С шарени великденски яйца, ще се борят Декемврийските деца !N17

Калина, нямаше
И аз като теб си казвам, а и наистина само бихме стресирали децата, ако сега започнем да се правим на строги майки.
Четох една статия (ех, как все попадам на такива   ) Накратко в нея казваха, че децата до 3 г. имат най-голяма нужда от гушкане и внимание. В никакъв случай да не се оставят да се чувстват сами и да плачат. Така в бъдеще израствали уверени, спокойни и стабилни личности.
Разбира се теории всякакви... Но аз така или иначе не мога другояче. Само докато си помисли да заплаче и аз съм отгоре й  
Споделеното от Мари за французойките ми напомни за филма "Майчинство", много е хубав, гледайте го  

Цеци, мисля, че от някой от нашите декемврийчета имаше такава количка (Жорко на Анич88, ако не бъркам) Но май тя не е влизала в темата скоро, питай и във Фейса, там май наминава по-често...
Иначе в Русе се продават и все по-често се срещат майки с такава количка...

Първо, честити краченца.
Ние имаме ваксина поставена в Токуда, а не при личната. Занесох протокола и ми я признават. Но ако е от някой случаен лекар може и да ти се опънат, при нас все пак е от болница и от неонатолог. Най-добре първо питай ЛЛ дали ще приеме. Може да ми пишеш повече във фейса  

ceci88, помня, че бяхте водили момата по доста прегледи. Пускахте ли хормони на растежа при ендокринолог? Знам, че изследват и плътност на костите (май с ехограф), т.е. дали тяхната възраст отговаря на възрастта на детето. Ние сме на вашата височина 76см, вече 9100гр. Тиквените семки при нас помагат. От доста време ги ядем. Освен това давам много бисквити и бял хляб, угоявам по всякакъв начин   При нас изследването на цинк показа много ниска стойност. Сега не съм пускала контрола, че се стресира от вземането на кръв. Вярвам, че се е повлиял.
Другото, в което бях залитнала е хранителна непоносимост. Тук Бебешондел може да помогне повече. Но четох в темата за АБКМ, че забавен растеж е един от признаците. Същото пише и в темата за цьолиакия. Нашият гастроентеролог  не го отчете като фактор,  аз все пак  имам едно на ум. Дори мислех да започнем безглутенова диета, но се отказах.

Мерси момичета, Добра  на тебе особено много благодаря.
Извинете ме, че поизпускав това-онова в темата ама сега ми е по-трудно да следя всичко  .

Не сме й пускали хормони на малката, обаче сега мисля като ходим при педи да я помоля да ми пусне пълни кръвни и ще я питам трябва ли специално при ендокринолог или като пускаме кръвчица да ми вземат и за хормоните и за цинка и тях да пробваме.
А Добра, ти как даваш семето, щото сме с не много зъби, както споменах, в процес на назъбване сме 

За количката пак мерси, ще питам Анич 

Нашата ЛЛ не ми дава друго направление за кръв освен ПКК, допълненията си ги плащам. Цинка е към 13-15лв, желязото към 5лв.
Ако ЛЛ е благосклонна и поискай едновременно направления за ендокринолог и за гастроентеролог. Те от своя страна ще ти кажат какво да изследваш и могат да ти дадат направления за доста показатели + ПКК разбира се. Така ще бодете наведнъж и за двата вида лекари. Имай предвид, че последния път като исках ПКК, желязо, цинк и алкална фосфатаза, доста поизточиха. Малкия се измъчи, но все пак не съжелявам. Всички допълнителни показатели ни бяха от полза. От раждането следя алкална фосфатаза (за рахит), при нас беше два пъти и нещо извън норма, но я докарахме на ръба на едната граница.

ПП: Забравих - семките ги меля почти до сол и ги слагам в десерт или основно. По 1-2 чаени лъжички. Понякога слагам в две от основните хранения за деня.

tsvety_georgieva писах ти на лични.

Здравейте!
От разходки не остава време да пиша.
Бебешондел,честити ви крачета ,много се радвам ,че Тея е добре !
Относно възпитанието от време на време когато се заинати за нещо си я оставям да поплаче ,трябва да знае ,че понякога не бива да се прави  или да се пипа нещо което не трябва.Минава и бързо и после си я гушкам отново.

Бебешондел, честито ви проходило момиче  
За възпитанието: аз й се карам понякога. Тя разбира по тона ми, че не трябва да го прави. Друг е въпроса дали винаги се спира. Когато знам, че се тръшка от инат я оставям, но когато плаче за нещо друго си я гушкам. Роси, при нас нещата са точно както си ги описала. Малена се заиграва сама, самостоятелна е, но е сдържана в емоциите си. В такъв смисъл, че от малка не дава да я гушкат. Рядко идва да ме целува или прегръща. Но аз го отдавам на характера й. Надявам се като поотрасне да се промени. Иначе си играем, гъделичкаме се, смеем се. Калина, и аз мисля, че рязката промяна на поведението ти, само ще стресира Ая.

Wondergirl,видях те онлайн... От няколко дни мислех за вас и че не си писала...Как сте?

Пламс,аз явно не съм се изразила правилно:)То е ясно,че няма да се променя сега изведнъж на 180 градуса...няма и как да стане.Но просто се чудя дали вече не я глезя прекалено...Като ви слушам повечето мами вече ги оставяте да си поплачат,поскарвате се,а аз нищо подобно.Та си мисля дали не правя грешка.Може би от време на време няма да е излишно да се опитвам да бъда Шефа Аз затова питах и за гушкането и цункането.Явно е до дете...ама тя само това прави...нося я и тя ме целува Не че не е кеф,но не виждам други деца да го правят така често:)

Мама Антоанет 

Хей, привет!
Кали, хвана ме Отворих темата, но прочетох само последните две страници и не съм съвсем в час с обсъжданите въпроси.
Ние сме добре. Мона расте и става едно много интересно човече с труден характер и обезоръжаваща усмивка.
Изключиха я от яслата, в която ни бяха приели с точка от баткото, защото не я пуснах дълго време. Не съжалявам, защото е много малка. Сега се пробваме пак, но проучвам и родителски кооперативи. Аз работя, но съм гъвкава в работните си ангажименти и мога да продължа да си я гледам, но искам да намеря нещо, което ще е най- добре за нея, защото в момента страда и тя, защото нямам достатъчно време да играем и работата ми 

Честити ходещи крачета на Тея! Да я водят все напред и винаги в правилната посока!

Аз понякога се поскарвам и оставям за малко Мона като плаче и съм сигурна, че е от инат, а не от някакъв дискомфорт. Обаче не мога да я слушам как плаче и си я гушкам и успокоявам. Аз също много я прегръщам и целувам и тя обича и е голяма гальовница. Иначе е абсолютна калпазанка, като си науми нещо, нищо не може да я спре. Много е палава, не се плаши от нищо и не се пази никак, пада като талпа. Много ми е трудно да свикна, че непрекъснато се озовава на главата си, защото батко й беше и е много предпазлив и внимателен. Но тя е толкова сладка, бойна и любопитна, че няма време за предпазливост

Кали, ти наистина си адски всеотдайна и ти се възхищавам. Според мен ти най-добре ще усетиш кога е моментът да започнеш да поставяш някакви граници, Ая ще ти покаже. Аз за себе си се убедих, че човек трябва да се води по спецификата на детето и няма общовалидни правила. Единственото, кото спазвам е да не им позволявам неща, които застрашават здравето и живота им и да не пречат на околните, когато сме на обществено място. Скептична съм към прекаленото възпитание и доколкото ми е възможно ги оставям да откриват света по своя си начин.

Съжалявам, че не запомних повече, но ще прочета назад при първа възможност и ще се включа пак.

 

Роси, положението при вас е много по-различно. Веско беше много малък и изцяло кърмен до преодоляване на АД, после го захраних без проблеми. Отскоро даже и риба яде Стискам палци вие да се справите по-скоро, защото наистина е неприятно да си гледаш детенцето така. Но от опит знам, че ще го израсте, въпрос на време. Ако така го чувстваш - разбира се, че ще търсите начини, майчиното сърце винаги показва кое е правилното 


Аз имам едно въпросче: вашите деца как реагират на липсата на таткото през деня? Веско започва да пищи само като го види да се облича, а тръгне ли няма спиране, не мога да го утеша по 15 мин, реве до изтощение, направо се дере  накрая хлипа без глас. Иначе като се успокои и всичко си е наред и се държи както обикновено 

Милият Веско, представих си го как плаче за тате милия, явно момчетата имат по-особена връзка с бащите, защото и моя племенник до скоро много плачеше за баща си,когато тръгва за работа.
 Аз не мога да кажа нищо по темата, половинката е там, аз тук, но се надявам от август да сме вече в пълен състав.По план трябваше често да отскачаме до Франция но ми е голям зор с двете деца по пътищата.
Днес бурята ни подмина, беше много слънчево и топло,дано все така се задържи времето.

Малена също реве, като види баща си да излиза за работа. После през деня няма проблеми, но прибере ли се вечер е като гербова марка, лепната за него. Мен не ме иска, само с него се движи 

Wondergirl,радвам се,че сте добре Гледкай си я Мона докато намерите най-добрия вариант.Направо не знам как успяваш да я гледаш,и да работиш!Шапка ти свалям!Въобще не сиго представям...

За татко си не е плакала досега.Когато тръгва за работа или някъде,отиваме до вратата, цункаме го и след това му маха и казва Айдееее...все едно Айде по-бързо излизай,че имам работа и аз Тя всички така изпраща.Даже бута вратата да я затваря след него.След което ми се хвърля на врата в идеално настроение:)Дето се вика Нали маймуната си е вкъщи;)Какво да страдам...