гузно, защото на обяд сгънах меню от  Макдоналдс   Мисля, че  в началото много са разбъркани хормоните и диетите само подлагат организма на допълнителен стрес.  За разделното хранене- моята шаферка отслабна така 10-ина кг и му е фен, но аз  повече от 20 дни трудно удържам  

И друг хормонален въпрос. Имам неописуем косопад . Чувала съм, че е нормално, но при мен е ужасно много ( но си имам и гъста коса, де )

Къпането го обичаме, винаги сме спокойни. Обличането след това , обаче, и на нас ни е шумно.
Иначе и ние се събудихме в 3.15 през нощта. А отдавна си спим до 6 От днес спрях и да го меря преди всяко хранене, стискайте ми палци...

Не разбирам, от какво се оплакваш? Поне има какво да остане...Моята е три косъма на кръст вече