много тежко взе да става, снощи един час минаваше за два, за разлика от изгубени години, който пък изтича за нула време
Аз пък, продължавам да не усещам времето, когато върви "Арафчето"
Може би, защото Кайболана вече го зная наизуст и на български и на турски..... 
За мен "Времето на Араф" е много по-интересно поднесен от Кайболана. Не, не, съвсем не отричам въздействието на "Годините", защото ако беше така, нямаше все още да съм в плен на тези топли очи с цвят на горски мед. Този филм отдавна си е направил местенце в сърцето ми и няма сила, която да го измести от там, но..... В "Арафа" нещата са представени по-различно. Може би по-задълбочено. По-добре обмислено е развитието на целия сценарий. Не зная дали Аблата е станала по-добра писателка или подбора на сценарния екип е по-качествен и е успял да улови и най-тънките оттенъци на мисълта на основния сценарист, но нещата са се получили изключително добре. Какво имам в пред вид? Най-вече образите на основните герои. Ще започна с Араф- Али, а по-късно, когато имам време може да нахвърлям и вижданията си за другите герои.
Араф- Али!
Образът е построен по изключително интересен начин. можем да видим един различен човек в различните ситуации. Характерът му е в унисон със средата, в която го проявява. Твърдост и упоритост- в дома и холдинга на Вейсел. Несигурност, болка и притъпена или по-скоро смачкана любов- в сцените с Назлъ. Безкрайна обич и синовна признателност- в сцените с майка му. Доверие, признателност, топлина-в отношенията със Сааре. Непринуденост, загриженост и чистота - във взаимоотношенията с приятелите- Баръш, Харун, Ръза, Мурат.
И докато в "Кайболана" виждахме затворения и никому недоверяващ се Есмер, почти граничещ с нереален образ, то тук виждаме един истински, нормален, жив човек- със своите грешки, с радостите си, с болките, с провалите, с успехите. Да, вярно, Есмер беше тайният агент-човека без семейство, отраснал само със спомена за двама загубени приятели, а Али е бил заобиколен с хора, които го обичат. Няма как двата образа да не са различни! И все пак .... За да видим, че и Есмер може да се усмихва щастливо ни беше необходима Езел. През останалото време пред нас дефилира смразяващия, решителния, отмъстителния, мрачен като името си Есмер. Араф ни се усмихва и когато е при враговете си- да , по-често усмивката е ехидна и подигравателна, но я има. Имакар Есмер да е чаровник и когато е ядосан, една негова усмивка с Езел ни разтапяше, една сълза ни разплакваше. Да, но и те бяха така пестеливо представени/изключвам сцената на раздялата-излитането на самолета- това е класика/ Докато в "Арафа" тъгата и болката му горчи повече от сълзите му и до такава степен ни унася да съпреживяваме с него, та чак изпускаме последващите действия с другите герои/поне при мен винаги става така-толкова често ми се налага да превъртам назад, та да чуя за какво говорят/
За мен характерът на Али е многопластов и изключително добре представен. Благодарение на този подход на сценарния екип виждам един реален истински, съществуващ човек. Не напразно ми се струва, че Сару се е разхубавил още повече!
Това според мен е, защото много по-често виждам искрената му щастлива усмивка. Много по-често на екрана грее удивителната му тръпчинка, която го прави тоооолкова неустоим! Виждам често и неговата безпомощност и яд, виждам тъгата и болката в очите му. Но тук и те са различни, на са като в "Кайболана". Аз често сравнявам сходни снимки от двата филма. На пръв поглед физиономията му е същата, но като се вгледа човек започва да вижда мънички детайли, които го правят толкова различен. Особено очите! Тези очи, в които съм потъвала толкова пъти в "Кайболана"/много често си ги слагам на целия екран на лаптопа и потъвам в тях/, тези очи от "Арафа" имат по-различен блясък. Въздействието им върху зрителя внушава други мисли за героя. И някак си не бих могла да ги сбъркам, докато ги гледам- винаги бих познала дали са на Али или на Есмер!И ако трябва да обобщя с няколко думи, че то аз мога да напиша цяла дисертация и за Араф и за Сару- ще кажа:
Сценарият наистина е изключително добър. Поднесен ни е много по-професионално, отколкото в "Кайболана" А Сару? Липсата му на екран изобщо не го е направила по-лош актьор, напротив- още от първия миг на сериала се усеща, че е заживял, влязъл е в ролята си на Али, тя се е превърнала в негова втора кожа. Дори на снимките извън филма имаш чувството, че Али ей сега ще ни покаже чувствата, които го владеят в тази ситуация и обстановка/нищо, че може и да няма такава във филма- визирам фризьорския салон например/ Ние, които толкова го обичаме и ценим знаем колко добър актьор е, но и той не ни позволява нито за миг да се усъмним в актьорското му майсторство. А то пък..... май ни прави още по-влюбени в него!
)
щот тЪ Убичам!
Може Али и Назлъ да се поцАливЯт у нЕкой кенеф след като вече тя стане жена на Серкан, знам ли. 
все още не съм мяркала из сериала, ама дет сЪ вика- Стамбуля е голям град, Аблата обича от време на време да ни внушава житейски добродетели- може и това да ни напомни! 
