Осиновяване на дете на самотна майка

  • 11 512
  • 45
# 15
Не знаех, че има възможност да се припознае детето, мислих, че това може да стане само при раждането. Дали и затова се изисква да съм женен за майката... С майката не искаме да се женим, просто така го виждаме, въпреки това аз искам да бъда родител за детето. Нямам намерение да разсиновявам, но може да ви звуча като егоист, обаче си мисля дали майка му не може да се откаже в даден момент, не искам да съм се грижел и да съм гледал детето като свое и след години ако стане нещо и се разделим аз да нямам никакви права над него.


Права над детето????  #Crazy #Crazy Както казва синът ми, родителите нямат права, те имат само задължения! Това в кръга на шегата, разбира се. Но наистина това с правата е спорно. Целта да бъдеш родител е да изградиш взаимоотношенията си с детето по начин, който една администрация не може да разруши. Трябва да му помогнеш да се изгради като човек. Така че дори и да се разделите с майката само хартийката ли ще ти напомня, че трябва да го виждаш? 
Виж целия пост
# 16
А това припознаване не може ли да се оспори с ДНК тест, ако се наложи на по-късен етап? Защо да е необратим процеса?
Е, това и аз не знам, може само юристите да се изкажат наистина. Иначе това е единствения случай, който и аз знам на човек решил да призпознае чуждо дете за свое и да я възприема като своя дъщеря. Ако ги видите заедно никога няма да разберете, че те не са биологично свързани. За жалост обаче такива мъже са единици, повечето са като нашия БНД дето даже не е виждал дъщеря си на живо. Така че кръвта и гените не са най-важното в случая, за да бъдеш баща.
Виж целия пост
# 17
Бащата може да иска унищожаване на припознаването само поради грешка, измама или ако е направено под заплаха. Искът се предявява в едногодишен срок от припознаването, а при заплаха - от прекратяването й.
От детето може да бъде оспорено след навършване на пълнолетие.
От майката - в тримесечен срок от уведомлението от длъжностното лице по гражданско състояние, когато припознаването е извършено след като акт за раждане е съставен.

Ако ви се четат детайлите - чл. 64-67 от Семейния кодекс:
http://www.mrra.bg/Documents/SemeenKodeks.pdf
Виж целия пост
# 18
А това припознаване не може ли да се оспори с ДНК тест, ако се наложи на по-късен етап? Защо да е необратим процеса?
Е, това и аз не знам, може само юристите да се изкажат наистина. Иначе това е единствения случай, който и аз знам на човек решил да призпознае чуждо дете за свое и да я възприема като своя дъщеря. Ако ги видите заедно никога няма да разберете, че те не са биологично свързани. За жалост обаче такива мъже са единици, повечето са като нашия БНД дето даже не е виждал дъщеря си на живо. Така че кръвта и гените не са най-важното в случая, за да бъдеш баща.
Лони, забелязала съм го този феномен на приликата. Доста семейства с осиновени деца го имат - няка сиприличат или с майката или с бащата независимо, че са биологично различни....
Виж целия пост
# 19
Да допълня Хърмаяни в юридическото обяснение - припознаването не се интересува от биологичния произход. В последствие припознаване не може да се унищожи, ако човекът е знаел, че детето не е негово и все пак го е припознал. Не е нужно да сключват брак с майката.
Осиновяването - необходим е брак с майката, и може да бъде прекратено, но и допускането, и прекратяването са сложни процедури.

И тъй като част от отговорите не са точни юридически, авторът нека потърси специализиран адвокат.
Виж целия пост
# 20
Да допълня Хърмаяни в юридическото обяснение - припознаването не се интересува от биологичния произход.
Напротив - точно от него "се интересува". Това, че при извършването му не се представят доказателства, не значи, че припознаването не се интересува от биологичния произход. Припознаването е начин за установяване точно на биологичен произход, не е заместител на осиновяването. Затова е предвидена възможност за оспорването му от самото дете, ДСП или прокурора - тоест за доказване, че биологичен произход няма. Затова и ако майката оспори припознаването, бащата (припозналият) може да предяви иск, за да докаже, че е биологичен баща, и майката не може нищо да направи срещу това.
 
Вярно е обаче, че мъж, съзнателно припознал чуждо дете, не може да иска унищожаване поради грешка или измама - да е мислил.
Лично моят съвет е да не се прибягва към подобни трикове - за целта съществува осиновяване. По-добре се оженете за майката и осиновете детето, пък после се разведете, ако държите да не сте женени. Wink
Виж целия пост
# 21
С майката не искаме да се женим,....... , не искам да съм се грижел и да съм гледал детето като свое и след години ако стане нещо и се разделим аз да нямам никакви права над него.


За какви права говорим по-точно?

За да си родител, обичан, уважаван и ценен от детето не ти трябват никакви документи! Ако детето не иска да има нищо общо с теб (след години), то никакъв документ не може да го задължи да ти помага, да се грижи за теб и/или каквото друго би могъл да очакваш като възвращаемост на инвестицията.

Аз, на пример от моите деца не очаквам нищо. Казвала съм им, че единствено и само искам да са живи и здрави, да получат възможно най-доброто образование и детство, а след време добри професии и семейства. Искам да не ми създават проблеми (криминални и други изяви), това е единственото ми очакване от тях. Точно за това и попитах какво точно очакваш да получиш в замяна за грижите към това дете.

Виж целия пост
# 22
Да допълня Хърмаяни в юридическото обяснение - припознаването не се интересува от биологичния произход.
Напротив - точно от него "се интересува". Това, че при извършването му не се представят доказателства, не значи, че припознаването не се интересува от биологичния произход. Припознаването е начин за установяване точно на биологичен произход, не е заместител на осиновяването.
 
Вярно е обаче, че мъж, съзнателно припознал чуждо дете, не може да иска унищожаване поради грешка или измама - да е мислил.
Лично моят съвет е да не се прибягва към подобни трикове - за целта съществува осиновяване. По-добре се оженете за майката и осиновете детето, пък после се разведете, ако държите да не сте женени. Wink

Това не е вярно и именно заради това не се искат доказателства за биологично бащинство, въпреки че последващите действия могат да доведат до установяване на произход. Целта обаче на припознаването не е установяване на биологичен такъв - на последната конференция в Берлин много колеги бяха на мнение, че една жена може да припознае детето на друга жена, тъй като става въпрос за "дееспособен родител" а не само "дееспособен баща".
Виж целия пост
# 23
"Това не е вярно..."
Вярно е, вярно е, и още как е вярно.  Grinning
А оспорването на припознаване по исков ред в какво се състои според теб? Какво установява оспорващият?
Защо припознаването е в главата "Произход", а осиновяването например не е?
Не знам коя е последната конференция в Берлин, но знам от опит, че "много колеги" са на много и разнообразни погрешни мнения, многостта не прави мненията по-малко погрешни, Берлин също не ги прави.
П.П. Едно време много колеги бяха на мнение, че брак можел да се сключи и между двама мъже или две жени, понеже, видите ли, Семейният кодекс не съдържал изискване за различен пол.
Виж целия пост
# 24
Става дума за дете, а не за вещ. Това дете има чувства.
Ако не харесваш майката и не желаеш да се обвържеш с нея, защо мислиш, че ще имаш желание да се грижиш за детето след раздялата с майката?
При осиновяване освен права се пораждат и задължения.
Ако се разделиш с майката и заживееш с друга жена, ще плащаш ли издръжка на осиновеното дете?
Или ще си кажеш "Законът позволява разсиновяване!"
Виж целия пост
# 25
Припознаването създава правна връзка дете - родител, и ако целта беше само биологичния родител да може да припознава, то щеше да е изрично изискано от закона това обстоятелство да е доказано.
Именно затова оспорването на припознаване от трети лица /има се предвид в многото случаи биологичен родител/ е премахнато в новия СК, а в стария СК от 1985 г. го имаше.

Не ми се спори, просто наистина идеята на припознаването е възможността да се извърши от човек без биологична връзка с детето.
Виж целия пост
# 26
Странно е как някои от вас са нападателни, без да знаят за какво точно става въпрос. Грешно съм се изразил, извинявам се, не искам права на детето като над вещ, искам ако след 10 години се разделя с майката и ако детето има желание да ме вижда, да имам възможност да се срещам с него, а не това да ми бъде отнето, и то легално, защото съм осиновител, а не биологичен родител. Знам, че съм прекалено черноглед, но така се е стекъл моя живот и често чертая планове, за да се подготвя и за най-лошото. Не искам да се държа с детето като с вещ, но вие се хванахте за една дума.

Става дума за дете, а не за вещ. Това дете има чувства. Разбира се, че има, кое те кара да смяташ, че няма да се съобразявам с тях?
Ако не харесваш майката и не желаеш да се обвържеш с нея, защо мислиш, че ще имаш желание да се грижиш за детето след раздялата с майката? Как точно разбра, че не харесвам майката и не желая да се обвържа с нея? С майката не харесваме брака и не желаем да се женим, но това не ни пречи да живеем заедно и да сме семейство. И дори да се разделя с нея, защо да не се грижа за дете, което съм гледал като свое?
При осиновяване освен права се пораждат и задължения. Кое те кара да мислиш, че търся правата си, но няма да поема задълженията си?
Ако се разделиш с майката и заживееш с друга жена, ще плащаш ли издръжка на осиновеното дете? Да, защо да не плащам и защо да не се грижа, не приемайте всички мъже за еднакви, само защото сте попаднали на няколко лоши примера.
Или ще си кажеш "Законът позволява разсиновяване!"

За протокола, с майката и детето живеем заедно, засега няма да осиновявам или припознавам детето, мога да бъда баща и да поема задължения и права, дори да не е официално. Но по-късно може и да предприемем нещо по въпроса. Питах тук, защото реших, че е най-доброто място, от което мога да се информирам, преди да се ориентираме кой вариант е най-добрия. Благодаря на отговорилите по същество. На другите ще кажа да бъдат малко по-позитивни и да не съдят толкова бързо хората.
Виж целия пост
# 27
Тоест, ако се разделиш с майката, ти мислиш, че ако си осиновил преди това детето, автоматично с раздялата с майката осиновяването се анулира ли? Защото ако мислиш така, то това не е вярно. Ти си оставаш родител на детето. Ти ще си негов баща и според документите. Разсиновяването не е толкова просто действие. То става чрез съда по желание на родителя, който иска да разсинови. Така че ако ти не искаш да разсиновиш детето, няма как друг да го направи вместо теб.
Виж целия пост
# 28
ku[d]ku[d]yaka, мерси, това беше едно от нещата, които исках да разбера.
Виж целия пост
# 29
Да допълня Хърмаяни в юридическото обяснение - припознаването не се интересува от биологичния произход.
Напротив - точно от него "се интересува". Това, че при извършването му не се представят доказателства, не значи, че припознаването не се интересува от биологичния произход. Припознаването е начин за установяване точно на биологичен произход, не е заместител на осиновяването. Затова е предвидена възможност за оспорването му от самото дете, ДСП или прокурора - тоест за доказване, че биологичен произход няма. ...
Лично моят съвет е да не се прибягва към подобни трикове - за целта съществува осиновяване. По-добре се оженете за майката и осиновете детето, пък после се разведете, ако държите да не сте женени. Wink

Много хора съвсем съзнателно прибягват до "подобни трикове" с цел да избягнат процедурата по класическото осиновяване и да получат бебе. В семейна двойка съпругът припознава дете на самотна майка, впоследствие съпръгата го осиновява при опростена и съкратена процедура след изричното съгласие за това на БМ. Съвсем не са редки тези случаи в България и тогава припознаването играе ролята точно на заместител на осиновяването, но това е друга тема...

Ив_Ан, и при пълно осиновяване, и при припознаване получаваш едни и същи родителски права и задължения. Както ku[d]ku[d]yaka е казала, само ти можеш да задвижиш процес за разсиновяване на детето от теб. Като стане пълнолетно детето може също да поиска разсиновяване, както и оспорване на припознаването, но... това може да се случи само ако отношенията ви през годините по някакъв начин са забоксували.

А според мен си в правото си да искаш да получиш родителски права и евентуално да поемеш официално родителските си задължения, няма нищо лошо в това. С течение на годините между вас с детето възниква емоционална връзка, която е най-важното, разбира се, но е хубаво за можете да си поделяте отговорностите с майката, а това не може да стане без ти да имаш права. А след 10 години или преди това всичко може да се случи. Ако майката например изпадне във временна невъзможност да изпълнява родителските си задължения - ти си никой за детето без "хартийката".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия