
Да не сте ме забравили?!
И аз като Мастерчето нещо не успявам да се справя с тия 24 часа на нощ... То не че мога кой знае какво да правя вече с това шкембе, но ми отнема повече време и затова. Започнахме ремонт вкъщи. И като всеки ремонт има изненади, та вместо две-три седмици ще откара повече от месец... А мъжа ми само вика "Дано да не ни изненада бебето, че доникъде не сме с ремонта!". Емии, аз помагам с каквото мога - пия си хапчетата и гледам да му е комфортно на бебо в тумбачето, та да не бърза с излизането... lucia, много хубави вълнения

Зиче, напълно те разбирам с градинката... моя баща е направил такава градинка пред блока, но много трудно я опазва и от "доброжелатели" и от кучетата, които все там лежат, а съседите ги хранят и им постилат...И като гледам колко труд полага ми е мъчно, че не се оценява...
Жаки, и аз ти пожелавам хубава почивка и много приятни емоции!

Ели, ти си невероятен разказвач на пътешествия и очаквам с нетърпение разказа ти /и снимки
Желая ви усмихнат и слънчев ден! Нали е важно какво ви е в душите, не какво е навън...
Това с ремонта преди появата на бебчо и съответните закъснения съм го изпитала на два пъти, но най-фрапиращо беше с Коко. Завършихме "грубата" работа по ремонта на 31.07. Чистихме до 3 сутринта. После поспахме малко, събрахме си багажа и заминахме за море. Бяхме там до 15.08, минахме през Русе и се прибрахме в София на 20.08. Мъжът ми се върна на работа, а аз + Гого и Ади (съответно на 8 и 9 г.) + огромния ми корем хукнахме по магазините да избираме дамаска за завеси и покривки на леглата в детската. Междувременно довършвах чистенето и подреждането на N броя шкафове. Прах дрешки, подреждах и бебешки кът (не отделна стая, разбира се
После се оказа, че нямам бебешко бельо (т.е. камизолки и потничета). Айде пак по магазините с ремаркетата. Ама те малки, жега е, мрънкат, спираме през кафене да пият нещо, пищят като луди и бягат неудържимо, ако видят оса или нещо, което им заприлича на оса, та трябва да ги държа много здраво, за да не ми избягат или да не изскочат на улицата.... Ама имам само две ръце и те са двама, но има и торби, и шишетата им със сок и .... Както и да е. Одисеята приключи успешно на 30.08. На 06.09 ми беше терминът, но тогава и мъжът ми има рожден ден. Аз, твърдо убедена, че няма да родя навреме, хуквам по магазините да му търся подарък, торта и т.н. На 05.09 сутринта отивам на маникюр, следобед - на градинка и кафе с братовчедка ми и децата. И предвкусвайки празника на другия ден .... в 4 сутринта мъжът ми ме закарва с контракции в болницата. Коко се роди на обяд.
.....Малеееее......


Необичайно за момиче, но мрази магазините и не мога нищо да купя с нея...



Днес успях да отделя време и за себе си и посетих джипито, поуспокои ме, поговорихме си, другата седмица ще ходя и при специалисти разни, но общо взето джипито каза повече за мое успокоение да ида и , че няма нищо обезпокоително.