МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТИ В ГЕРМАНИЯ

Ако има кой да те издържа поне 6-7 години в Германия, дерзай.
Ако възнамеряваш да работиш и да се издържаш, докато учиш, е много вероятно да не завършиш. Особено щом става дума за медицина.

на личната докторка щерка и, според мен трябва малко да ти хлопа дъска за тая работа

немският ти трябва да е поне на ниво немска езикова гимназия.
Успех!

п.с. за да те приемат в немски университет, първо трябва да докажеш студентски права в България за същата специалност, защото в Германия се влиза май само с оценка от абитурата (матура на бг)
Тоест приемните изпити в България трябва да ги издържиш

Не, влиза си се с нормалната оценка от дипломата, не трябва да държи изпити в България.  Но както ти е казала Ловис, най-добре ще е да има някой, който да те издържа. Не че е невъзможно да поработваш, но ще ти отнеме доста от времето и най-вероятно ще ти се удължи следването.

В Германия не съм учила, но съм кандидатствала в МА. Разочарова ме явната безогледна корупция. По онова време, ако имах информация и подкрепа, сигурно щях да опитам в чужбина.
Освен в Германия, можеш да поогледаш и университетите в Австрия. Не знам, дали във всички образованието е безплатно, но има и такива. Освен това (вероятно и в Германия) има фирми наоколо, които биха предложили работа в близка до обучението ти област, в случай, че не можеш да разчиташ на сериозна финансова подкрепа. Успех!

п.п. В нашия университет предлагаха преместване същата специалност в Германия, като в случаите, в които студентът не говори немски, има възможност да го научи в университета под формата на подготвителна година.

Дъщеря ми учи медицина в Германия. Като за начало ти трябва отлична диплома и С1 по немски.
Тежко е следването - не знам някой да работи допълнително, просто не остава време - сутрин  лекции, следобяд упражнения /правят заверка на всяко упражнение/.

С немския нямам проблеми.Мисля септември да се явя за Sprachdiplom.Като цяло в медицинския университет в София най-трудно се влиза,заради двата тежки изпита.Доколкото знам в чужбина голямо предимство е,че  практиката е повече,отколкото теорията.
Ironic,къде учи дъщеря ти?

Извинявай, но за медицина да кажеш, че трябвало да се учи повече "практика" и по-малко "теория" е странно, да не употребявам друга дума.
Ако искаш да "практикуваш", насочи се към друга професия.

Здравей, не мога да ти помогна с информация за германските университети. Учила съм в САЩ и Великобритания. Подкрепям изцяло мнението на Berend Botje, МУ София за мен също беше разочарование. Учих там една година, а още по средата на първия семестър реших, че или ще се местя или изобщо няма да завършвам. Корупцията и огромното количество студенти, учещи медицина без и те да знаят защо бяха само едната страна на проблема. Сблъсках се с професори, напълно незаинтересовани от студентите си, преподаващи отдавна остарели методологии. Имала съм професори, които идваха на лекции само ако са в добро благоразположение на духа и липса на каквито и да било по-интересни занимания. Отиваш на лекции на Ивановден. Ми, няма (те сега искат и да го правят национален празник)  Защо? Ми, трябва да празнуват хората. И най-ужасното е, че голяма част от студентите изобщо не се притесняваха от това. А и как биха при положение, че огромна част от лекциите им преминаваха в спане, картооиграене, гукане и други подобни забави.
Това всичкото ти го казвам, за да избегна разочарованието ти, ако все пак останеш тук. Разбира се не очаквай и че чужбинските университети ще са Ханаан на знанието. Но като цяло мисля, че мотивацията и уважението между двете страни (професори и студенти) е далеч по-голямо.


Не бих казала, че изпитите са тежки сравнени с приемните в Великобритания, Новия Свят или Азия (с тези съм запозната). Ако няма някакви промени, в МУС се влиза с назубряне на неособено голямо количество теми (30 ми се върти в главата) по Биология и решаване на задачи по Химия, които при добро желание би могла да научиш сама за няколко дни, дори и без да имаш особено добра основа.

Зависи от чужбината. В САЩ категорично не е така. M.Dто е 99% теория. След това в т.нар residency(това е след като вече си завършил и придобил докторска титла) започва да се "практикува". През другото време имаш достъп до университетската болница, там има упражнения, но основното, което правиш е да гледаш или да участваш в симулации. През лятото също има възможност да си намериш стаж в университетската болница, но това, което правиш е санитарска работа с по-ниско заплащане. Практиката е за специализацията, следдипломната квалификация и т.н.
Разбира се има и държави в които положението е напълно различно. Сомалия например. Там приемат всеки, който се запише в университета. След 2 години обучение почват да правят операции.

Аз работех и се издържах сама по време на следването, но наистина е много интензивно и се съмнявам, че 18годишен, за пръв път сам в чужда държава ще се справи. Ако има кой да ти помага или имаш възможности за заем работи и ти пожелавам успех!

Doroti,не мога да се съглася с теб по отношение на кандидатстудентските изпити по биология и химия.Ти минавала ли си през тези изпити,че така ги принизяваш?Аз,обаче съм минавала.И не,не се решават задачи по химия.Развиват се теми.По биология се научават три учебника .Също се развиват теми плюс тест.

Нали написах, че съм учила в МУС една година.


Аз съм написала, че се развиват теми, не съм ли? и по Химия допълнително се решават задачки (когато аз кандидатствах се взимаше един сборник от Ректората и вътре имаше всички типове, които може да се паднат).
Ето това е от сайта на МУ София:
"Изпитът по химия включва решаване на четири логически задачи, включени в сборника със задачи по химия за кандидат-студенти, издаден от МУ. Задачите се изтеглят лотарийно, като има комбинации, пречещи да се паднат задачи от един и същи тип. Падат се 2 задачи от органична химия и 2 от неорганична."
Линк: http://www.medfaculty.org/priem/izpitat-po-himia.html
Как да няма задачи? Кога си кандидатствала? Това е изискването за кандидат-студентска кампания 2012. Преди 5 год., а и 2-3 год. преди аз да кандидатствам изискването беше същото.
Не мисля, че научаването на учебник изисква чутовни умения. Просто желание и липса на мързел да четеш. Но това няма значение, на всеки са му трудни различни неща. Мисълта ми беше, че авторката не трябва да се стряска, че изпитите са нещо непреодолимо сложно. Стига да имаш желание (а и 2 год. за подготовка) няма какво да те затрудни. 

ПП: Сега видях, че дори съм преувеличила леко количеството теми. "Общо темите са 26 и са наименовани точно в конспекта"
 

Милинка! Излизаш от МУ само с една гола теория.И какво знаеш??? За мен,за да се научиш да бъдеш "лекар" ти е нужна мноооого практика.На теория е едно,но на практика съвсем друго.
Покрай вашите мнения за МУ София малко си промених мнението.Смятах го за единствения останал "престижен" университет в България.

След това твое мнение мисля, че е най-добре да се откажеш или поне да отложиш медицината за по-нататък.
Какво ще практикуваш като нямаш нужните знания? Как ще диагностицираш каквото и да било като ти просто не знаеш какви са симптомите на различните заболявания? Как ще лекуваш без теоретично да познаваш човешкото тяло? Как ще назначаваш изследвания без да си запознат с тях?
Теорията е натрупан човешки опит, експерименти и знания в областта на медицината в период от векове. За да не трябва всеки следващ медик да работи на проба - грешка.
"Мнооогото практика" е в Сомалия, европейски университет това не може да ти го даде.

Не съм казала,че теорията е маловажна.Даже,напротив.Но за да може теорията да бъде усвоена е нужна  практика.Не смятам да се отказвам от медицината,заради мисленето си.Това е мое лично мнение.
В крайна сметка аз просто питах за конкретно нещо-медицински университети в Германия.Не за това има ли кой да ме подкрепя и издържа,не за това дали следването е трудно или пък за мнения относно следването на медицина!