Валери, да така - е моята педиатърка е една от най-най , много напредничава и модернистична, не спира да обикаля света и да носи нови и интересни неща за българската педиатрия, която след онкологията според мен е следващата най-слабо развита в бг медицината. И тук си има обяснения защо точно тези две клончета не се развиват, но това е една много дълга тема. Сега за захранването: хубавото на моята педи е че след всяка консултация се прави нов индивидуален режим за захранване за ВСЯКО БЕБЕ. Всичко се чертае и обяснява на чарт в кабинета и, вадят се схеми, научни обосновки от международни медицински журнали, донесено от целия свят, където е обиколила. Рада е бебе, което бързо расте, но бавно наддава, т.е тя има нужда от енергийни "бомби" както тя се изказва за да компенсираме евентуален недостиг на витамини и важни микроелементи в тялото й. За нея най-големия проблем след генетичните и вродени болести у децата е наднорменото тегло. Това е бича на новото поколение, ключа, който отключва болести които съпътстват детето после години наред ....
Освен въвеждането на жълтък и сирене този месец, ни предстои въвеждане и на сметана с плодове и зеленчуци, а следващия месец йогурти и попара.
Едва ли мъжа ти ти бърка такива постни манджици, махате телешки дробчета с вино та ви пукат ушите:-)))))))))

Диди не не натоварващо, Рада може и трябва да поеме това, виж за други бебета сигурно не е препоръчително, но откакто й давам месно пюре + жълтък Рада започна да се обръща и да прави опити за пълзене.
Мамулче ще дойдем мила задължително, няма да се отвъртете така лесно от нас хахахаха:-))
Аз стерилизирам все-още всяко шише, но това е най-вече защото ние се храним с АМ, често в раницата остава шише със засъхнало мляко и това леко ме притеснява.


) 
. 

Седях на пода до него и нямах вече сили да направя каквото и да е.Разплаках се от умора и безсилие,от съмнения как се справям.Виктор по-цял ден мрънка,къщата е с главата надолу/общо взето сходни проблеми/,изведнъж останах без сили.А мразя да не мога да се справя с нещо.Дали постъпвам правилно като откликвам постоянно на виковете му,които аз си тълкувам като викове за внимание.Резултатът е,че той не може да се занимава сам,изисква постоянното ми присъствие.Тия дни малко си го поносих повече,защото беше болничък и още по-крив естествено.Въпреки това продължавам да си държа на тази теория и пак не бих го оставила да плаче сам-"за да се научи".Аз съм много независим и самостоятелен човек и много бих искала и децата ми да са поне малко такива или поне да направя каквото зависи от мен.Но досега така се бях увлякла в гимнастики,забавления и захранвания,че не си дадох сметка,че времето лети и нашите малки бебчета са вече малки хитреци.Поста на Тара ме накара някак си да се замисля за това,което правя,какъв пример давам на детето и за това как да го постигна.Ей тука вече стана сложно.Благодаря ви за примерите,които давате.Силно се надявам да имам тази твърдост,която ми е необходима,но пък дори и да не се справя на моменти какво пък толкова -нали сме хора.Не ми се иска синът ми да е някой глезан,който ще разчита на някой друг.Та общо взето чака ни едно голямо предизвикателство.И знаете ли съвсем нормално е да се съмнява човек понякога дали се справя-не се съмняват и не се питат дори тези но които не им пука,които предпочитат да оставят всичко на самотек,тези които се присмиват на майки,които носят кутии с парченца плод,тези които имат време да нищят клюките и моловете а нямат време да седнат да прочетат какво е глутен например.Не искам да обидя никой,аз самата съм по -човешки грешна,но се радвам,че тук намирам много майки ,които мислят точно като мен и съм сигурна,че ще възпитате едни прекрасни и достойни хора.
Поплаках си малко,станах,поотупах се и се метнах,че всичко мене чака.


сигурно и тя го забелязва,а днес баща й като я приспиваше чула че бебето се смее и казала:ааа,ние двете трябва да заспиваме по едно и също време,щом бебето се смее,искам мама да дойде да ме приспива....все още ревнува милото,хич не му е лесно...
