

Незнам откъде ги мислиш тези неща за Венцулини
Аз като му разглеждам снимките....ми то по-добро,по-спокойно и по-усмихнато бебе няма
Нелли мерси за сладкото изкушение, още си спомням как лентичката ти отброяваше дните до появата на малката красавица, а как неусетно лети времето и ето последна месечинка.
Толкова бърза това време
.
дано скоро ни се похвалиш с един по-спокоен и усмихната Венцулини 

По весело е все пак де
. А колкото до мен - по-уморена, по-изнервена, по-грамогласна, но и по-щастлива
не знам дали си чела за срещата която се организира през юни месец. Ако не си има отделна тема за нея : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=643956.120


Затова пък петък и събота ще го вземе да спинка с него. Мината седмица добре им се отрази и на двамата. 





Понеже другите хора все подаряват и някакси не намирам за нужно и ние да купуваме нещо



Когато ви е гадно, когато бебето пищи, когато не знаете какво да направите и с какво сте го заслужили точно вие това...тогава се сетете за горката си съфорумка Марта
) и си представете следното:
ММ е на път, а аз съм сам сама с тези 3 озверели деца и често се чудя аз ли я съдадох тази какафония и как ще завърши всичко това




Отново си казала страхотни неща и много ме накара да се замисля... Относно нещата с които си се нагърбила, четох с еййййй такива
очи! Ама без майтап! А за ревящото с часове бебе - и аз го правя това, когато с нищо не мога да я успокоя - оставям я накрая в кошарата с бибата и после я намирам заспала!
Е, това "после" може да е след още 30 мин рев, но предпочитам аз да съм в друга стая, защото иначе ме е страх да не си изпусна нервите и да стане по-лошо... И съответно като се събуди чистя 5 реда сополи




! Много е трудно, децата растат все по-неспокойни и изискващи внимание, отколкото е било някога... Когато четох, че си станала по-заядлива - ами и аз съм същата, особено ако някой с нещо застрашава спокойствието на детето ми (или моето, когато съм си откраднала минутки сън през деня) - изпокарах се с всички съседи, всички ме дразнят и само ги хокам наум... Аз все си мисля, че като поотраснат децата ще се успокоим, освен ако не народим още
Прегръщам те силно! 

Аз си мисля, че като започнеш работа и се върнеш към социалните контакти ще си по-спокойна и уравновесена дори, и тогава ще си по-полезна за детенцето си! Повярвай ми, те нямат нужда от изкукала майка (в случая не говоря за теб, а за себе си
) Разсъждавай така - че работата и излизането от вкъщи ще те направи по-способна да дадеш на тази сладкишка това, от което тя се нуждае! 
много ми хареса твоята реплика "никой не им е длъжен на бабите да им гледа внуците"
Ми така де! Майка ми и баща ми толкова се тръшкаха, че не виждат малката, че като си бях в Бургас декември месец с чиста съвест им я оставях да се занимават колкото си искат! Даже си грабнах д*то и дойдох за 3 дни в Стара Загора при ММ
Лелееееее и че се натрапих


Има къде да се спи, така че хич не го мислете 

Може би си права за връщането ми на работа, дано само майка издържи на напъна, че Бела сега влиза в най-трудната фаза за гледане от възрастен човек, вие го знаете де. А за изкукалата майка - аз съм се вече направо перманентно кукаща. Вчера като се прибрах с Бела, след безкрайно бутане на количката и с надежда да легна за 10 мин, докато майка не е тръгнала, че иначе няма смисъл от операцията - изненада - котката за втори път се изпикала на половинката на мъжа ми. Айде на ново смяна на чаршафи, пускане на перални и какво ли не. Тя е страшна особнячка и когато аз съм ядосана тя ги прави такива, хем ми идеше да я изметкам през балкона, хем знам, че животното усеща, че съм яхнала метлата и затова си отмъщава. Много мило, ама защо пак аз си отнасям пране и тем подобни 