Ние се влошихме поради неточно подбрано хомеопатично, поне според мен. Миналата седмица в четвъртък се събудихме с кашлица и болящо гърло и тримата - аз, бебе и бате. Веднага на лекар и по аптеките, вечерта направи някакъв пристъп. Веднага на хомеопат - смяна на лекарствата, каза че е направил бронхоспазъм. Баткото се подобри. И след като и това лекарство не помогна - беж на спешното, че нашата лична лекарка беше чак вечерта на работа. Там няма да ви кажа на какво ме направиха, че толкова малко бебе го лекувам с хомеопатия . Но и много бързо се влошаваше бебе и така в събота вечер ни приеха в болницата с бронхеолит. Там освен венозното вливане на антибиотици, правихме инхалации, но аз и вкъщи му правих \дадоха ми инхалатор с един неизползван накрайник\.
Извикаха и рехабилитатор за дихателен масаж, а накрая и ни дърпаха сополите със сонда. Днес пак ще ходим да ни дърпат сополките, че вкъщи много му се запушва носа като спи, трябва да спи изправен.
Правихме микробиология на двамата, на бебето чиста - но на втория ден антибиотик, а на баткото - бактерия Моксарела в носа. Може и от нея да е започнало всичко, днес след два часа сме при лекарката, тя ще обяснява.
От цялата работа аз съм била виновна, че съм вкарала бебето в болницата с тези хомеопатии .





(нали варицела бяхте пипнали?)
Много ценно инфо имаше в затритото, сега всички гранулки са ми в едно чанте и все се чудя кое за какво беше.... 
Две 5-годишни момичета...събираха боклуци от двора, за да чистят България
зелено, свежо, тихо.. страхотно.. чак се замислих да идем някой път с дара
Със сигурност има и други зелени такива места...ще се вкараш в обяснения защо умират хората, защо ще остарееш и умреш....и доста трудно ще обясниш на 2,5 годишно дете...На 4,5 Кати ми каза, че не искала да остарея и умра...защото я било страх...имахме доста ревящи вечери...и като я питах защо реве..защото ме обичала и съм щяла да умра и едни драми, едни приказки....аз абсолютно натурално й обяснявам нещата....но се наложи да й обещая, че може и да не умра...Обещах да гледам децата й и въобще....от време на време се сеща и пак ми напомня, да не ходя на небето или да й обещая да се срещнем там и направооо ужасс....човек като се замисли ...какво е в малките им главици...