Сигурно вече сте ме забравили. Не съм писала от ужасно много време. Марио е добре. Расте и дивее. Не го приеха на ясла, но и без това баба му има желание да продължи да го гледа, така че това ще е решението за нас засега. Ние сме още с памперс, биба, приспиваме се на ръце, нощем го взимаме да спи при нас и не виждам прогрес, защото просто не мога да издържам да плаче. Но да е жив и здрав. Толкова ми липсва през деня, че гушкането вечер преди да заспи, ми е едно от най-големите удоволствия.
За памперса и бибата също въобще не искам да тормозя него и себе си. Когато му дойде времето, тогава. Не съм насилвала нещата и при дъщеря ми и тя бързо свикна и с гърнето, и да заспива без биба, и на по-късен етап сама. Така ще е и с малкия дивчо.
Той също като повечето негови връстници е започнал да се тръшка и да проявява характер. Много е смешен как ляга драматично на пода и започва да плаче насила, когато иска нещо.
Накрая искам да честитя на Толинка прекрасната новина. Просълзих се и аз, докато четох за твоите вълнения, когато си разбрала, че ще имаш момиченце. Пожелавам ти една прекрасна малка принцеса, здрава красива и усмихната. Ти го го заслужаваш.
Момичета чао от мен засега. Надявам се да имам възможност да се включа пак скоро.


тръшка се моята на площадката и аз й обяснявам на предела на търпението си, а бабето мина покрай нас и изкоментира случката, колко е грозно така 

