Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXXI

обикновено за подобно психарско поведение хората имат някакви проблеми - малтретиране от родители или от средата в която живеят, но живота на момчето си беше съвсем нормален. Майка му се държеше много търпеливо с него, обръщаше му внимание, занимаваше се много с него като беше малък, бащата също. А тоя от бебе си беше омраз и такъв си израсна. Явно човек си е такъв, какъвто Бог го е създал. Не ми стана ясно на края дали съжаляваше за постъпката си.

Майката изпитваше силни съмнения по време на бременността, че изобщо я иска. Да си го кажем направо - не я искаше. А като се роди малкият, изобщо не се привърза към него. Опитваше се много, но не можа. Това не, че липсва във филма, обаче подлежи на интерпретации (има дори хора, които напълно са го пропуснали). В книгата си е черно на бяло и става ясно, че според майката на Кевин, която се мъчи да си обясни станалото, вариантите са два.

Единият е, че тя е виновна, защото Кевин още преди да се роди е "усетил" някак, че не го иска, не го и обича и затова е изкривен още от бебе. И се е изкривявал все повече с израстването си, защото тя колкото и да се стара, да го заобича така и не успя.

Вторият вариант е, че детето просто се е родило друго. Не защото не са го обичали достатъчно в утробата, а защото е друго и толкоз. (Случва се, въпрос на устройство на мозъка. Според пионера в тая област, Хеър, мозъците на този тип хора - психопатите, ще рече - са качествено различни от нашите и нямат капацитет за емпатия, симпатия и други подобни. Не ги чувстват, не ги и разбират тези емоции и могат да се научат само на имитация за пред хората. Цитирам каквото ми е попадало по въпроса през годините - който е наясно в подробности, нека сподели.)  

Вторият вариант в книгата не, че го няма, но се усеща доста по-слабо, защото целта на авторката (която съзнателно е избрала да няма деца) е да обърне внимание, че ИМА жени, които не са родени за майки, знаят си го, мисълта за деца хич не ги привлича и вместо да ги критикува и притиска да родят, светът трябва да ги остави да съществуват, както намерят за добре. За мен това е роман, който за целта хиперболизирано (преувеличено) описва най-зловещия възможен сценарий в случай, че такава жена (която не иска деца) се поддаде и в крайна сметка роди. В този смисъл говорим по-скоро за роман на ужаса и мисля, че в тоя жанр е трябвало да го сложат.

Така, както е написан, филмът обръща нещата и целта на романа се губи, но въпреки това аз останах много доволна.

Съжаляваше, че в следствие на постъпката си е попаднал на място, където го бият и изнасилват останалите изроди. Угризения - не, никакви, психопатът не е способен на такива. В собствената му глава единственият важен човек е той самият, затова през последните години терапията, които прилагат на такива хора, за да ги научат да не вредят, е не като се мъчат да пробудят емпатия ("Представи си като направиш това, еди кой си колко ще страда"), а като го обръщат към тях - "Представи си като направиш това, колко ще е зле за тебе".