Тук са най-красивите деца, Майските ни слънчица ! - Тема 16

juji2704 ,благодаря за хубавия пост.

Лече-Буболече ,честит рожден ден!Много здраве и късмет!  

Децата са болни и днес ще ги водя на преглед.

Честит празник на всички празнуващи Рожден ден! /съжалявам, но още не се ориентирам добре в имената и ми е трудно изброяването  / Пожелава най-вече здраве, късмет и безкрайно много щастливи поводи и усмивки! 
 Ще се радвам да се запозная с част от вас, аз всеки ден сама си кръстосвам в Южния парк, кой знае колко пъти съм се разминавала с някои от вас  Имам само една съседка с бебе на 5 месеца, с която излизах 2-3 пъти, но техния режим не съвпада с нашия, а и тя смята, че ходя ужасно много и й стопявам лагерите  Пък аз имам килца да свалям и това ми е добре дошло   

Добро утро, мили момичета, 




 
Вече почти измина една година, откакто родихме своите дечица и бих искала да ви попитам какво се промени през тази година за вас, за семейството ви, променихте ли се като характер, като психика? Интересно би ми било да споделите вие мами с едно, две и три деца?

Нали знаете,че 40 дни преди РД човек изпадал в няква Сатурнова дупка и бла-бла,е,това важи с пълна сила за В.

Казвам ви това дете ако оцелее до РД,ще е жив късмет Разбрахте от фейса как се разкрасихме и сега търся хиляди начини за успешното ни възстановяване до събитието,но това не е всичко - снощи както стоеше изправен на леглото и кво се огъна пак като червей и падна назад,удари си главата в конвектора и първото нещо,което виждам е цялата му уста в кръв,при което просто ми премаля...след по-щателно оглеждане и спиране на канския рев,установих,че си е прехапал езика и кръвта идва от там

От както сме дошли в СЗ е някакъв кошмар Просто не се търпи това дете и нищо и никой не може да му помогне,не се заиграва с нищо,реве,кривее,мрънка...Преди говорихме кой можел да сяда по кафета и кой не,аз не само че не мога да седна вече на кафе,но и в градинката не мога да стоя като хората,спре ли количката,става страшно В общи линии душката стои на скамейката,аз обикалям като кон и в частност Мариетката като е с нас върви с мен за кураж
Има и по-лошо - когато му се приспи,а не може да заспи,е,тогава елате да видите купон Рев,ама до пръсване и по никакъв начин не може да се успокои Тогава няма количка,няма ръце,няма крака,ако ще и на главата си отгоре да го сложа,то се не търпи Установих,че не може или не иска да спи навън и това е Вчера след поредното тръшкане,лашкане и обикаляне като луда по градинките,най-накрая заспа и цялото ми старание се стопи в следващите 30 минути,когато ококори очи и започна да реве...отново

Не знам вече какво да правя с това дете,кой път да хващам,къде да го водя и как да му помогна

Чувствам се толкова безсилна...може би никога и по никакъв повод в живота си не съм се чувствала по този начин
Сутринта ударих един рев за разтуха,но имам чувството,че и океан от сълзи да пролея,нищо няма да променя

Все по-често напоследък се питам - защо точно на мен се случва всичко това,с какво толкова заслужих такова чудо...даааа,знам че винаги има и по-лошо,че най-важното е детето ти да е живо и здраво,но който не е патил по този начин,не знае за какво става въпрос Имам чувството,че съм половин човек вече,не мога да се нахраня като хората,не мога да спя,не мога да се усмихна,не мога да проведа един нормален разговор с някой,защото вечно трябва да се занимавам с него....наистина нямам сили вече

По повод спането искам да попитам тези от вас,които спят с децата си - как точно ги разполагате на леглото,ползвате ли възглавница за тях,прегръщате ли ги по някакъв начин,не ви ли е страх,че ще се изсулят от леглото докато спите....и каквото друго се сещате....
При нас това упражнение е много сложно,защото тук леглата са малки,той не иска да спи от вътрешна страна на леглото и по цяла нощ не спя,за да го пазя да не се преметне на земята.Освен това аз винаги го прегръщам и се замислих да не му направя някакво изкривяване пък сега
А заспиването вече става по следния начин - към 21.30-22.00ч. лягаме двамата на леглото и той заспива за мах. 10 мин.,което е перфектно,но всичко свършва дотук,защото в 23.30ч. той сяда в кошарата и започва да реве и аз за да не друсам на ръце,го вземам при мен,при което той заспива почти веднага и от там нататък започва моето будуване Т.е. аз напоследък искам,не искам лягам към 22.00 за да мога да имам поне час и половина спане на вечер,защото иначе ще започна да припадам някъде по улиците

Това са нашите тегоби,сори,че ви занимавам,но просто не издържам вече...идва ми да се гръмна и да се свърши веднъж завинаги

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,НЕЛКЕ!ДА СИ НИ ЖИВА И ЗДРАВА И ВСЕ ТАКА ГОТИНА И ПОЗИТИВНА!

ЧЕСТИТА ПОСЛЕДНА МЕСЕЧИНКА НА ХУБАВАТА ЕЛЕНА!ДА Е ЖИВА И ЗДРАВА И ВСЕ ТАКА ПРЕКРАСНА!

ЧЕСТИТИ МЕСЕЧИНКИ И НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ МЕСЕЧИНКОВЦИ!

П.П.Не съм чела почти нищо назад,което е разбираемо...
П.П.П.Мернах последният въпрос на Гери и мисля,че с поста си отговорих изчерпателно на въпросът ѝ как ми се е променил живота

ЧЕСТИТИ МЕСЕЧИНКИ И НАЙ ВЕЧЕ НА ХУБАВАТА ЕЛЕНА!

Луси,съчувствам ти искрено.

За спането с бебе-на нас ни се случва понякога през нощта-предимно когато избива зъб и тя се буди с рев-взимам я при нас и тя спи между мен  и ММ-подмята се като риба на сухо...заспива  върху мен,върху него,върху моята възглавница....и накрая заспива дълбоко,но съм се будила нощем и съм я намирала с глава надолу към нашите крака,което означава,че ако тръгне да пълзи на сън ще се озове на земята.Съответно когато тя спи при нас,ние с ММ сме се изкривили от това да не смачкаме нея,или някоя котка.

Въпроса на Гери-ДА променила съм се-станала съм по затворена и некомуникативна-според мен това се дължи на малко или много изолацията от нормално общуване с хора.Ограничените разговори около памперси,пюрета,зъби и ......т.н.
И понеже нешофирам толкова много и често направо го премислям по 100 пъти като тръгна нанякъде,и съм станала много страхлива когато някой друг ме вози.Този страх ми се прояви още докато бях бременна.

Здравейте, момичета. Скоро не съм се включвала, но всеки ден ви чета. Изпаднала съм в някаква яка депресия и провокирана от поста на Луси реших и аз да си излея мъката. Луси, мила едно към едно сме с теб. Все едно моето дете си описала. Мислех, че като порастне малко, ще се подобри положението, но увиии, още по-зле става. И аз се питам постоянно къде сгреших и защо точно на мен се случва това... каква е тази нервност в Деа. Хиляди въпроси си задавам, но отговор не намирам. Тази сутрин си поплаках едно хубаво, но какво промених с това.... нищичко. Съжалявам, че ви обременявам с моите неволи, но реших и аз да споделя, дано ми олекне поне малко. И в допълнение на нервността и ревовете на Деа да добавя и безапетитието. Имам чувството, че ако не я нахраня няма да се сети цял ден за храна. Майка ми казва, че според нея всичко се дължи на зъбките, които при нас все още липсват.  ама стига беее, само на моето дете ли никнат зъбки, не мога да се съглася, че всичко идва от там. На 10 месеца - 8 кг, 72 см. Тази сутрин я храня, тя съответно отказва и реве, а аз срещу нея плача. Няма такава гледка. ММ влиза в стаята и се чуди какво става. Нервите ми не издържат вече, това става. В количката също не се застоява, изпъва се и започва да мрънка, иска да слиза. За кафе и дума да не става. Приспиването през деня е една борба. И аз не мога вече, кога ли ще свърши този кошмар....

Привет, дами!
Първо да честитя на нашата рожденничка - Нели, нека всичко, което си си пожелала се сбъдне в пълна сила! То просто е достатъчно изчерпателно! Също мога да добавя - и да се стабилизирате финансово, да си завършиш и да си намериш хубава работа!

Честито на днешните ни месечинковци Елена, Марти и Никол!!!  Да са много здравички и весели!   

Гери, променила съм се много! Аз също съм станала по-страхлива, дори бих казала направо параноична, което никак не е хубаво!  Например преди най-редовно гледах ужаси, трилъри и психарски филми, но сега и дума не може да става... принципно съм много чувствителен и жалостив човек (то и затова се отказах от ветеринарната медицина в 4ти курс!), а сега това още повече се е засилило!
От друга страна, преди винаги съм се чудила за какво живея когато съм имала проблеми, казвала съм си "Защо се мъча, по-добре да ме няма!"... а сега наистина виждам смисъл и искам да живея, да съм здрава, силна, да успея! Да гледам Мариса, за да й осигуря щастливо детство; да я подкрепям когато е в пубертета - за да има самочувствие и да успява във всичко; да я възпитам добре, за да порасне като Личност и да бъде стойностен Човек!!! 

И накрая искам да кажа на Луси и Мис Монк, че ужасно много им съчувствам и ми се иска да не е така  ! Ако можех да ви помогна...
Искам да ви кажа, че на Луска никак не й е леко (сигурна съм, че и с Мис Монк е така) - Венци е много хубаво момченце, чаровен, папка си (пу-пу), но наистина много плачка... направо се дере от рев! Тя толкова се старае да е спокойна, за да успокои и него, говори му нежно, гушка го и какво ли още не... но нищо не дава резултат! Сама тя е толкова хубава и чаровна, а заради гореспоменатото дори не може да се усмихне и все ходи унила... Имам чувството, че не може да се отпусне дори да се порадва на живота, на хубостта си... Не знам какво да кажа просто... Дано се успокоят дечицата и изгрее слънце и на вашата улица!!! 

Здравейте!
Първо ще пиша на Луси и ако остане време (ако дребната не се събуди) ще отразя и другите 

Малката се премести в нашето легло когато беше на 8 месеца. В момента леглото и е долепено до нашата спалня от моята страна, но прдължава да спи при нас(решетката не е свалена). Спи или меду мен и баща си (с лице към него и гръб към мен!) или от другата ми страна - между мен и решетката на детското легло. За да не се удря в леглото си съм "опънала" възглавницата за кърмене.  Понякога я намирам перпендикулярно на нас разположена - главата към мен, краката върху баща и, или пък единият крак върху мен, другият върху него  В нашето легло купон се вихри. На мен детето не ми пречи, честно казано, ако не ме събужда да суче се наспивам перфектно...Пристрастих се към спането с нея, признавам Мъжът ми и той няма нищо против (за мое учудване), харесва му да се гушкат (понякога го хваща за ръка докато спят). Ще я отделим, когато започне да заспива сама , надявам се на есен и това да стане.
За другото - не мога да помогна.  Моето дете също често е във фаза, но при нея се изразява във "висене" на крака ми. Когато и обръщам внимание, нося, играя си с нея - проблеми няма...Сама рядко се занимава, да не кажа никак. Кафета - мафета, ходене по ресторанти и подони - мираж. Надявам се и това да се промени с времето  Но все пак е за предпочитане пред постоянен и невлияещ се от нищо рев. Дано скоро да се подобри ситуацията
Мис Монк, много  и за теб. За килограмите на Деа, не ми е ясно за какво се притесняваш. На 10м и половина моето дете беше 72 см и 8,300кг. Някои просто са по дребни това е. А за неяденето - там вече може би е по-трудна ситуацията, разбирам те. А поне мляко/кърма пие ли? Надявам се да се оправи положението, Алейна до 7-мия си месец отказваше друго освен кърма, после изведнъж прояде, беше напълно неочаквано и за мен.
Гери, интересен въпрос Аз съм в такава фаза в момента - правя си равносметка за изминалата година. Научих много неща за себе си (била съм страшно издръжлива!), за мъжа си (по-всеотдаен и грижовен е отколкото си мислех), двамата заедно пораснахме и задълбочихме връзката си, въпреки че сме заедно вече 8 години  А детето, колкото и банално да звучи, е най-хуабвото нещо,което ми се е случило и като  гушна забравям всичко и всеки. 
При нас - проваля ми се градинското парти и сега търся друг вариант за празнуване на РД. Като го изясня в главата си ще разкажа как  Но определено НЕ искам в детски клуб, някакво безумие ми се струва 500-600 лв да се дадат за два часа в затворено помещение на 10-12 едногодишни деца...Както каза мъжа ми за 600 лв ще я закараме до Лондон и там ще празнуваме
Нелка, още веднъж честит рожден ден!  По-късно ще пиша за часа и мястото на утрешната среща:)
Усмихнат ден от мен!

Честит рожден ден, Нелка! Пожелавам ти много здраве, щастие и много, много сбъднати мечти!

Честита месечинка на Елена, Мартин и Никол!

Честито и на всички празнували тези дни!

Луси, Мис Монк, силно ви прегръщам. Разбирам ви прекрасно как се чувствате. Не знам дали съм споделяла тук, но нашият батко беше така - много неспокоен, тръшкаше се, будеше се по сто пъти на вечер и през деня, не искаше да се храни, въобще много трудно дете... Най-неприятното беше като се събудеше през нощта или през деня и се разплачеше. От този рев започваше едно  без край... Не ми се спомня. Къде ли не ходихме, какви ли не изследвания не правихме... Нищо. Направо се бях побъркала, нямах желание за нищо. Постепенно нещата се нормализираха, но много бавно и трудно. Той и сега има нощи, когато се буди и плаче, а вече кара 8-та година. Пожелавам ви от сърце вашите сладури по-бързо да израстат този период.

За спането - Ния спи вечер само при нас. Слагаме я между нас и нямаме проблем, нито аз, нито ММ. Свикнали сме, тя се върти през нощта, буди се, но като цяло спи спокойно

Гери, аз също премислям изминалата година. При мен положителното е, че Ния ме направи по-силна, накара ме да повярвам и да се замисля отново за много неща, чувствам се по-пълноценна и много благодарна на съдбата, че имам това прекрасно дете, както и останалите две. Няма ден, в който да не мисля за това и се чувствам истински богата. Бих направила всичко за тях.

Сега се връщам назад да прочета по-подробно какво се случва в темата

Люсии, какво да ти кажа, душата, и при нас положението е извън контрол. Дали сме навън или в къщи спи за около 30-40 мин и се започва "БОРБАТА СЪС СЪНЯ", как може такова нещо, бе хора, да ти се спи като на куче, да се събудиш и каквото и да направят за тебе (промяна на поза, чай, вода,  гушкане, люляне) и ти да не можеш да продължиш съня си, а да седнеш и да ревеш.,
Всичко, което си описала ти и Мис Монк, вии разбирам адски добре. И аз не знам какво да правя...  

Колкото до спането с детето на спалнята - ами научих се да спя с него. В началото като го взимах, поне спеше, сега и това е трудно - почва да се мята като риба на сухо и да се буди и да реве...
Слагам го легнал на страни, той се върти, с неговата си завивка, без възглавница (той не ползва), понякога го гушкам и образуваме пашкул, успокоително понякога му действа, понякога не. Въртим се из цялото легло, барикади правя навсякъде на където се завърти. И никога не му обръщам гръб, щото ще падне. А ако е от вътрешната страна (във Варна сме с приста легло) тогава ако е от вътрешната, съм по - спокойна, дори му обръщам и гръб, все едно спя с голямо дете, но ако е от външната - отново спя под щрек, с една възглавница зад гърба му. Държим си ръчичките, също действа добре, но не винаги.

Стигнах аз и до баячки, вие какво си мислите, увииииии - нищо ново на хоризонта!  

за себе си след раждането - усмивката ми се изгуби там някъде ... ужасно много обичам Еди, но някак раждането ме промени в не дотам добро същество. Постоянно съм готова да се скарам с някой, еле пък в някой магазин, все нещо ме дразни, станах вместо по уравновесена - психясала лелка, която напоследък крещи по невръстния си син - просто незнам какво се случи с мен... затова си зададох въпроса, защото по ТВто все слушам, как майчинството променила в добра светлина еди си кои жени - станали по - добри, станали по - уравновесени, по - усмихнати, по - по - А аз точно обратното.
И аз винаги си казвам, добре че сме живи и здрави, но все аз вече не мисля че имам здрава психика.. незнам как бих си позволила да родя и гледам второ или трето дете... ми че те в лудницата трябва да ме вкарат...
Затова ужасно много се възхищавам на всички вас мами с две и три деца!

Гери 
Може би това се дължи на факта, че ТМ го няма? Аз като остана без ММ се чувствам много кофти. Дори да има кой да ми помага, просто усещам че не е правилно, че бащата трябва да е до детето си, че не бива да ме оставя сама и тн.н. Надявам се, когато се прибере ТМ нещата да се нормализират..А и идва лято, слънце, плаж, море...Всичко ще се нареди 

Привет и от мен!

Митко май е с варицела  , но още не е ясно дали е алергичен обрив или варицела, затова аз отпадам за срещата за съжаление.

Sunnyangel и аз съм всеки ден в Южния парк, ще ти пиша на лични да се видим някой път.

Miss Monk, Люси, Гери много позната картинка описвате. Баткото ни беше много трудно дете, и си мислех, че второто ще е по-кротко и по-лесно (нали уж така казват), но не, същият дзвер е. Приспиването ни е кошмар, както и храненето. Само да са живи и здрави, след 10-20 години ще имаме време и за нас 

Леле момичета - добре че се включих в тази тема! Регистрирана съм отдавна, доста често съм чела по разни теми, но не съм писала освен в една тема. Мислех, че само аз съм станала нервачка  , че се чувствам ужасно, че съм в социална изолация! Вече съм на ръба на нервен срив от неспането, алергии, неядене, зъби, грипове и какво ли още . Бела я взимам когато започне да плаче или ставам през 15 мин. да давам вода или затрит биберон или да я завивам. Аз съм след операция на разширени вени и това ставане ме разбива. Бела до 8 месец вървеше много под нормата, гастроентероложката ми се накара, защо детето е само на каша с ориз, защо не яде месо и други неща, докато не избиха долните зъби детето не иска да прояде нищо друго. Още сме почти на биберон и каша, не иска пюрета много, но аз не го превръщам вече в кошмар. Каквото иска това да яде, аз се бях докарала до лудост. На ядене готвех по три неща и нищо, защо да се мъчим. Да сте видели човек да яде само каша или да не може поне с лъжица да яде или на 20 години да пие от биберон - айде бе ще си мъчим децата, когато - тогава, това са теленца със собствен характер, трябва само да ги обичаме 
  Щастливи са мамите, които срещат подкрепа от татковците, нашето бебе беше чакано и желано от двамата, но някак цялата отговорност за всичко падна върху мен. Да е жива и здрава майка, че ми помага, но тя е на 70 години и е много трудно вече, нищо че не се дава - уморява се. За съжаление юни месец се налага да се върна и на работа, чудя се как ще се справя с всичко после. Знам, че жените сме много силни и издържливи, но точно в най-попиващия период на детенце трябва да го оставя на баба и, вместо аз да си го уча на всичко, което бих искала. Аз съм по принцип много слънчев и оптимистичен човек, социален работник съм, общувам с много хора, но в последно време мммммммммммм...................все съм намръщена и както казвам, че съм в изолация, така и самата аз не търся контакти. За съжаление нямам кола, с колело и детската количка съм и не смея да се юрна по автобуси и таксита. Ето и аз ви натоварих и си изплаках мъката, но се надявам да се справим всички, които имаме сходни проблеми, не е добре, че не съм сама в борбата с проблемите, но поне знам, че не започвам да изкуквам! 
 Айде, че много се отплеснах, още веднъж извинявайте за изсипаното и от мен напрежение.

Гери, ама ние не те пратихме в Пазарджик, за да ти минават такива лоши мисли през главата, а за да си починеш . Да оставяш Еди повече нощем с баба си, а ти да се наспиваш хубаво, че да имаш сили да се справяш с него през деня. Ми той за какво друго се е уредил с такава млада баба, а и никой не им е длъжен на бабите да им гледа внуците

Луси и Мис Монк пращам ви голЯЯЯмо гуш . Пращам гуш и на ДеСимонка , ей тъй превантивно, сигурна съм че ще има за какво. Напълно ви разбирам момичета. Тези ревливи периоди са голям кошмар, лошото е когато между тях няма спокойни, в които да си отдъхнете поне малко. Да чукна на дърво, при нас нещата се оправиха драстично, след като овладяхме повръщането. Сега покрай растенето на зъбките също имаме ревливи периоди, но за щастие са само периоди.

За спането в нашето легло - еми явно и тримата свикнахме вече. Даже когато остане при нашите ни липсват ритниците му. Е липсва ни гушкането с ММ, но гледаме да наваксваме като не сме в леглото. Малчо е между нас и така има предпазители от двете му страни. Остава си риска от страната на краката, ама стискам палци да не стига до там.

Нелка честит ти рожден ден! Желая ти много здраве и огромно щастие!

 

Честито на днешните месечинковци Елена, Мартин и Никол! Да са живи и здрави!   Нелли мерси за сладкото изкушение, още си спомням как лентичката ти отброяваше дните до появата на малката красавица, а как неусетно лети времето и ето последна месечинка.

Благодаря ви много за пожеланията!   Страхотни сте! Ей, че ви обичам  

За промяната - променила съм се ужасно много, но не от както съм родила, а откакто се омъжих   Проста начина ми на живот преди това беше един, а сега е съвсем различен. Не, че се оплаквам, просто вече не пътувам толкова много, колкото ми се иска. Ако има време - няма пари, а ако има пари - няма време   След раждането на Елена и аз станах по-страхлива за себе си. Преди хич не ми дремеше, но сегааааа! Станала съм по-затворена, всички теми за разговор се въртят около памперси, зъби, раждания, хранене, акане и т.н., и т.н. Липсва ми много излизането. Искам да изляза, да се напия и да се веселя с компания, а това е просто невъзможно. Нито пък можем да идем на някой на гости. Само ние можем да посрещаме такива. Общо взето съм свели социалните си контакти до минимум. Иначе гледам да не губя връзка с истинските си приятели, може веднъж в месеца да се видя с тях за по кафе, но го правя. Тука е село имам една приятелка с която мога да споделя нещо, всички други са познати - клюкарене, интриги  
Отношенията ни с ММ - сега го приемам повече като приятел и баща на Елито, отколкото като мъж   По някакъв начин се поотчуждихме. Не че не се обичаме, че не се уважаваме и т.н., но нашите отношения останаха на много заден план. Той вечер уморен от работа, аз от бягане след малката, виждаме се на вечеря и всеки в неговата си стая   Липсва ми ужасно много, хем е до мен, дано скоро и неговия период да отмине  

За спането - Елена вече си спи в кошарата без проблем. След 2-3 падания сутрин и нощните мрежи които правеше - просто не ми остави избор. Иначе си спяхме само двете. ММ още на 15-тия ден се изсели от спалнята. Зимата бяхме в хола, а там просто и да искаме не можем тримата. Чакам се се стопли, през това време ще уча Елена да спи на тъмно (ММ не може да спи на светната лампа   ) и се връщаме пак в спалнята. А конкретно на въпроса: Елена се въртеше из цялото легло, или набутана в мен, или на 1 метър от мен, нямахме точна формула. Единственото сигурно нещо беше, че аз спях само на 1 страна, с лице към нея и се изкривявах. Боляха ме кокали, мокали, всичко.

Луси, Мис Минк, съчувствам ви напълно. Мисля си, че и това ще израстът. Като започнат да щъкат и да не са толкова зависими от вас. Дано скоро мине този период   Сигурна съм, че сте прекрасни майки, просто децата са по-с характер  

За подаръците за РД - вече реших какво ще й вземе на Елена - ето това
и ето това:


ЧЕСТИТА ПОСЛЕДНА МЕСЕЧИНКА НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ ДНЕС, НАЙ-ВЕЧЕ НА МАЛКОТО АДАШЧЕ