какво мислите и как бихте постъпили?

  • 15 234
  • 245
# 150
Десетгодишна не е връзката, а май заблудата....Само от две години имат деца и той веднага е абдикирал. Освен това е нагъл и интригантства.....Не бих си хабила нервите и ден повече с това...нещо...

Не четох никъде да е казала що за баща е бил преди този срив? Как се е държал? Почти съм убедена какво ще прочета.

Много рядко има теми, където кажи-речи всички да са на едно мнение. Явно не е случайно.
Виж целия пост
# 151
Хърмаяни, ама това не е първият разрив. Той вече 3 пъти ги е напускал и тя вече 2 пъти го е приемала обратно. Ако тя не се е опитвала да спаси брака си (с цената на унижения, което до нищо добро не води), здраве да е.
Аз под опит да спася брака разбирам и ДВАМАТА да имаме желание да го направим, да разговаряме и ДВАМАТА да правим компромиси. Не просто да благоволява да се върне когато му скимне и да си продължава по стария начин, който ги е довел до кризата, а да седне с нея като заспят децата, да си каже своята версия, да изслуша нейната версия, да видят какво е нужно да се промени, на какви компромиси са готови и после да се стараят да си ги изпълняват. Само при това положение се спасява брак. Само ако и двамата искат да го спасят. Другото е едно безкрайно унижение, докато накрая и самата тя няма да може да се търпи.
С мъжа си съм вече от 20 години и никой не може да ми каже, че с лека ръка съм захвърляла връзката ни при по-сериозен проблем.
Това споделя дословно и моето мнение  Peace
Виж целия пост
# 152
Хърмаяни, ама това не е първият разрив. Той вече 3 пъти ги е напускал и тя вече 2 пъти го е приемала обратно. Ако тя не се е опитвала да спаси брака си (с цената на унижения, което до нищо добро не води), здраве да е.
    За мен това са три епизода, но проблемът е един, възникнал преди месец. А и в заглавието на темата се какво ние бихме направили. Аз отговорих за себе си.
Виж целия пост
# 153
Авторката,
говори редовно с родителите му, дръж ги в течение. Да не се окаже накрая, че той им обяснява как ти си лошата и го гониш от вас и през следващите десетилетия да се гледате накриво. Също и с общите познати.
Това наистина ли го мислиш. Учудвам се.
Аз не смятам, че хора по на 30 г. би трябвало да занимават родителите си (още по-малко познатите си) с проблемите в семейството си. Тук  не става въпрос за тинейджъри все пак, за да дават обяснения и да "държат в течение родителите си". И последното, което би ме интересувало, ако бях на мястото на авторката, е как изглеждам в очите на неговите родители и дали той ме изкарва лошата пред тях.
Не подценявай родителите.
На една приятелка мъжът и толкова  изперка, че искаше да я гони с децата от къщата. Тя е сирак, взе децата и отиде при неговите родители. Майка му,  заяви че ако не си прибере жената и децата се отрича от него и няма син........още на другият ден промени поведението си господина.....купи големи подаръци на жена си.....и сега е кротък Mr. Green
Виж целия пост
# 154
Не бих търсила съвети за толкова лични неща във форум.
Само ти си знаеш от какво се страхуваш и кой е приемливият компромис за теб.
Само ти можеш да говориш с мъжа си.
И само ти можеш да предцениш дали и какво има за спасяване.

Единственият съвет, който бих си позволила да ти дам, е да излезеш от форума, защото си уязвима и афектирана и не ти трябва допълнително навиване и да обмислиш спокойно какво зависи от теб, а и какво не зависи, първото да направиш, за второто да не се косиш.
Виж целия пост
# 155
Не бих търсила съвети за толкова лични неща във форум.
Само ти си знаеш от какво се страхуваш и кой е приемливият компромис за теб.
Само ти можеш да говориш с мъжа си.
И само ти можеш да предцениш дали и какво има за спасяване.

Единственият съвет, който бих си позволила да ти дам, е да излезеш от форума, защото си уязвима и афектирана и не ти трябва допълнително навиване и да обмислиш спокойно какво зависи от теб, а и какво не зависи, първото да направиш, за второто да не се косиш.
  202uu
Виж целия пост
# 156
Не бих търсила съвети за толкова лични неща във форум.
Само ти си знаеш от какво се страхуваш и кой е приемливият компромис за теб.
Само ти можеш да говориш с мъжа си.
И само ти можеш да предцениш дали и какво има за спасяване.

Единственият съвет, който бих си позволила да ти дам, е да излезеш от форума, защото си уязвима и афектирана и не ти трябва допълнително навиване и да обмислиш спокойно какво зависи от теб, а и какво не зависи, първото да направиш, за второто да не се косиш.
Това което тъся тук е не някой да решава проблемите ми,а исках да чуя мнението на напълно неотрална среда.Толкова съм объркана от всичко което се случва,не бях сигурна,че правя всичко за да спася брака си и постоянно се обвинявах.Просто потърсих трето мнение.
Виж целия пост
# 157
Лошото е, че много често тази неутрална среда е негативно настроена и мненията, които се казват са изключително крайни и не толкова обективни, колкото ти се иска.
Пожелавам ти да се справиТЕ със ситуацията по възможно най-добрия начин за всички  Hug
Виж целия пост
# 158
В цялата ситуация виждам един търтей,който иска цял ден нищо да не прави,да седи на дивана и да си бърка в носа.Мисля,че няма да те напусне,не му е това целта,а да те пречупи така,че каквото и да не/прави той,ти да си траеш и да мълчиш от страх да не те напусне.С две думи да си прави каквото си иска,без последствия обаче.Според мен много добре знае какво прави.
Виж целия пост
# 159


Аз съм се старала да не съм по анцуг и без грим да не ме срещат,
Joy Е, ти пък как се изказа, прозвуча като че без грим си самата смърт...

Хич не си далеч от истината:)
Виж целия пост
# 160
Не бих търсила съвети за толкова лични неща във форум.
Само ти си знаеш от какво се страхуваш и кой е приемливият компромис за теб.
Само ти можеш да говориш с мъжа си.
И само ти можеш да предцениш дали и какво има за спасяване.

Единственият съвет, който бих си позволила да ти дам, е да излезеш от форума, защото си уязвима и афектирана и не ти трябва допълнително навиване и да обмислиш спокойно какво зависи от теб, а и какво не зависи, първото да направиш, за второто да не се косиш.

Доста често се случва когато човек е в дадена ситуация да не може да се погледне отстрани. Това води до въртенето в един порочен кръг с години. Аз също когато ми предстои да реша проблем, чийто изход не виждам, се ровичкам в нета. Нито съм първата, нито последната със сходни проблеми. Няма нищо лошо от това да се почерпи опит от чуждите съдби и мнения, вместо да се мъчи да открива топлата вода сама.
За ситуацията мисля, че докато човек не се сблъска с големите проблеми, не може да прецени реално кой е до него. Върни се назад във времето, спомни си за болката, която сте изпитали, когато са ви казали, че има проблем със зачеването, за твоята безрезервна подкрепа. Спомни си за радостта от първата бременност и раждане, за болката при загубата на второто ви дете и решението да забременееш още веднъж. Помисли си той къде и как е бил през всичкото това време и прецени сама за себе си какво изпитваш в този момент.
Как бих постъпила: когато имах подобна дилема се затворих в себе си, прочетох няколко книжки за психоанализ, направих разбор на чувствата си и реших, че ще съм много по-полезна за детето си когато съм спокойна. Не че е лесно, но се справих и си дадох още един шанс да бъда щастлива.
Мисля, че трябва да насочиш разсъжденията си в посока не той какво ще реши и да се съобразяваш, а ти какво искаш за себе си и за децата си.
Виж целия пост
# 161
В цялата ситуация виждам един търтей,който иска цял ден нищо да не прави,да седи на дивана и да си бърка в носа.

Авторката каза, че мъжът и работи.
П.П Между другото, финансово как е, пари има ли поне?
Виж целия пост
# 162
Моя приятелка мина през същия ад преди известно време.
Малкото дете беше на 6м. когато момъкът осъзна, че в тоя брак се задушава.
След половин година се завърна и естествено въпреки, че яростно отричаше в началото, в крайна сметка се оказа, че има намесена друга жена.
Единственото, което ми идва наум да те посъветвам е да се опиташ да запазиш спокойствие, доколкото е възможно.
Виж целия пост
# 163
Имах предвид домашните задължения,а не че не ходи на работа.А ако има друга жена?Да не би да не знае при коя иска да остане?
Виж целия пост
# 164
Само да отбележа едно мое наблюдение - в природата (т.е. сред разни познати) бягствата на мъжете често съвпадат с празници като Нова година, 14 февруари, 8 март, рожден или имен ден на някоя позната и особено зачестяват в седмиците преди летните отпуски.
Чак след време, като започнат да се връзват разни парченца, се вижда цялата картина.
И още нещо - такива бягства изобщо не са някаква огромна рядкост, но често околните не разбират. Например колегите или приятелите може изобщо да не разберат, ако жената не започне да звъни и да издирва бащата на децата си, понеже този път се е запилял по-дълго от обикновеното.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия