Може ли приемен родител да стане осиновител на същото дете?

Опс, гледах това: http://tv7.bg/news/7308142.html

То било мътна и кървата и имало много емоции по темата.

Благодаря за линка, интересно ми беше предаването... Наистина много мътна история! Като я слушах тази госпожа Николина Иванова за пореден път се убедих, че имам алергия към социалните работници... 

Дете можело да бъде осиновено от приемните си родители само, ако е живяло минимум една година с тях. Целта била да се избегнат ПРИКРИТИТЕ осиновявания, тъй като процедурата по влизане в регистъра за кандидат-осиновители била много по-сложна от тази за приемните родители... Хм... Наистина ли?? И с какво тази процедура е по-сложна?    Според социалната експертка водещата на предаването била говорила за правата на приемните родители, а не за правата на децата...  Гррррррррр...

Да, тази госпожа е пример защо на държавните служители, занимаващи се с деца (а и не само) трябва да им се прави тест за мислене и когнитвно функциониране от време на време и който не го издържи да е аут.  Тя си знае едно-че имало два брократични пътя-приемно родителство и осиновяване и не може и не може да схване, че се случва тия два пътя да се кръстосат и приемен родител да иска и да може да стане осиновител. И не може и не може да схване, че това е в интерес на детето, което и без това под грижите на тази жена, току що е престанало да се самонаранява и да сънува кошмари и е започнало да я нарича "мамо". Трябвало то да бъде отнето от нея, защото тя била само приемен родител. Да му се нанесе нова травма, да загуби майка си отново, че веднъж не стига. И основен довод-да нямало било "заобикаляне на закона" и намиране на пътека за по-бързо озиновяване! Ще каже човек, че бързото осиновяване е най-ужасното нещо, което може да се случи на едно дете. Изпотих се докато я слушах, просто нямам думи. И тая жена определя съдбата и живота на хиляди деца.

По-важно е според мен да се тестуват други неща - е ли са в състояние да се поставят на мястото на... могат да разбират какво чувства и мисли друго човешко същество, как боравят с морални категории, различават ли добро от зло, разпознават ли го...
Иначе ум да чете закони има госпожата.

Чак не ми се пише, мълчи ми се само пред драмата на тази жена и това дете. А знам, че не са единствени.

Така е Lindt. Госпожата си знае бюрокрацийката как работи и това е, повече не и побира съзнанието. Горкичкото детенце. То е било толкова травмирано в началото, едва му се е успокоила душицата и сега ще му нанесат нова травма.

Въпросът е, че ако госпожата отговаря на тези условия, точно тогава системата ще я "изплюе" и ще е "аут"...

Мисля, че хора, които отговарят на тези условия (просто да бъдат Хора) са тези, които променят системата и света. Системите наистина винаги правят опит да ги изхвърлят, но които успяват наистина постигат нещо. Дано да влязат свежи умове и най-вече, свежи сърца в тази система и да я променят.

Поздравления за темата. Аз също мислех да пусна подобна. Не съм приемен родител, но тъй като се канех да стана( преди време), направих връзка с НАПГ и преди няколко дни получих по имейла си следното писмо:
          "Пиша ви от името на Националната Асоциация за Приемна Грижа във връзка със зачестили случаи на конфликтно извеждане на деца от приемни семейства за осиновяване. Искаме спешно да предложим на отговорните институции създаването на работна група и промени в законодателството, които да съгласуват двете процедури в полза на защитата на интересите на децата от една страна и да се спре третирането на приемните семейства като "чакални" за осиновяване от друга. 

За целта молим да ни пишете за конкретни случаи и конфликти по места свързани с осиновяване на деца, настанени в приемни семейства и тяхното извеждане от приемните семейства по неподходящ, не добре планиран и травмиращ детето начин.

Ще се съобразим с желанието на потърпевшите, ако имат такова да не бъдат разкривани конкретни имена.

Поздрави, И. Симеонов

Национална асоциация за приемна грижа"
www.napg.eu

П.П. В писмото е посочен телефона на Ивайло Симеонов, но не знам дали е редно да го помествам публично. Ако някой се интересува да ми пише на лични.

O, МНОГО се радвам да чуя, че има хора, които са осъзнали проблема и искат да работят за прекратяването на такива случаи и за по-добра практика!!! Благодаря ти, че сподели това писмо! 

А защо не копирате писмото като коментар към по-горе цитирания от persimon линк на TV7 или направо да препратите г-н Ивайло Симеонов към съответното предаване? Все пак първите думи на водещата са:

"Потърси ни поредният приемен родител, който не може да се примири с решението на институциите да му отнемат детето, за което се е грижил и да го дадат на осиновители."

Но в интерес на истината аз не виждам, с какво конкретно личните драми на тези семейства могат да помогнат при законодателните промени. По-скоро са необходими аргументи от експерти и специалисти, сравнителни проучвания и т.н...

Личните драми ще помогнат за това да "бъде показано" че има проблем. Защото когато на представителите на АСП по високите етажи, на някоя среща им се каже, че съществуват такива и такива проблеми, те искат конкретика или казват, че въобще не са знаели за съществуването им и са много изненадани обикновено, какво се случва на ниво ОЗД-та.
Като примера с професионалната приемна майка, от която ОЗД то към което е, изискваха да ходи всеки ден до там и да се разписва в присъствена книга - че нали е на работа.

Какви аргументи от специалисти. Теорията за привързаността, значението и за развитието на детето и проблемите свързани с разстройството на привързаността са известни от десетилетия и и всички работещи в областта на закрила на децата и въобще занимаващи се със социална работа трябва да са запознати с нея. Поне в развитите страни е така - политиките свързани с деца почиват на "откритията" науките свързани с физическото и психическото здраве. Терорията за привързаността на Боуби е от 50-те години на миналия век.

А дали и у нас е така?...  

На мене наистина ми е интересно, как конкретно е аргументиран (при приемането на закона) споменатият минимален срок от една година, след който приемните родители добиват право да осиновят приемните си деца... "Може би законодателят е имал предвид това, че по този начин се избягва скритото осиновяване" [Николина Иванова] не е никакъв коментар... Процедурата по влизане в списъците на кандидат-осиновителите не е по-сложна или значително по-дълга от тази за приемните родители и единствената цел на такъв вид уж "прикрито осиновяване" всъщност би могла да е, да се съкрати времето, през което едно детенце расте в институция... Защото от една страна срокът, в който едно дете се вписва в регистрите за осиновяване не е никак кратък (дори и с подписана декларация за отказ), от друга страна процедурите по осиновяване в някои съдилища наистина са дълги. Например, откакто ние получихме писмото за нашето момиченце до момента, в който то дойде у дома (ние подадохме документи веднага), минаха дълги и мъчителни три месеца и половина (тук има съфорумки, която са чакали и по-дълго). Това не е малко време за едно бебе! През онзи период и нас познати са ни питали съвсем логично, дали не може докато мине делото детето да живее у дома като в приемно семейство...

Друго, което ми прави впечатление е, че у нас изглежда не се прави разлика между "временна" и "дълготрайна приемна грижа" ...Това е видно както от цитираното писмо на г-н Симеонов, така и от думите на г-жа Николина Иванова, според която приемната грижа е "временна мярка", която не осигурява семейство за едно дете...

Може, естествено, това е практика в много страни. Назначават настойник и детето се изписва направо от болницата в бъдещото осиновяващо семейство. Обаче у нас това не става, защото държавата се изживява като собственик на децата.

Роднина на мъж ми разказваше за Израел. Там има такава практика. Детето се настанява в семейството на кандидат-осиновителите от родилния дом, но на самото дело, което доколкото разбрах е около 6 месеца след настаняването, биологичните родители се явяват като активна страна ако са размислили и имат желание да задържат детето, а съдът влиза в ролята на Соломон от притчата един вид  , за да реши кому да присъди родителските права.