
Ей по този въпрос какво ще се правим с Кати вече идея си нямам. Много добре знае какво се прави на гърнето, ама тц... Сега като беше болна имаше един момент в който явно я болеше коремчето и през 5 минути викаше "ако" и сядаше на гърнето. Викам си - а, болестта ще те оправи тебе. Ама пак греда, оздравя и отново обяви бойкот. Като я попиам имаш ли чиш, се започва "не, нямам", викам си "добре, няма да те карам зорлем", друг път пък сама казва чиш и сяда. Ама сяда сякаш просто за да отчете дйност. Накрая се напикае или наака в гащите. Всичко, което ми е хрумвало съм пробвала , ама не става. И в градината вече казват, че са се видели в чудо с нея, и там същите инатлъци. Разчитах доста на яслата, и двата месеца дето ходи без прекъсване имаше някакъв напредък, поне тогава спря да реве от гърнето. Но сега като почна пак да се разболява често и даде назаден.Не, че в къщи не я стимулирам по този въпрос, напротив... Явно наистина ще трябва да я оставя сама да и прищрака за тази идея... Иначе и аз слушам все как на еди кой си детето махнало памперса ехе преди колко време, а по - малко. Еми хубаво, живо и здраво. Аз няма с кого да се състезавам. Веднъж бях свидетел как бабата на едно момиченце се хвалеше как махнала изведнъж памперсите на внучката и, за какво са и били тия глупостти... Беше по - малко от Кати, това се случваше миналото лято.Както си играеше детенцето се напишка в гащичките. Направо ми призля от начина по който реагира бабата. Пред сума ти народ като почна да и крещи, да и се кара, да я обижда как така се напикавала ... Идваше ми да стана и да и извия главицата.... Не кзвам в никакъв случай, че всеки научил детето си рано на гърне е действал по този начин, но пък може би на мен ми повлия просто да изчакам да дойде "точното" време..
Bliss, миналата година когато почнахме първите опити за ползване на гърнето и Кати реагираше по същия начин. За един месец се стигна до там, че дори и като се напикае не даваше да я преобличам, почваше да реве истерично. Еми накрая вдигнах бялото знаме, то хем тя е вечно изнервена, хем вече и на мен беше почнала да ми къса нервите с този вечен рев... Дори и сега ако съм по - настоятелна в опити пак се стига до такъв момент.
Усещам, че вече е по - леко истерична по отношение на реакциите. По - спокойно приема нещата, което дано означава че скоро ще се види светлина в тунела.
Емили, Кати има мерак да се облича и съблича сама. И успява.Зор са и само блузките и якетата, там иска помощ. Иначе за гащички /когато я оставям по гащички/,панталончета и обувкии /тях от време на време/ винаги си иска сама, все повтаря "Не пипай". Справя се що - годе добре.
Иначе сме добре...Кати в понеделник ще тръгва отново на ясла. Ще видя как ще я прибирам от там, за да и спестя минаването през мостта.Все си мисля че там се разболява това дете, на тоя мост, такъв вятър духа ....Ще се наложи да ползвам градския автобус май, а той е просот ужас - за да се прибера от градината до вкъщи, нещо което би ми ковствало 15 минути най - много с превозно средство, с градския отнема почти час - три пъти обикаля града докато стигне до нас...Кошмар...
През седмицата ще изкарам и БЧК-то и ще подам документите за книжката...Но докато я взема ще мине месец...

не си бях давала сметка колко е малко наистина и особено лятото не се прибираме в къщи, а от яслата сме в градинката и се прибираме да се измием, хапнем и веднага в леглото, но така той е доволен и щастлив. Дали ако го бях научила на гърне като го държа непрекъснато в къщи, щях да съм по-добра майка .... 

За себе си прецених, че за Ния с нейните тогавашни кг. и проблеми ще е по-малко стресиращо да ползва памперс, отколкото да я събличам по 100 пъти за ЕБХ. И смятам, че съм взела най-правилното решение за детето си. Предпочитам да и прочета книжка, отколкото безпредметно да губя време в насилване да сяда на гърне.
- говори си, няма биба .... абе истинско момиченце, а до нея Влади си беше истинско бебе