СЕПТЕМВРИ`09-тема 41

chocomoco, в аптеката (поне в Jewel Osco) ima табела, че могат да го овкусят. Иначе със спринцовка не особено доброволно в бузата  Предложете й нещо, което обича като го глътне. В момента със С. можем да се пазарим и има ефект.

Ние сваляме Т в момента и тя постоянно ме моли да й давам лекарство (сладичко го направили) 

Ox пробвали сме и овкусените, не го иска просто от инат! С нищо не мога да я подкупя, повярвайте ми.  Това дете е страшна работа, предлагала съм и всичко само и само да го изпие - бонбони, сокове, други лакомства, дъвки и то с купища (неща за които иначе реве), също така и големи подараци като кукли  и други изненади само и само да изпие тези 5 милилитра но не и не. Отказва всичко само и само да не го пие.  Просто незнам какво и е станало.
Със спринцовката е трудно защото не ще да отваря уста и като я насилвам имам чувството че ще и пръсна ченето.  незнам какво да правя. мойто дете е някакво чудо на природата.

чоко, съжалявам  Друг начин, когато става въпрос за такова важно нещо- няма.

в най-екстремните случаи.. баща й я държи, аз изливам със спринцовка навътре в гърлото..  чат пат повръща.. но нямаше как тогава..
успех 

Сhocomoco - сигурно е късно вече, но помня как като малка ме караха да стоя на една тенджера и да дишам парите, постоянно ми правиха инхалации, точно заради възпаление на синусите. Не помня дискомфорта от възпалението, но инхалациите помня . Не твърдя, че заместват АБ, но поне би трябвало да облекчават, а сега с апаратчетата за инхалации и самите те не би трябвало да са неприятни. Валери много трудно възприемаше АБ като малък и аз му го бях спряла след четиридневно мъчение. Сега се е налагало няколко пъти да пие, но след като ние лежахме с Божи в болницата и му откриха бактерии, вече самата аз бях убедена, че трябва да го пие и някакси детето усеща, че не се колебаеш и си твърдо убеден, че ще го изпие. Освен това му обяснявах, че аз мисля за него и зная, че е неприятен на вкус, но зная и че ако стигне до болница ще е много по-тежко за него. А Валери въобще не е дете, което се поддава на убеждение като си науми нещо. Мисълта ми е, че съм убедена, че всяко дете е различно, но съм и сигурна, че Вики, чудесно усеща, че се колебаеш за АБ.

Инъче ние сме добре, Валери добре се адаптира към детската градина, сега изкара едно разстройство, малко го изпратих на село. Беше спрял да иска да ходи там, но от известно време иска и сега с удоволствие стои вече няколко дни. Личната лекарка ми препоръчва да бия Бронхо Ваксим, но на мен не ми хареса какво пише в листовката, особено за страничните ефекти.
А най-голямата новина при него \за мен\ е, че при изследванията за ДГ, хемоглобина му бе 133.
Доста добре говори вече, напредъкът идва от това, че тук учителките му харесват и им говори и на тях. В яслата въобще не говореше, и де факто си говореше само с мен. Пее песнички, разпознава основните цветове и фигури, брои доста сносно, и всичко това сякаш не идва от мен и моите опити, ей така междудругото да му ги показвам тези неща. Просо в един момент му станаха интересни и за дни ги научи.

Здравейте всички,
аз съм тук ама няма нищо интересно при нас. Андреа е болна и днес вече й изписаха АБ.Сутринта даже рева,че няма да ходи на ДГ. Много бързо се адаптира и сега ходи с голямо желание.
Алекс още не може да свикне с новата учителка.А и на мен нещо не ми харесва тази жена. И не ми харесва начина й на работа с децата.Ако някое дете не си е написало домашната ,го наказва в някаква стая в училището,където държат топките за физическото възпитание.Там децата стоят сами докато си довършат домашните. За мен това не е правилно.Не искам Алекс да ходи със страх на училище.Надявам се скоро да има родителска среща и да си поговорим сериозно с тази госопожа. Добре,че е в напреднала бременост и скоро ще излезе в майчинство.

Еееее, Анита и аз съм лоша, ама това е варварско направо. На някое по-слабо дете направо може да му съсипе психиката. Все си мислех, че остарялите методи ги има само при нашите дърти учителки.

При мен нищо интересно, успокоявам ревящи мъници на работа, ревящ е и Боян, не може да свикне с градината и туй то. Като го прибера в къщи е голям навитак, но на другата сутрин се почва с обяснения и убеждения. Броим дните до петък и после понеделник пак наново.

Калоян ходи на училище и той вече взе да казва много ми е еднообразно всичко, всяка седмица ли ще е така.
Ами май толкова от мен. Чокомоко пиши как разрешихте проблема с приема на аб.

Ха добър вечер...и аз да се отчета...
Тук сме си...Ангел още не е тръгнал на ДГ...Педи такъв автогол ми вкара...нося акото при нея и от нея си взимам изследванията...от понеделник е отпуска...и ми вика ела в понеделник в 11,00 часа и ще ти дам изследванията, които пуснах миналата сряда...Да ама не...Тя казала на още 20 човека явно да дойдат по това време....ама буквално 20...и работи от 10,30 до 14..после лети ...Ходих три пъти...казах, че съм само за изследвания да си получа...е никой братче не ме пусна..лудница беше....Е накрая се отказах...ще тръгне другата седмица...Междувременно изкара вируса с повръщането - то всъщност един път повърна, повече го боля корема....та така или иначе нямаше да тръгне...Кати ходи, но като чувам кви раздиращи кашлици има..дано устиска повече...
Анита супер, че Андреа е свикнала толкова бързо...Ангел истински скучае...всички са на ДГ, а тези които не са са болни и аз не му давам да играе с тях...не че не се разповръща...Баси в прака са основни болни деца...преди 2 години не беше така....имаше си и деца дето не ходят на ДГ...а сега тц...
Та това е....

Емска, този вирус с болките в корема го минахме и ние цялото семейство, аз май най зле, ама карай.

Ние май не сме изкарали вируса с корема.. но изкара един със сополи,  тази седмица 4 дни с температура и тамън вчера реших, че вече е ок и тая нощ ми се задуши с ларингит 
през носа ще ми излезе още една седмица вкъщи ама какво да правиш..

Ха добро утро мацки!
Ангел днес тръгна на ДГ...Така го бях подготвила, че сутрина нямаше търпение...дано учителките оправдаят желанието му...За болестите - като чух как се кашляяяя, настръхна ми косата....но дано походи малко за да посвикне....Та такам...в къщи съм сама - направо ми е странно 

Аз да се оплача - Ники пак е болен. От около месец насам не се е спрял просто - сополи, кашлици, тъкмо затихне и прибера инхалатора и на следващия ден пак се почва. И като си помисля, че даже не ходи на градина.

Мб пуска ли...ако е чиста давай нещо подсилващо...
Отчет от ходенето на ДГ - "Утре няма да ходя...учителките много крещят и се карат на децата" На теб караха ли се - го питам аз. Той - не, обаче не ни изведоха навънка, а аз исках хахаха. Аз - вода пи ли? той - не, никой не даде...Аз - пишка ли? Той - да. Някой помогна ли ти - не, сам си се оправих....
Та това е накратко...взех го уж наобядван - изял си бил целия таратор и малко от второто. В къщи му предложих супа и си изяде цяла порция супа+1 филия хляб 
На първо четене ми се вижда тегава работата...Ще видим утре как ще е...но никак не е въодушевен, дори е разочарован..

Емка, не се чуди за храната - порциите са малки - супата е един черпак, дет се вика едва покрило купичката, яденето и то толкова. Гроздето е примерно две огромни чепки за цялата група, една ябълка за две деца и др. подобни екстри. Единствено хляба е по една филия на дете. За водата го научи да си иска. Аз на моите деца предлагам по два пъти преди обяд и накрая пак има деца дето пият от чешмата и им се карам редовно. Да не говорим, че яденето обикновено е с много зеленчуци, които децата не ядат по една или друга причина. Има си грамаж, които в кухнята спазват, ама да не ти казвам колко е мизерен. Около 300 грама май им беше - ама не съм много сигурна.

Добро утро!
Адаптацията на Ива в градината е повече от чудесна. Заслугата със сигурност е на занималнята, която посещаваше. EmiR, и Ива яде като невидяла като се върне. До тръгването си на градината се увещавахме за всяко ядене, а сега е като хала. От три седмици ходи, но вече успя да изкара едно вирусче - с повръщането. Но се справи за два дни.
Единственият ни проблем, свързан с градината е, че като се прибере е ужасно нервна, тръшка се яко (бяхме позабравили тези емоции), изпада в такива нервни кризи.... Надявам се с времето да отмине.