Превръщане в тинейджър

  • 3 429
  • 31
# 30
да ти кажа, съчувствието може да е дотолкова, че да покажем на децата, че и ние сме минали по този път, че е човешко някои неща да не са приятни за правене, човек да иска други неща, но ето, оцеляли сме, и нещата не са чак толкова зле, колкото им се струват в момента. За мен не е проблем да отиде веднъж без домашно, с ненаучен урок или да се скатае за някой проект, човещинка е, и това го има в живота. Важното е да не им става навик. На моите съм им разказвала случки, направо издънки от моето ученичество, баща им също, и някак всичко това ни сближава, което спестява доста проблеми с ученето и дисциплината.
Виж целия пост
# 31
Естествено е да проявиш разбиране към хора /в случая деца/, които ще те разберат правилно и имат моментни залитания.

Когато става дума за крайности като отричане на ученето, придружено с нездравословен инат, мерките трябва да са други. Аз бих разбрала, но това не предполага пълно разкриване пред детето. Ще пробвам различни неща, докато намеря своя начин да се справя с положението. По този път мога да мина с разговори, убеждения; личен пример; да предложа помощта си; мога да се покажа като разочарована, ако са ми дали повод за това; да наложа ограничения. При всички случаи обаче бих действала по-твърдо. За мен възпитанието се гради на принципа на: дръж в отворена длан. Давам свобода, но когато се наложи, захватът се стяга, за да стане ясно какво точно се губи. 

Едно е ясно, колкото повече растат, толкова са по-своенравни. А нещата, които биха работили отлично за решаване на проблеми при по-малки деца, тука вече няма да важат.    
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия