Точно така, всичко зависи от човека. За едно кафе могат да станат чудеса - казвам го от опит 
Виж целия пост
Как бихте поканили една жена на среща?
- Публикувана: 12 март 2012, 14:41 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2012, 22:02 ч.
# 31
14 март 2012, 15:20 ч.
То и аз си мислех, че ще се познаваме от известно време, може би някоя бъдеща колежка от колежа.
Виж целия пост
Абе звездите са романтични, да, ама аз не бих отишла някъде, където няма баня и wc 
Иначе за първа среща не знам дали говорим за среща с напълно непознат човек... тогава и баналното кафе може да свърши работа, кво толкова
Иначе за първа среща не знам дали говорим за среща с напълно непознат човек... тогава и баналното кафе може да свърши работа, кво толкова
То и аз си мислех, че ще се познаваме от известно време, може би някоя бъдеща колежка от колежа.
# 32
14 март 2012, 18:26 ч.
Еййй...ма големи сте ми романтици тука бре.. ай като сте толкоз светнати.. кажете ми уважаеми..предполагам че всяка една от вас са я омаяли някак..не сте минали без първа среща.. та кажете ми как пък вас ви омаяха та се навихте.. с какво ви провокираха та се вързахте на поканата ни???? 
Ще ви разкажа как омаях моята жена .. така се получи че се видяхме на някакъв смесен купон .. между метали и чалгари.. все приятели .. и от противниковия отбор гледам една как ми се кълчи с некви кючеци.. напихме се разбира се и на бъзик я питах дали няма да излезе с мен някъде.. знаете ли кво ми отговори.. че ще излезе но само на неутрална територия.. познайте..отидохме на дискотека .. с какво съм я омаял и до ден днешен идея си нямам.. но за беля взе че ми стана и жена!!! 
Факта че точно непреднамерените покани ..наглед невзрачни, без предварителни планове и надежди.. така се завъртат че свят може да ти се завие.. резултата при мен е че вече побелях, заради една нищо и никаква дискотека!!!
Виж целия пост
Ще ви разкажа как омаях моята жена .. така се получи че се видяхме на някакъв смесен купон .. между метали и чалгари.. все приятели .. и от противниковия отбор гледам една как ми се кълчи с некви кючеци.. напихме се разбира се и на бъзик я питах дали няма да излезе с мен някъде.. знаете ли кво ми отговори.. че ще излезе но само на неутрална територия.. познайте..отидохме на дискотека
.. с какво съм я омаял и до ден днешен идея си нямам.. но за беля взе че ми стана и жена!!! Факта че точно непреднамерените покани ..наглед невзрачни, без предварителни планове и надежди.. така се завъртат че свят може да ти се завие.. резултата при мен е че вече побелях, заради една нищо и никаква дискотека!!!
# 33
14 март 2012, 18:26 ч.
1.Ако е палавница направо я води в хотелската стая примерно с бутилка вино или шампанско.
2.Ако се прави на по-скромна както ти писаха други-каниш я на кафе купон с приятели
бар кръчма и т.н.... аБе все нЕкъде ще клъвне.Успех.
Виж целия пост
2.Ако се прави на по-скромна както ти писаха други-каниш я на кафе купон с приятели
бар кръчма и т.н.... аБе все нЕкъде ще клъвне.Успех.
# 34
14 март 2012, 18:49 ч.
Ми разправяла съм, Соте - отде да го знам гадинката с кво ме омая. Взе, че ме намери във фирмата, в която си работех мирно и кротко, без грам планове за брак и прочие ... Цъфна на вратата един ден и от толко жени там си заби погледа точно в мен. Аз пък се хванах, че и аз го зяпам. 
След време почнахме да излизаме заедно в обедната почивка, уж случайно. След още време обедната почивка взе да се пренася и вечер. 
На кафе, по заведения, разходки, кога с компания, кога сами ...
Точно непреднамерените, спонтанни покани (то даже и не са покани, ами стават някак от самосебе си), както казваш, без планове и надежди, се получават най-добре.
Виж целия пост
Еййй...ма големи сте ми романтици тука бре.. ай като сте толкоз светнати.. кажете ми уважаеми..предполагам че всяка една от вас са я омаяли някак..не сте минали без първа среща.. та кажете ми как пък вас ви омаяха та се навихте.. с какво ви провокираха та се вързахте на поканата ни????
Факта че точно непреднамерените покани ..наглед невзрачни, без предварителни планове и надежди..
Факта че точно непреднамерените покани ..наглед невзрачни, без предварителни планове и надежди..
Взе, че ме намери във фирмата, в която си работех мирно и кротко, без грам планове за брак и прочие ... Цъфна на вратата един ден и от толко жени там си заби погледа точно в мен. Аз пък се хванах, че и аз го зяпам. След време почнахме да излизаме заедно в обедната почивка, уж случайно. След още време обедната почивка взе да се пренася и вечер. На кафе, по заведения, разходки, кога с компания, кога сами ... Точно непреднамерените, спонтанни покани (то даже и не са покани, ами стават някак от самосебе си), както казваш, без планове и надежди, се получават най-добре.
# 35
14 март 2012, 19:03 ч.
Аз съм разказвала, ама сигурно в началото на форумското ми залитане.
Намерихме се с мъж ми в интернет. По-дразнещ човек от него не бях срещала. След всяко започване на нормален разговор на 10тата минута се скарвахме зверски.
По това време бях невъобразима чалгарка
Бил ме е виждал в столичен чалга клуб, ама аз това не го помня. Казваше, че като ме е видял си е помислил "Какво хубаво момиче, а е чалгарка."
И така.. пореден опит за разговор, попита ме какво правя, аз отговорих, че слушам музика. Поиска да му пратя песента, която слушам. Пратих му я и той взе, че отече по мене
След месец денонощно писане, чуване по телефона и стотици СМС-и, една вечер ми се обади да ми каже, че се е прибрал и си ляга. Аз бях на кино с приятели. Като го чух.. не знам какво ме прихвана, изтичах от кино салона, хванах едно такси докато говорех с него по телефона и му казах, че след 15 минути съм на пазара на Герена / беше ми казвал, че живее там /, знаех, че няма да ме остави вечерта да вися да го чакам без да дойде..
Уж се бяхме разбрали да не се виждаме, защото аз тогава бях малка, 18 години тъкмо ги бях навършила.
Но.. дойде. Изкарахме цяла нощ в разходки из центъра, смеейки се на какви ли не простотии.. Днес правим 5 години и 8 месеца, имаме дъщеря на годинка и 4 месеца. Общо взето това ни е историята на кратко.. ако това се счита за кратко
Виж целия пост
Намерихме се с мъж ми в интернет. По-дразнещ човек от него не бях срещала. След всяко започване на нормален разговор на 10тата минута се скарвахме зверски.
По това време бях невъобразима чалгарка
Бил ме е виждал в столичен чалга клуб, ама аз това не го помня. Казваше, че като ме е видял си е помислил "Какво хубаво момиче, а е чалгарка."
И така.. пореден опит за разговор, попита ме какво правя, аз отговорих, че слушам музика. Поиска да му пратя песента, която слушам. Пратих му я и той взе, че отече по мене
След месец денонощно писане, чуване по телефона и стотици СМС-и, една вечер ми се обади да ми каже, че се е прибрал и си ляга. Аз бях на кино с приятели. Като го чух.. не знам какво ме прихвана, изтичах от кино салона, хванах едно такси докато говорех с него по телефона и му казах, че след 15 минути съм на пазара на Герена / беше ми казвал, че живее там /, знаех, че няма да ме остави вечерта да вися да го чакам без да дойде..
Уж се бяхме разбрали да не се виждаме, защото аз тогава бях малка, 18 години тъкмо ги бях навършила.
Но.. дойде.
Изкарахме цяла нощ в разходки из центъра, смеейки се на какви ли не простотии.. Днес правим 5 години и 8 месеца, имаме дъщеря на годинка и 4 месеца. Общо взето това ни е историята на кратко.. ако това се счита за кратко
# 36
14 март 2012, 20:33 ч.
Ми разправяла съм, Соте - отде да го знам гадинката с кво ме омая. Взе, че ме намери във фирмата, в която си работех мирно и кротко, без грам планове за брак и прочие ... Цъфна на вратата един ден и от толко жени там си заби погледа точно в мен. Аз пък се хванах, че и аз го зяпам. След време почнахме да излизаме заедно в обедната почивка, уж случайно. След още време обедната почивка взе да се пренася и вечер. На кафе, по заведения, разходки, кога с компания, кога сами ...
Точно непреднамерените, спонтанни покани (то даже и не са покани, ами стават някак от самосебе си), както казваш, без планове и надежди, се получават най-добре.
Много често става така по работните места летят флуиди, това не го разбирам кадето си вадиш хляба не си ваде оная работа - стара поговорка, но е истинска. След края на връзката има много разбити сърца, човешки животи и т.н. и остава горчилка и неспособност за продължаване на колегиалните отношения. Затова според мен е най - добре любовта да ти е далеч от работа, но всеки си знае за него
Виж целия пост
Еййй...ма големи сте ми романтици тука бре.. ай като сте толкоз светнати.. кажете ми уважаеми..предполагам че всяка една от вас са я омаяли някак..не сте минали без първа среща.. та кажете ми как пък вас ви омаяха та се навихте.. с какво ви провокираха та се вързахте на поканата ни????
Факта че точно непреднамерените покани ..наглед невзрачни, без предварителни планове и надежди..
Факта че точно непреднамерените покани ..наглед невзрачни, без предварителни планове и надежди..
Взе, че ме намери във фирмата, в която си работех мирно и кротко, без грам планове за брак и прочие ... Цъфна на вратата един ден и от толко жени там си заби погледа точно в мен. Аз пък се хванах, че и аз го зяпам. След време почнахме да излизаме заедно в обедната почивка, уж случайно. След още време обедната почивка взе да се пренася и вечер. На кафе, по заведения, разходки, кога с компания, кога сами ... Точно непреднамерените, спонтанни покани (то даже и не са покани, ами стават някак от самосебе си), както казваш, без планове и надежди, се получават най-добре.
# 37
14 март 2012, 21:40 ч.
Да, ама аз тогава бях на 22, той на 25, необвързани и двамата. Хич и не съм мислила за връзки тогава, еле пък за брак. Не говоря за странични връзки в службата - никога не бих се хвърлила в такива - а за нещо, което стана спонтанно между двама необвързани души. Е, разбити сърца и човешки животи нямаше - ние се обвързахме. Че и 10 години работихме заедно и отношенията ни се запазиха, напук на всички *доброжелатели*, които ни разправяха, че няма да изкараме дълго.
Виж целия пост
Много често става така по работните места летят флуиди, това не го разбирам кадето си вадиш хляба не си ваде оная работа - стара поговорка, но е истинска. След края на връзката има много разбити сърца, човешки животи и т.н. и остава горчилка и неспособност за продължаване на колегиалните отношения. Затова според мен е най - добре любовта да ти е далеч от работа, но всеки си знае за него
Че и 10 години работихме заедно и отношенията ни се запазиха, напук на всички *доброжелатели*, които ни разправяха, че няма да изкараме дълго. 
# 38
15 март 2012, 10:48 ч.
Това с поканата за кафе и да седнете в някакъв димилник ми е утепана работа - вземете си от някой автомат и се разходете под предлог,че търсиш подходящ подарък за сестра ти да речем. Слушай я какво ще те напътства - може да опознаеш неусетно вкусовете й. Може да влезете в антикварни магазини, в книжарници, в музикален магазин и докато зяпате небрежно да получиш куп инфо за нея, без да се усети.
Жените харесват да им търсят мнението и да обикалят - може и на нея да оставиш маршрута.
Не бъди статичен.
Виж целия пост
Жените харесват да им търсят мнението и да обикалят - може и на нея да оставиш маршрута.
Не бъди статичен.
# 39
15 март 2012, 10:51 ч.
Аз пък най-много мразя да ме мъкнат с тях да купуват подарък за някой си.... 
Ква е тая среща 
Виж целия пост
Ква е тая среща
# 40
15 март 2012, 11:14 ч.
Авторът надали има сестра/шанс 50/50/ и предлога за обикаляне много буквално го приемаш - спокойно.
Това е просто разходка с приблизителна цел, а ако се увенчае с подарък, достатъчно романтичен ум би се сетил на кого да го подари, при все че активно е участвала в избора
Иначе може и безцелно шляене по парк - зависи колко й е натоварено на мадамата - може да иска да й чуруликат пилета и насекоми.
Пък ако не му допада - заседяването в опушено кафене винаги му е опция.
Виж целия пост
Това е просто разходка с приблизителна цел, а ако се увенчае с подарък, достатъчно романтичен ум би се сетил на кого да го подари, при все че активно е участвала в избора
Иначе може и безцелно шляене по парк - зависи колко й е натоварено на мадамата - може да иска да й чуруликат пилета и насекоми.
Пък ако не му допада - заседяването в опушено кафене винаги му е опция.
# 41
15 март 2012, 11:37 ч.
Действително това да се разхождаш с цел подарък за някой друг е тъпо, като си с един човек трябва да му отдадеш цялото си внимание т.е. да се съсредоточиш изцяло върху човека до теб
Виж целия пост
# 42
15 март 2012, 12:47 ч.
Тъй, пак да се издетайлизирам - явно литературно днес не ми е ден.
Подаръка е предлог, изобщо в картинката няма сестри, няма поводи реални - просто си измисля пича предлог и си се шетат по интересни места и си водят лек и неангажиращ разговор. И тъй като на жените понякога трудно ни се отдава да се скрием, когато нещо ни е изловило окото, по време на тази опознавателна сесия, авторът може да намери истинска находка, с която в края на разходката да я зарадва, купувайки й нещо , по което може да е въздъхнала замечтано.
Капиш?
Виж целия пост
Подаръка е предлог, изобщо в картинката няма сестри, няма поводи реални - просто си измисля пича предлог и си се шетат по интересни места и си водят лек и неангажиращ разговор. И тъй като на жените понякога трудно ни се отдава да се скрием, когато нещо ни е изловило окото, по време на тази опознавателна сесия, авторът може да намери истинска находка, с която в края на разходката да я зарадва, купувайки й нещо , по което може да е въздъхнала замечтано.
Капиш?
# 43
15 март 2012, 13:26 ч.
Ей...ама нещо много се размечтахте тука ми се струва..."Завръщане в синята лагуна" отдавна е снимано и ми се струе че никой от нас не участва там... 
Виж целия пост
Препоръчани теми