Telio87 да не чете, че пак ме досърбяха пръстите и постът стана дълъг. 
Има нещо такова, но упорито го отричам, най-вече пред себе си. 
Страх ме е, да. По принцип вря и кипя вътрешно, но рядко изкарвам чувствата си на показ, поради което ме мислят за доста хладен и сдържан човек. Огромна смелост ми трябваше да сваля предпазния щит и да му призная колко много ми липсва и как го искам.
Толкова е хубаво с него, че чак не мога да повярвам. Учили са ме, че "твърде хубаво не е на хубаво", което допълнително ме изправя пред една стена съмнения. Именно това е - не мога да повярвам, че някой е готов да се разкрие толкова бързо и така изцяло пред друг, когото малко познава. Вярвам, че с Телеца не е като другите, колкото и отнесено да звучи. С него се срещнах в момент, в който най-много имах нужда от него, той дойде такъв, какъвто съм го искала, с него и разговорът, и смехът, и допирът, всичко е по-различно. Събуждам се и осъзнавам, че не мога без него, но дали и той изпитва същото? Това ме плаши.
Същото ми каза и той, дума по дума. 
Имам чувството обаче, че вече пресолих и той сериозно ми се разсърди. Казах му, каквото имах да му казвам в кратичък смс, извиних му се и му казах да ми се обади, когато му е възможно, но това и така не се случва, та да си правя изводите, че вече не съм за тази тема май.
Благодаря Ви страшно много за подкрепата и съветите, изключително точно преценявате и сте ми от голяма помощ.
Виж целия пост
Според мен MelissaP е силно влюбена в нейния Телец и още по-силно го желае. Но именно силата на чувствата й я плаши.
Страх ме е, да. По принцип вря и кипя вътрешно, но рядко изкарвам чувствата си на показ, поради което ме мислят за доста хладен и сдържан човек. Огромна смелост ми трябваше да сваля предпазния щит и да му призная колко много ми липсва и как го искам. Толкова е хубаво с него, че чак не мога да повярвам. Учили са ме, че "твърде хубаво не е на хубаво", което допълнително ме изправя пред една стена съмнения. Именно това е - не мога да повярвам, че някой е готов да се разкрие толкова бързо и така изцяло пред друг, когото малко познава. Вярвам, че с Телеца не е като другите, колкото и отнесено да звучи. С него се срещнах в момент, в който най-много имах нужда от него, той дойде такъв, какъвто съм го искала, с него и разговорът, и смехът, и допирът, всичко е по-различно. Събуждам се и осъзнавам, че не мога без него, но дали и той изпитва същото? Това ме плаши.
Ако разговорите ви винаги са положителни и му влияят зареждащо, възможно е той да изпитва нужда от теб, нужда да присъстваш в живота му...
Имам чувството обаче, че вече пресолих и той сериозно ми се разсърди. Казах му, каквото имах да му казвам в кратичък смс, извиних му се и му казах да ми се обади, когато му е възможно, но това и така не се случва, та да си правя изводите, че вече не съм за тази тема май.
Благодаря Ви страшно много за подкрепата и съветите, изключително точно преценявате и сте ми от голяма помощ.
). Но то е едно такова усещане за близост и доверие... Такова не може да имаш с всеки. 
.После като ме опозна, разбра, че това съм самата аз 
