С шарени великденски яйца, ще се борят Декемврийските деца !N17

  все едно че аз съм го писала това, пускам прахосмукачката поне 2-3 пъти на ден иначе се дразня от тая мръсотия. Килимът ми на какво прилича даже няма да ви казвам, целият е омазан с бисквити, пластилин и изрисуван с фломастери. Атакувам мъжо втори месец да го занесе на автомивка да го почисти, но той все си намира отговорки... започвам да си мисля че май го е срам да носи такъв килим
Владито е станало голямо диване, навън само взима играчките на децата, блъска, рита И това при положение че е най-дребният на площадката, хич не го бърка от кой да вземе и кого да удари. Май ще е до първият път когато ще срещне сериозна съпротива. Гледам при възможност да ходим на места където има по-малко деца че за сега думите ми много не му действат. Като му се скарам веднага престава, но след 5 минути пак е същото. И което ме учудва че последно време ако нещо не му дам или му взема нещо от ръцете и мен ме удря, после пак идва да се целува и гушка но.... Ако някой има идеи как да се справя с това да свирка.

ейй вчера изкарах ужасен вирус ли какво незнам,но 20ч сън със повръщане,добрече съм при майка ,а и тя си беше взела отпуска за да мие прозорци,та се грижише за малкия иначе незнам какво щях да правя,днес съм добре ,само малко ми се върти главата.

Да се оправя това време,че Макси полудява вътре ,блъска ,троши търчи из целия апартамент иска само на балкона,добрече е baby tv може 1ч да откара пред тв,друго е да е навън на въздух да изкарва тая енергия,иначе навън е кротък с децата,всъщност не си играе с тях ,заиграва си се,ходи по колите  маже се иска в тях да се качи -ужас е

Роси, Веско също имаше АД, диагнозата я постави дерматолог, защото педи ни изписваше едно след друго разни мазила с кортикостероиди, без да знае какво е. Ефекта беше по 3-4 дни без лишеи. По съвет на дерматоложката и аз чаках да го израсте, но като се обостри състоянието ползвах също кремче. Цялата работа при нас беше да не му позволявам да се разчеше, защото обрива се разнасяше. Имаше по лицето, раменете и бедрата. През различните стадии на обрива - хомеопатии. Без диета и т.н. На 20 дни му я откриха, на 5 мес. положението се траеше, на 7 мес. все едно никога не е имал АД. Така беше при нас.

Веско също много се гушка, целува ме без причина, много е любвеобилен. Аз като цяло така го учех - да е добричък, да си дава нещата, да милва, да раздава целувки. До преди седмица. Бяхме на площадка и имаше само още едно дете с 2 мес. по-голямо момченце. Веско тръгна да се запознава, подава му играчката си и се навежда да го целува. Обаче това дете не само, че му взе играчката, ами взе че го блъсна   Ама момчето ми нали си е добродушно, извади си от джобчето друга дрънкулка, а онова му я отскубна от ръцете и пак го блъсна, тоя път тупна по дупе. Ейй направо откачих. И така Веско го гони да си вземе играчките, онова само му ги показва и бяга. И така си остана милото да го гледа как си играе с неговите играчки. Та сега съм дала задача но моя мъж да го учи да бъде агресивен. Не знам дали вече не е твърде късно, но няма да го правят на шматка. Явно добродушието не е формула за оцеляване в БГ  

iff2, бързо оздравяване 

Iff,бързо да се оправяш От тези вируси чревните ме е най-страх.

Иве,Иве...Така добре те разбирам Ние поне с яденето бяхме добре..ама сега...И точно се бях обнадеждила,че мрънкането и рева при нас са попреминали...Е не би..И Ая взе да се тръшка,както досега не го правеше.Като не й дам нещо,чак изпищява и почва рев...ухапва си сама ръчичката...както преди си биеше шамарчета...Аз вече се чудя дали е редно само да я разсейвам и разнасям...та да не плаче.Ще взема да събера смелост и ще я оставя някой път да си поплаче май...Все повече ми се струва,че си е глезотийка всичко,а не толкова от зъбите само да е.Но ще видим...Засега вътрешно си късам нервите,но пред нея съм спокойна:)

Като цяло ми е чудно колко ли по-добре се чувства човек с кротко дете Аз съм смазана вече.И физически,и психически.Това неспане особено,и по цял ден заедно,предимно сами,ми разказва играта.Само се моля да мине и този месец и после следващия,и така...докато почнем да спим повечко,че така е мъка.Просто не знам дали ме разбирате,че нямам сили.А и като не мога на никой да я оставя поне малко съвсем се сдухвам.Вярно,че като цяло всичко е по-добре от това време миналата година да кажем,но съм си скапана.Оплаках се!

А времето не ми се коментира...сдух!Бяхме навън за 40 мин за храната...ми то гадост!

ох Калинче колко ми е познато.
нали бяхме почнали да си сменяме режима, да ама не, моя синковец пак почна да се събужда в 5:30 и следователно няма как да издържи до 12:30 и се налага да го приспа към 9:30. Та значи от 5:30 до 9:30 е мрънкане за всичко. Давам му каквото иска, поглежда го и го хвърля и така следващото. Имам 1 час почивка и се почва на ново. Пак отказва да яде, нито от кухнята нито от моята храна, ако може да изкара само на една попара цял ден много ще му е добре. Налага се вечер да му давам кисело мляко с бисквити, че да не легне гладен. Уж излизаме по разходки уж да се измори, но и след обед приспиването ни е трудно. След като се събуди и ако не можем да излезем пак се почва мрънкане. И така до вечеря, когато почва борбата да яде. Винаги той побеждава признавам си го
Слагам го да спи в 9:30 и в повечето случай заспивам с него. И всичкото това го понасям почти сама, защото ММ пак е в чужбина. Взех майка ми при мен, но тя все пак е на работа през деня а вечер малкия не я признава много много, така че все си е в моите ръчички.
И аз се надявам тези зъбки да избият вече (ние имаме 7 остават 13 ), ако не са те да го мъчат е страшно усмихнат и спокоен.

и при нас е същото се някой го блъска ,скубе ще го уча да отвръща  ама как 

Мацки, аз пък мойто дете не го уча на нищо - нито да е добър, нито да е лош. Какъвто е такъв.
Решила съм за себе си, че няма да му насочвам вниманието към другите деца с думи от сорта на "Я, виж това момиченце какво прави! или колко слуша." , например.

Той сам изпада във възторг, когато види дете и протяга ръце, смее се с глас и се радва. Срещу него обаче, обикновено стои едно тъпирче, което приближава и го гледа тъпо.
Ами няма да поощрявам неговата комуникативност, когато наоколо е пълно с деца, чийто майки са заети да белят семки и изобщо не "работят" с децата си и отглеждат отявлени социопати.

Не искам да остава горчивия вкус от подобни сцени. Но видя ли интелигентни хора срещу мен, които контактуват нормално, ми е ясно че и децата им са такива. Е тук вече подхода ми ще бъде друг.

Sany,и Ая така малко се беше успокоила,беше една весела и лъчезарна...чудо...Но ето пак...Явно са си зъбки...И ние сме със 7,даже седмия сега пробива...Много има,много още.Тя поне смени режима та сега поспива около 2 часа ама пак с будене и приспиване.Както си е и нощем всъщност.

Засега Ая няма взаимодействие с деца...не знам как би рвагирала.Гледам да я водя в по-безлюдни градинки,не ми се занимава с простотията хорска.Ако видя познат с детенце -да,но с непознати деца-не мерси:)Онзи ден в една пренаселена градинка до нас едно й взе топката,майка му ли беше баба му ли...взе да ми го навира в лицето й да си играят..изгледах я както си знам и си взех детето настрани,като й обяснявах,че като се наиграе с топката каката,ще й я върне...Онази се сети накрая и ни я върна:)Добре че лятото няма да се занимавам по градинки...на село в двора;)

Добра,нали майка ми все не беше добре,та затова не ходехме досега,само да я натоварвам.Дано започнем,че е чудно!

Кали, мойта стратегия е същата - ходим само на неатрактивни площадки или просто се разхождаме. Обаче се случва да се засечем с някое дете все пак. 

В тая връзка се сетих, че оня ден отиваме на една "атрактивна" площадка, че да полюлея малко Фифко на бебешката люлка. Веднага ми се лепна една мама от мамафията и почна да ме разпитва туй онуй и накрая се изцепи "Ама вие излизате ли?"     
Чак не я разбрах, милата.....За нея светът започва и сършва с тая площадка, на която няма къде да стъпиш и децата са толкова много, че не им остава нищо друго, освен да се сбият 

Та избягвайки населените площадки, ми излезе име, че не си извеждам детето, ми го държа затворено у дома и сигурно и мислят, че го връзвам за парното       

rosikosefi ,по напред бях писала ,че Петя обича чесън и си гризка от самата скилидка   ,и аз се чудех как не и люти,но се кефи,явно децата си имат вкусови предпочитания   .
Днес съседчето с майка му дойдоха у нас да си поиграят ,че навън много се раздуха и Петя  ухапа Милан на гръбчето,чак раничка стана  . Докато се усетя бях със гръб към тях и бях взела метличката и лопатката да смета че ровиха в саксията и всичко беше станало в пръст .Детето писна ,а аз и се скарах и тя писна естествено.Оня ден пък когато бяхме у тях той и биеше шамарчета ,сега тя си връща   Но колкото и да говоря че не трябва да хапе ,като че ли още повече налита ,ужас,дано мине по бързо този период  .
Аз да питам за майчинството някоя мама ако знае чак във вторник ли ще го преведат?Проверявам в сайта на НОИ ,но не ми дава инфо,утре също е работен ден, но едва ли ще го преведат.

Жос, знаем те теб. Връзваш си детето, че и окото те ни мига
Днес, ду`а не ду`а 3 часа бяхме навън  Е не мога вече в къщи!!! След тази зима и сетната частица спокойствие се изпари. Вярно, прибрах се гроги, но свършихме и полезна работа. Най-после намерих подарък за ММ, че тези дни има юбилей. Асансьорът на метрото ПАК не работеше и влачих едни 25 кила нагоре надолу. Навръщане с армагана доста повече. А тьотката с билетчетата ми рече "не се ядосвай момиче, аз две деца без метро съм отгледала"  Ами то и аз моите не ги отглеждам в метрото, но втория път мислех, че там ще си остана. Добре, че един много мил чичко ни помогна да се извлечем. The moral of the story .... смъкнах поне 1кг  Метрополитен се грижи за ефирната фигура на своите клиенти!

Аз пък смятам че децата трябва да са по-"пригодени" към реалноста. Иска ми се да играят в градинка без фасове, кучешки нужди, найлонови торбички и купища боклучета..ама няма такива
Иска ми се децата да му казват гуш и гъди гъди, вместо да са груби или по-нахални..ама пак няма такива.
В детската ясла, градина и училище няма да попадне на цветя и рози, а ще намери и среща деца с различен темперамент, възпитание и не на последно място агресия. Затова си мисля че е по-полезно ( колкото и да не ми допада) детето да се научи да се справя с дребни трудности от сорта на " дай си ми играчката". Освен това не смятам че в тази възраст точно това е осъзнато. Децата са любопитни, откриват по малко света, виждат други дечица с интересни играчки...съвсем нормално е да проявят желание да ги разгледат или дори да си ги припознаятза свои! Не защото децата са лоши, невъзпитани или крадливи. Това е само гледната точка на възрастните. Мисля че на тази възраст те не разбират "мое" и "твое". Бих се подразнила само ако възрастния придружител на детето умишлено насочва с действията си детето към такова поведение.
На по късна възраст, когато децата вече са наясно с тези понятия и са по-осъзнати в действията си, бих направила забележка на друго дете, както и на моето за подобно нещо.
С майки контактувам по съседски, досега аъс случайни не съм разменяла повече от 2-3 думи. Не ми се лепят, въпреки посещенията ми по градинки. Пък и честно казано въобще не ме интересува кой кога е акал, усмихнал и т.н така че изобщо не попадам в подобни разговори, освен ако аз самата не насоча темата натам.
С големия ми син съм допускала да ми влияят подобни неща. Вземала съм надълбоко кое дете е по развито от моето, на кое му поникнали зъби, кое научило как рие хипопотама в земята.. Предпочитам сега да си го спестявам. Бдяла съм над играта му и съм участвала в нея, за да го науча да гребе с лопатка в правилната посока..когато поотрасна установих че съм го ограничила, налагайки му моето виждане за игра и "забавление". За съжаление и досега го бият в училище, защото тогава го научих да не се защитава, а да се опитва да избягва подобни ситуации или да разчита на мен.
Искам да кажа само че малките сега не бих ги ограничила в опознаването на света(изразяващ се за тях в игри, площадки и контакти с всякакви деца), за да са по-адаптивни после..Разбира се не бих стояла безучастно ако ровят в кофите за боклуци или хапят/скубят/късат нещо на друго дете(или са подложени на същото)
С този си пост не искам да предизвиквам спор, не е насочен конкретно към нечие изказване и не целя да обиждам някого. Просто споделям гледна точка, предвид на това че правя равносметка на грешките ми с номер 1:-)
Леле, това ми е най дългия пост ever:-) няма да се повтори пак ще мина в читателската страна май

Все едно аз съм го писала ... 
Калинче, кураж, мила!!!

Майчинство превеждат само Вторник и Четвъртък,аз я водя навсякъде,вярно дърпат ни играчките взимат ни ги,преди само се опитваше да си ги вземе,но един ден се ядоса,че не си и дават топката и като се беше навело другото дете пак да я вземе и моята го удари с двете ръце.Направих и забележка,но вътрешно ми беше гадно защото си беше права,все пак топката си е нейна,а не и я дават.Наистина има майки които им е добре ако някой друг се занимава с детето им,което мен лично ме дразни,защото моите двете са ми достатъчни.
Научих моя син да се защитава когато го нападат.

аз онзи ден много се издразних на една майка: отиваме да се разхождаме и аз съм взела на Гоги една "буталка"/голям хит/ и той кога си я бута, кога я зарязва. С другите мами с които обикаляме седнахме на едно кафенце, но седнахме силно казано защото тичахме след децата. Естествено там имаше и други дечица. Аз видях, че едното от децата взе буталката на Гоги, но той не играеше с нея и нямаше проблем. По едно време идва майката на въпросното детенце и ми казва "Ваша ли е тази буталка" и аз викам" Да"и тя "Ами, малко взе фира" и ми я показва счупена. Подава ми я и аз и казвам "Хвърлете я , тя за нищо нестава вече". Жената се завъртя хвърли я и си седна на масата. Първо как няма да даде фира като си зарязала детето и си лафиш с дружките, а то за да предизвика внимание млатеше всичко с играчката с все сила. После няма нито извинявайте - нищо. Издразних се яко, но сега със сигурност я отминаваме и въобще гледам нейното дете да не се доближава до нещата на Гоги.