Здравейте, незнам доколко това което ще споделя е нещо ново но шока за ме е много голям и ми е много трудно да си обясня защо и как така.....
С съпруга ми сме женени от 2006 бяхме уж голяма любов и за 10 месеца се оженихме. През 2008 разбрах че нямам друг шанс за деца освен инвитро, претърпях операция за махане на тръбите и започна борбата. Преди да се стигне до това той много искаше да забременея но с времето се примири но не и аз. По това време попаднах на кореспонденция м/у него и една негова приятелка която и за познавах в която му казваше да не и звани а да си гледа семейството, той измисли някаква история , че не било заради това което аз си мисля изкара я виновна и ние останахме заедно. Първото инвентар беше голям шок, несполучливо разбира се. Шока за мен беше много голям а той по скоро доволен казвайки че на този етап нямаме възможността да гледаме и деца. Второто инвитро бе 2009 голям рев му ударихме и двамата, отново неуспех. През 2010 вече финансово много добре осигурени след хиляди планове как ще отглеждаме и възпитаваме децата си и тн........ забременях е три знаци .Щастието ни бе безкрайно. Още в началото от клиниката ни посъветваха да махнем единия плод Тои категорично отказа нямало нищо което да ни накара нито финансовата страна нито нищо.За нещастие на единия ембрион сложиха диагноза Даун и се наложи редукция изживяхме го много тежко. Съгласихме се след хиляди убеждения дори накрая и аз започнах да го убеждавам че трудно ще се справим.Беше денонощно до мен и така до момента в който не казаха същата диагноза и за друг ембрион. Кошмар, но той реши никакви лекари повече каквото е такова няма да пипаме нищо.Няма да описвам през какви състояния минавах и как ги преживявах.Всичките ни колеги и приятели ставаха съпричастни на нашата лична трагедия и много ни подкрепяха.Родих 2 прекрасни и здрави деца и тъкмо когато реших че това е най щастливият момент в живота ми ... На третия месец след като той бе най добрия и грижовен баща всичко се промени децата го дразнеха хе им обръщаше никакво внимание вързали сме се били все бе командировка до момента до който спря и да си вдига тел. да закъснява стана непоносим първо спрямо децата а после и спрямо мен. Опитах се да говоря с него бях поела цялата грижа за децата и не виждах защо всичко му пречи попитах има ли друга нямало но ставаше се по зле до деня в който се прибра и каза че е влюбен в онази същата от 2008 и си отивал при нея.Семейството и децата били важни но тя била по важна.Не искам да описван шока взех си багажа и заминах на 200 км. при свекървата , 1 месец не ни потърси дори накрая не пожела да ни прибере.Лъжеше че е на работа а онази качваше снимки в фейса къде са ходили. Каза на майка си че като не сме искали да гледаме децата да сме ги изхвърли ли имало и домове.Няма да навлизам в подробности само на кратко посегна ми, изгони ни от сем.. жилище от 3 месеца не ги е виждал не ми помага финансово а най лошото е че пред хората твърди ,че аз не давам да ги вижда и че всичките години бил с мен защото ако ми кажел щяла съм да се хвърля през прозореца. И нае тъпото е че твърди че с онази която е 10 г., по стара от мен си били от 2008 заедно и за съм знаела но съм стояла Не разбирам вече си мисля че аз нещо не сам добре .Подадох молба за развод и мъките ми тепърва започват не знам вече аз ли сам луда аз ли не съм виждала какво става, аз ли създадох децата и ги обрекох да живеят без баща???????????Моля ви кажете ми аз ли нещо не разбирам или това е най голя мия абсурд и шега на съдбата
Виж целия пост
С съпруга ми сме женени от 2006 бяхме уж голяма любов и за 10 месеца се оженихме. През 2008 разбрах че нямам друг шанс за деца освен инвитро, претърпях операция за махане на тръбите и започна борбата. Преди да се стигне до това той много искаше да забременея но с времето се примири но не и аз. По това време попаднах на кореспонденция м/у него и една негова приятелка която и за познавах в която му казваше да не и звани а да си гледа семейството, той измисли някаква история , че не било заради това което аз си мисля изкара я виновна и ние останахме заедно. Първото инвентар беше голям шок, несполучливо разбира се. Шока за мен беше много голям а той по скоро доволен казвайки че на този етап нямаме възможността да гледаме и деца. Второто инвитро бе 2009 голям рев му ударихме и двамата, отново неуспех. През 2010 вече финансово много добре осигурени след хиляди планове как ще отглеждаме и възпитаваме децата си и тн........ забременях е три знаци .Щастието ни бе безкрайно. Още в началото от клиниката ни посъветваха да махнем единия плод Тои категорично отказа нямало нищо което да ни накара нито финансовата страна нито нищо.За нещастие на единия ембрион сложиха диагноза Даун и се наложи редукция изживяхме го много тежко. Съгласихме се след хиляди убеждения дори накрая и аз започнах да го убеждавам че трудно ще се справим.Беше денонощно до мен и така до момента в който не казаха същата диагноза и за друг ембрион. Кошмар, но той реши никакви лекари повече каквото е такова няма да пипаме нищо.Няма да описвам през какви състояния минавах и как ги преживявах.Всичките ни колеги и приятели ставаха съпричастни на нашата лична трагедия и много ни подкрепяха.Родих 2 прекрасни и здрави деца и тъкмо когато реших че това е най щастливият момент в живота ми ... На третия месец след като той бе най добрия и грижовен баща всичко се промени децата го дразнеха хе им обръщаше никакво внимание вързали сме се били все бе командировка до момента до който спря и да си вдига тел. да закъснява стана непоносим първо спрямо децата а после и спрямо мен. Опитах се да говоря с него бях поела цялата грижа за децата и не виждах защо всичко му пречи попитах има ли друга нямало но ставаше се по зле до деня в който се прибра и каза че е влюбен в онази същата от 2008 и си отивал при нея.Семейството и децата били важни но тя била по важна.Не искам да описван шока взех си багажа и заминах на 200 км. при свекървата , 1 месец не ни потърси дори накрая не пожела да ни прибере.Лъжеше че е на работа а онази качваше снимки в фейса къде са ходили. Каза на майка си че като не сме искали да гледаме децата да сме ги изхвърли ли имало и домове.Няма да навлизам в подробности само на кратко посегна ми, изгони ни от сем.. жилище от 3 месеца не ги е виждал не ми помага финансово а най лошото е че пред хората твърди ,че аз не давам да ги вижда и че всичките години бил с мен защото ако ми кажел щяла съм да се хвърля през прозореца. И нае тъпото е че твърди че с онази която е 10 г., по стара от мен си били от 2008 заедно и за съм знаела но съм стояла Не разбирам вече си мисля че аз нещо не сам добре .Подадох молба за развод и мъките ми тепърва започват не знам вече аз ли сам луда аз ли не съм виждала какво става, аз ли създадох децата и ги обрекох да живеят без баща???????????Моля ви кажете ми аз ли нещо не разбирам или това е най голя мия абсурд и шега на съдбата
