Програмата "Личен асистент"

Линк на петицията: http://bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html

ДО Г-Н ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО Г-ЖА МАСЛАРОВА,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ДО Г-ЖА МЕСТАН,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

ДО Г-Н ЖЕЛЕВ,
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО Г-Н ВЪЛЧЕВ,
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО

ДО Г-Н ГАНЕВ,
ОМБУДСМАН НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н СТАНИШЕВ,
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ


Принципите, които би трябвало да следват всички в нашето общество спрямо децата с увреждания са :
Приеми детето с увреждане такова, каквото е, и го обичай!
Съсредоточи се не в това, което детето не може, а в това, което може и го развивай! Грижи се не само за живота му, но и да изпитва радост от този живот! Да изпитва радост с тези сетива, които има, с тези умствени възможности, които притежава!

На 06.11. 2008 г., наши индивидуални петиции, изпратени до Комисията по петиции на граждани към ЕП, бяха допуснати и започна официалното разглеждане на проблемите повдигнати в тях.
На внесените към съответните институции у нас, предложения и искания, отговор няма, резултати, също. Липсата на диалог е основната причина всяка нова програма, която стартира да е неефективна.
Недопустимо е да се говори за:
ОДОБРЕНИ ДИРЕКЦИИ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ", ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГАТА "ЛИЧЕН АСИСТЕНТ" .
Няма община в България, в която да няма нуждаещи се от тази програма. Програмите трябва да се изготвят на база официална национална статистика за броя на нуждаещите се, а не чрез неадекватната и непрофесионална работа на служителите в регионалните бюра за социално подпомагане.

Продължение на предложенията внесени до горните институции на 21.11.2008 г., с вх. номера 92-00-539, 94 КО/113, 96-П-15, 94-П-67, 94 ПП-930, 8557, 1554. Писма и предложения за промени са внесени и на 22. 10.2007 г., до същите институции и съответните им Комисии.

1. Спешно формиране на парламентарна комисия за проучване проблемите на семействата, отглеждащи деца с увреждания и причините за тези проблеми. Създаване на институт за хората с увреждания, по модел на редица западноевропейски държави.
2. Компенсиране на обезщетението за отглеждане на деца с увреждания, съобразно растящата инфлация.
3. Да се инициират спешни промени, чрез които да отпаднат всички ограничения за ползване на социално подпомагане. Спешно отпадане на гарантираният минимален доход. При обследването на доходите да се отчитат и кредитите на семействата на дете с увреждане. Кредитът да се разглежда като отговорна инвестиция на родителите, за осигуряване на нормална среда за обгрижване на детето.
4. В НКПД да се въведе професия “Родител на дете с увреждане”, като трудовият стаж да е I-ва категория, да се позлва правото за ранно пенсиониране и възнаграждението да е в рамките на поне 3 минимални работни заплати.
5. Здравната система да поеме поне 80 на сто от медицинската цена, (лекарствена, терапевтична и пр.) на последствията от трайно увреждане или хронично заболяване при децата .
6. Родителите на деца с увреждания да получават в родилните домове, педиатричните отделения и личните лекари, адекватна и навременна подкрепа, консултация с психолог и социален работник, информация за заболяването на детето, информация за прегледите, специалистите и профилактиките, които трябва да посетят.
7. Необходимо е преразглеждане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност, и методиката за формиране на крайния процент при множество увреждания.
8. Да се осигури преференциално кредитиране, медицинските и технически средства за деца с двигателни увреждания да са високоефективни и да се предоставят безвъзмездно.
9. Родители на деца с увреждания, които повишават образованието или квалификацията си, (респ. възрастните лица с увреждания), да се подпомагат с предимство, както и тези, които отглеждайки дете с увреждане инвестират в собствен бизнес и създават работни места.
10. Социалните работници да са пряко ангажирани с по няколко семейства и основната им задача да е проучване, анализиране, облекчаване и решаване на проблемите им.
11. Държавата да инвестира в адекватно повишаване на възнагражденията и квалификацията на специалистите, психолози, логопеди, терапевти и рехабилитатори, работещи с деца с увреждания. Да подпомага и стимулира качествената и квалифицираната помощ и лечение на децата с увреждания.
12. Чрез ДАЗД, държавата да изгради бърза и ефективна система за търсене на финансова и съдебна отговорност от болнични заведения, допуснали или причинили увреждане и тежко заболяване на дете.

Настояваме правата на децата ни, според Конституцията на Р. България, Законът за интеграция на хората с увреждания, Законът за закрила на детето, Всеобщата декларация за правата на човека, Законът за защита от дискриминацията, Конвенцията за правото на детето, Европейската социална харта, Конвенцията за недопускане на дискриминация и Декларацията от Саламанка, да бъдат спазвани и изпълнявани на практика, а не само на хартия и доклади! Настояваме заради децата си, защото те са нашето утре, бъдещето ни. Всеки пропуснат ден, месец или година на реална интеграция и грижа за развитието потенциала на децата ни, отдалечава държавата ни с десетки години от това да стане наистина някога правова и социална държава.
Да отглеждаш дете с увреждане не е нещастие, то е по особен начин пречистващо и вдъхновяващо. Нещастие е да го отглеждаш в България!

Националните оперативни програми, включващи дейностите, Личен асистент, Социален асистент и Домашен помощник, са неефективни и не са в помощ и интерес на децата ни! Много малък процент от майките се ползват от тях, заради бюрокрацията, с която трябва да се преборят и заради неадекватната помощ и подкрепа, която ще получат.

Според законите на Р. България, и всички международни конвенции, които тя е подписала, нашите деца имат право на лечение, образование, интеграция и реализация на потенциала си. На практика обаче, чрез подзаконовите си нормативни актове, държавата блокира и ограничава собствените си закони.

Законът за интеграция на хората с увреждания гласи следното:
Чл. 4. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез:

- медицинска и социална рехабилитация;
- образование и професионално обучение;
- достъпна жизнена и архитектурна среда.
- социални услуги;

Специализираните детски градини и учебни заведения са изключително малко на брой, а извън столицата, в много населени места изобщо липсват такива. Няма обучен квалифициран персонал, ресурсни учители и лекари. Дневните центрове за рехабилитация са крайно недостатъчни, в малките или икономически слабите градове, няма нужните специалисти или те са нискоквалифицирани, заради ниските заплати и тежките условия на труд.
На 11 октомври 2008 г. беше дадена гласност на делото Mental Disability Advocacy Center срещу България, разглеждано от Европейския комитет по социални права. Безпрецедентното решение на Комитетът установи, че България извършва сегрегация спрямо децата с умствени увреждания в областта на образованието.

Достъпната жизнена и архитектурна среда съществува само като пожелателна форма в документите и докладите, в реалността такава не е осигурена! Ние носим децата си на ръце, изкачваме десетки стълби, високи тротоари, осеяни с дупки и трапове, малко от нас имат възможност да притежават подходящ автомобил, за да улеснят придвижването си с него. Ползването на градски транспорт е предизвикателство за всяка от нас, справянето, с което е равносилно на героизъм.

Законът за закрила на детето гласи:
Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:

- отглеждане на детето в семейна среда;
- осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;
- подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
- незабавност на действията по закрила на детето;
- специализирани здравни грижи за детето;
- контрол по ефективността на предприетите мерки.

Много от нас са били настоятелно убеждавани в родилния дом, от лекарите, да изоставят детето си. Социални работници и психолози в родилните домове съществуват само на документи. Никой не е разговарял с нас, не ни е дал съвет или информация, какво следва за нас и новороденото ни дете. Единственото, което ни се каза е, да го оставим в дом! Политиката, която държавата провежда по отношение на децата с увреждания, на практика е съвсем конкретно насочена, те да бъдат изоставяни.
Ние, родителите на деца с увреждания сме в една графа с трайно безработните, неграмотните и преживяващите от социални помощи. Не можем да упражняваме професиите си, защото сме се посветили на професията „Родител на дете с увреждане”. За съжаление такава в България, според държавата ни не съществува. Но затова пък има в изобилие държавни домове и институции, където на драго сърце ще приемат децата ни, ако решим да ги изоставим.
Помощните средства отпускани в България на хората с увреждания са практически неизползваеми при деца с увреждания, поради спецификата и тежестта на увреждането, а доста от тях липсват изцяло в списъка за такива средства.
Социалните помощи отпускани за хората с увреждания са обвързани със социалният минимум в страната, което е основната предпоставка за липсата на каквато и да е възможност за интеграция, социализация, социално включване и реализация на децата с увреждания в България.
Здравната система лекува децата ни 10 дни в месеца, болниците изпълняват само минимума на клиничната пътека, защото стойността й не покрива пълноценното лечение.
Интеграционните добавки, сравнени с тези на други страни членки на ЕС, са десетократно по-ниски.
Ограниченията, залегнали в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, имащи за цел да решават проблемите на семействата на деца с увреждания, всъщност причиняват невъзможност на родителите да се възползват от конституционните си права и са в остро противоречие с Националната стратегия за преодоляване бедността на децата и редица международни норми, сред които и Международната конвенция за опазване и насърчаване правата и достойнството на хората с увреждания на ООН.
Социалните работници действат като жандарми, следящи дали спазваме ограниченията на закона, а не като посредници за преодоляване на проблемите на семействата ни, което обезсмисля труда им и е хабене на човешки потенциал. Респективно никой не се интересува как и дали се грижим качествено за децата си и как изразходваме средствата на данъкоплатците, които получаваме във вид на социални помощи.
В семейството на дете с увреждане, единият родител задължително не може да работи, защото трябва да обслужва бюрократичната социална система, да осигурява документи, удостоверения, протоколи, молби за различните видове помощи, плюс чисто здравните аспекти за увреждането, лечение, консулти, изследвания, обслужване на ТЕЛК и НЗОК за реинбурсивни лекарства и прочие. Хиляди семейства сме принудени да стимулираме чуждестранните икономики, компенсирайки недостатъчностите на нашата социална помощ, купувайки си помощните средства и лекарства от чужбина.
„Фондът за лечение на деца в чужбина” НЕ РАБОТИ, процедурата по изпращане на децата за лечение в чужбина е тежко бюрократична, непрозрачна и неефективна. На практика, средствата за спешното и животоспасяващо лечение на децата ни се събират чрез благотворителни кампании, като се разчита на дарения, както от средностатистическия българин, така и от бизнес сектора. Тази година (2008), Министерството на финансиите премахна и минималните съществуващи данъчните облекчения за дарителите, което означава край и на този ни шанс.

Социалната ни политика не е насочена и не цели нашето подпомагане и интеграцията на децата ни, а ограничаването на всичките им човешки права! Основната цел е ограничаването и санкционирането ни, а не социална услуга и помощ по отношение на интеграция и социализация. Ограниченията към родителите отглеждащи деца с увреждания, са крайно дискриминационни и репресивни. За контрол по изпълнението на тези закони, изобщо не може и да се говори, такъв не съществува реално. Има само отчети, доклади и програми на хартия.

В условията на такава здравна и социална политика, колкото и средства да се наливат, каквито и проекти да се правят, те се обезсмислят от липсата на адекватни социално-здравни правила и от липсата на ефективна компенсация на недостатъчностите, причинени от събитието увреждане.
Увреждането само по себе си е достатъчно жизнено и социално ограничение, за да са необходими ограничения в правилника за прилагане на ЗСП, където по принцип хората с увреждане и семействата на деца с увреждания нямат място, защото те имат нужда от СОЦИАЛНО-ИНТЕГРАЦИОННА ПОЛИТИКА, А НЕ ОТ СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ.
Предложените от нас промени биха спомогнали реалната деинституциализация и превенция да стане факт, защото изоставените деца са изоставени именно поради липсата на адекватна социална политика. Искаме да отглеждаме децата си у дома, а не в институция.

Политическата система, Държавата като обществена функция и Законът, трябва да превърнат семейството на дете с увреждане в институция, за да се преодолеят бедността и десоциализацията, и да се ГАРАНТИРАТ ИНТЕГРАЦИЯТА И ОБЩЕСТВЕНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ НА НАШИТЕ ДЕЦА.


РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ и приятели

Красимира Костадинова Обретенова - Добрич
Павлина Христова Радкова - София
Шенай Мустафа Мустафа – Габрово
Надежда Колева Василева - София
Теодора Цанкова Пиралкова – София
Георги Димитров Димитров - Габрово
Mарче Kирязова Данаилова - Пловдив
Доротея Стефкова Иванова - Ловеч
Валя Миткова Минковска - Габрово
Диана Костадинова Дойчева - Добрич
Йорданка Дойчева - Добрич
Юлия Йорданова - Добрич
Светлана Матеева Копаранова
Христина Стоянова Александрова - Вършец
Пламен Борисов Стоянов - София
Таня Христова Панайотова - Вършец
Екатерина Личева Добрева - Белослав
Екатерина Христова Панайотова - София
Татяна Димитрова Илиева - Бургас
Георги Симов Илиев-гр.Бургас
Айше Мустафа Сюлейман - с.Страцин
Георги Петров Торбешев - София
Вейсел Шамси Сюлейман - с.Страцин
Магдалена Велизарова Орльова - София
Николай Бориславов Златанов - София
Ани Стоянова Станчева - Бургас
Станислав Данчев Станчев - Бургас
Иванка Ангелова Цветкова - Бургас
Георги Сотиров Иванов - София
Тодорка Георгиева Георгиева – София
Йонка Иванова Енчева – Варна
Георгиева Георгиева - Добрич
Станка Георгиева Георгиева - Добрич

ПЕРФЕКТНО НАПИСАНО.
НЕКА ПОВЕЧЕ ХОРА ПОДПИШАТ ТАЗИ ПЕТИЦИЯ, САМО ТАКА ИМАМЕ ШАНС ДА УСПЕЕМ, КАТО СЕ ПОДКРЕПЯМЕ И ОБЕДИНИМ.

БЛАГОДАРЯ НА ХОРАТА, НАПИСАЛИ ПЕТИЦИЯТА И НА ТЕЗИ, КОИТО Я ПОДКРЕПЯТ!

Общо подписи: 4940

А какво стана с това отворено писмо?  Колко хора го подписаха? Ще се изпраща ли???

ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ

РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ


ОТНОСНО:
КРИТЕРИИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА ВКЛЮВАНЕ В ПРОГРАМИТЕ, ПРЕДОСТАВЯЩИ УСЛУГАТА “ЛИЧЕН АСИСТЕНТ”.

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ДО Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

С КОПИЕ:

ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ МЕДИИ


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Във връзка със заповед на Министъра на труда и социалната политика, от края на 2009 година, беше одобрена Национална програма „Асистенти на хора с увреждания“ за 2010 г.. Така обхватът на лицата участващи в дейността “Личен асистент” беше ограничен! Право на услугата имат само лицата:

-   с 90 и над 90 % нетрудоспособност и лежащо болни и,
-    деца с 50 и над 50% намалена възможност за социална адаптация с чужда помощ, определена с решение на ТЕЛК.

Изискванията и критериите за включване са абсурдни! Единствената им цел е  освен осигуряване на заетост, към настоящия момент вече и спестяване на средства от децата и възрастните хора с увреждания. А не облекчаване и подобряване качеството им на живот и подпомагането им за реална интеграция.

Досега Личните асистенти бяха назначавани на 8-часов работен ден. В Националния план за действие по заетостта през 2010 г., са определени средства за наемане на лични асистенти, вече на 6-часов работен ден. Размерът на заплащането е съобразено с часовете труд и съответно също е намалено. Срокът на действие на програмата е до 30 юни 2010 г., тоест всички бюрократични, административни разходи се правят с цел, личните асистенти да получават значително по-ниско възнаграждение, несъобразено с естеството на полагания труд, а срокът на действие на програмата е съкратен с половин година.
От социалното министерство ни убеждаваха, че намалената бройка, ще се  компенсира чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, насочена към усъвършенстване и подобряване на услугата "Личен асистент", за хора с различни видове увреждания и самотно живеещи", чието самообслужване е невъзможно. Целта на програмата беше да разшири възможностите за предоставяне на услугата “Личен асистент” и да се подобрят грижите за хората с увреждания, за да се повиши качеството им на живот.
Оказа се, че няма ясни критерии и приоритети за включване и стотици деца останаха без асистенти с оправданието, че през 2010 г. с предимство ще бъдат назначавани асистенти на лежащо болни и самотноживеещи хора.
През декември 2009 год. с поредната промяна в наредбата за “Асистент за независим живот” отново с мотив, че след нея ще могат да бъдат включени повече нуждаещи се потребители, всъщност бе намалено възнаграждението за часовата ставка, от база три минимални работни заплати, на база две минимални работни заплати.
Очакванията на всички ни, не се сбъднаха и голяма част от бившите ползватели останаха извън нея, а отговора, който получават от регионалните дирекции ”Социално подпомагане” е, че бюджета е изчерпан.

Така, колкото и абсурдно да звучи, пенсионери станаха Лични асистенти на лежащо болните си родители, а много от децата с увреждания, които имат нужда от лечение, терапия, социална рехабилитация и интеграция, останаха извън програмата.

Заявява се, че се въвеждат промени, които ще увеличат броя на ползвателите, а се случва точно обратното, броя им намалява?!
От всичко написано става ясно, че няма действаща, ефективна програма, която да е с ясни критерии и приоритети за включване. Те не само не се допълват по между си, но и през текущата година приоритетно обслужват възрастни, лежащо болни лица, дискриминирайки голяма част от децата с увреждания.
Направените промени ще задълбочат социалната изолация на семействата ни, отглеждащи деца с увреждания и ще оставят стотици семейства без финансови средства.

Резултатът е, че 70 процента от асистентите на деца с увреждания, назначени за изминалата година, през тази са извън програмата.

На срещата с г-н Бойко Борисов организациите на родителите на деца с увреждания получиха уверението на новия кабинет, че ще има промени стимулиращи отговорното родителство - пишат се стратегии, програми, проекти за деинституализация, а на практика социалната ни политика намалява и намалява подкрепата си за децата ни с увреждания и семействата ни. Как тези промени, ще стимулират отговорното родителство? Ако досега семействата ни на деца с увреждания, се стремяхме да осигурим качествена терапия на децата си, сега  ще се борим, за да им осигурим храна.

Трябва ли ние родителите да избираме кое от децата ни да остане у дома и кое да отиде в институция, здравото или болното,за да не умрат и двете от глад при семейството си?!

Изводът е, че у нас възможностите за наемане на асистент са няколко, но за сметка на това ограниченията им са достатъчно, за да поставят в безизходица семействата на лицата с увреждания.

Настояваме за адекватна социална политика, която да работи за подобряване на качеството на живот на децата ни днес, за да се предотврати превърщането им в бреме за обществото ни, утре.

Ще изпратим писмото до съответните институции и медиите щом се съберем повече хора-поне 100,за да ни обърнат внимание,до момента сме 39,ако мислите,че ще има полза от толкова малко можем да го пуснем още утре.
Само да напомня -няма да пускам ничие име и данни тук в темата(име на родител и дете,диагноза,проценти и прочие),за да не се възполва някой недоброжелател и да хукне да събира пари на гърба на някое от децата ни

  Да така е .Трябва поне 100 да се съберат и тогава да се изпраща.Аз исках само да разбера колко са станали бройките,наближаваме ли стоте. Имам позната ,която е с подобен проблем и се възмущава от соц.политиката и тя не не е одобрена,но когато и казах за подписката започна да увърта,.....ама то така не става,ама че пък вие пишете,,,,и т.н. Не понасям такива хора.Но всеки постъпва както му е угодно.

За съжаление твоята позната не е единствената недоволна между нас,но пък е една от многото,които не знам какво очакват да се случи,ако просто ей така перманентно си мрънкаш,а не правиш нищо-не го разбирам,а и не искам да го разбера.
Ще изчакаме още малко и колкото сме се събрали толкова,защото проблема е сериозен и решаването му не търпи отлагане,заради децата си,заради семействата си сме длъжни поне да се опитаме  да променим нещата.
Благодаря на всички,които до момента са се включили и отново моля тези,които още не са го направили да се включат-всеки сам за себе си може би е никой -просто частен случай,но заедно ще успеем 

http://www.bulfax.com/?q=node/973125
Някой чувал ли е за фаза 3?  
тази пък е от 2.ІІІ
http://www.bulfax.com/?q=node/972253

    След моята разправия в дирекцията,ми казаха,че ще има ІІІ-а фаза,но тя не е нещо ново,просто ще бъдат отпуснати допълнителни бройки и ще стартира от 1-и юли.Дали наистина ще е така,и те не бяха много наясно,но ще ходя да питам.
Преди 3 дни пуснах жалба в Министерството,днес получих отговор-писмо,всъщност такова е пратено в Соц.и при мен,да се преразгледа случая ни и включване по изключение в Национална програма.Сега отново не знам какво да правя.Аз не искам нац.програма,а тази за която съм кандидатствала и мисля отново да ходя намясто да се разправям.Моля ви дайте ми някакъв съвет,че съвсем вече блокирах

За националната ти да бъдеш ЛА на детенце или друг. Ако си ти те затова те пращат там. Но ако е др. не може. При мен се опитаха но не мина номера.

Аз бях в същото положение Също не исках по националната програма Но ми отговориха щом така са наредили от София или подписвам по националната или отказвам Не можело по другата щом от София са наредили по нац .по изключение
И аз подписах по националната макар че сина ми след 4 месеца става 18 и моментално ме изключват Защото по изключение може само до 18г
;Живот и здраве да има ще му мислим август месец Поне няма да имам да давам на държявата за осигоровки до тогава и тока и водата  ми са усигорени За това ми стигат тези мизерни малко пари по националната

Теди то и европейската не е толкова розово само дето е за година. По националната бях на 8часа и вземах 200лв. Сега ще съм по европейската на 6часа и може би за по-малко от 200лв. а това за 3тата фаза ми се струва, че ще е за тези които са до юни, така си мисля поне но така както я мислят нещо не се получава. Ошашавиха ни едната до юни другата от юли пак трета не знам си кога с една дума нищо сигурно. Ако пуснат програма ако те одобрят и т.н. Не е добре. Радостното е че май ще махат плоския данък май. Дано.   А на силвана бих и казала да подписва, че наистина не се знае може да я отрежат съвсем. Приеми мила все пак са ти обърнали внимание и не са те отпратили в пета глуха. Беше ми интересно да разбира какъв би бил отговора им в такива ситуации. Радвам се за нея. Но това показва и друго, че са наясно с факта че програмите им не могат да обхванат всички нуждаещи се.

До колкото разбрах или поне така ми убесниха програмата за юли Ще бъде -ако се назначи по нея ще бъде да се грижим за 2 човека с увреждане и  е за 1 година период от време

Не разбрах много какво искаш да кажеш ... Би ли обяснила малко по-подробно? Назначените от месец Юли, ще бъдат ЛА на двама човека и срока на договора им ще е една година? 

Днес ходих до социалните,защото нито ми се обадиха,нито писмо получих.Казаха ми,че одобрените и отхвърлените са получили писма и щом аз нямам писмо означава,че съм от резервите.Това означавало,че да чакам и да се моля да умре някой ,за да ме назначат мен за ЛА на детето.

Казаха  ми че за да ме назначат през юли Трябва освен за сина си да съм личен асистент трябва и да съм на още един човек с увреждане
При условие че и сина ми и съпруга ми и баща ми са 100% с увреждане ако не ме одобрят не знам този път ще хвърчат отвсякъде
Срока ще е за 1 година а заплащането малко над 300 лева но не помня точно колко ми казаха