Вчера моята щерка на 14 реши да сподели съчинени от нея стихчета в поп-фолк стил, пуснати във скайп уж за майтап. Малко се посдърпахме. Но.... обичам хубава поезия, а да видя как се гаври с нея без да изпитва нищо... ми дойде в повече. Не ми хареса как реагирах обаче на доверието на детето да сподели нещо от кореспонденцията си със съученички. Сега осъзнавам, реагирах тъпо, защото бях изнервена.
Други случки, слава богу без мои видимо тъпи реакции - на две девойки във фейсбука блокирах виждането на текущото състояние, дразнят ме провокативните им сексуални писания, атрактивните им надути снимки на току-що прохождащи първолачки в секса. Побъркват ме техните сентенции от рода на: "циците могат да се пълнят със силикон, но мозъка не" ,"блондинките са за момченца, брюнетките за момиченца". Едната си е сменила профила с никнейм "Дъщеря на дявола", чудех се кой беше това, сетих се. Какво ми става? Защо съм толкова раздразнителна, че не мога да изтърпя надутото самочувствие без покритие на младото поколение? Как да съм спокойна?
От тяхната гледна точка сигурно съм скучната типична лелка, която все тръгва да прави забележки.
Как да избягам от тези евтини роли-клишета? Не мога да повярвам, че ми се случва по този изтъркан познат от времето на родителите ми начин. Как да преодолея взаимното отчуждение между поколенията?
Тъжно ми е. Помагайте.