Изостави ме с близнаци от поредното инвитро

Ами какво им става... Защото са лигльовци и не искат да поемат отговорности. Аз не мога да разбера тези "мъже" не си ли преценяват възможностите и желанието да отглеждат и възпитават деца преди създаването им, а постфактум решават, че не могат/не искат да ги гледат. Това да не са круши, да ги върнеш в магазина?!? Искам дете, не искам дете. Егати и чудото!
s_dold, желая ти здраве, за да се грижиш за дечицата си! Другото все някак ще се нареди. Трудно-лесно, все ще намериш начин. Щади психиката си, защото нищо не е по-страшно от болестите, които си навличаме като страдаме за тези...

И аз така разсъждавам САБИНА, много правилно го каза не само да отглеждат но и да възпитават. Куче да беше няма как просто така да го изоставиш щом веднъж си го взел. И аз не разбирам и многократно съм задавала въпроса на БНД защо????? отговора е обикновено някакъв абсурд или изобщо го няма.

Мила s_dold, прочетох темата, и исках само да ти напиша, че ще се справиш!
След няколко години всичко това ще е един стар лош сън. Има Господ, и този човек по един или друг начин ще си понесе отговорността за болката и нещастието, които е причинил.

На теб желая кураж и сили, защото няма да е лесно!

И колкото по-добър адвокат - и колкото по-висока издръжка, толквоа по-сигурна ще си, поне финансово.

Желая ти успех, сили, желание за живот и оптимизъм.

 

Голяма част от  мъжете на това поколение са егоисти и когато дойдат децата - идват проблемите е се отказват. Оказва се, че детето не е кукла и както го  оставиш не го намираш, а просто си трябват грижи. Когато дойде тази грижа и ангажимент се стряскат, идва им в повече и абдикират.  Търсят друга, която в момента няма такива проблеми. Така е лесно. Другата не е изтормозена и недоспала се от децата, а е свежа , красива.

Привет на всички самотни родители, при мен е малко по-различно, аз забременях, за моя голяма радост с близнаци, и през петия месец на бременността го изоставих, защото не ставаше, нямаше отношение към "това, което ми се било случило", не каза на МАМА/ още не и е казал, а малките са почти на две годинки/. Не му дадох бащинство и не искам да се появява по никакъв начин в живота ни! Всички ме убеждаваха, че няма да се справя съвсем сама с две деца и куче, но успях, поне до тук. Децата са изключителни, много самостоятелни, едни малки тинейджъри, които си мислят, че могат и знаят всичко... . Най-важното за мен е да са живи и здрави, свободни и щастливи и съм много благодарна на Бог, че ме направи майка! Не е толкова трудно и страшно, а и е прекрасно да ги гледаш как откриват света...

Марта, това, което си написала също е невероятно 

АМАН ОТ ТАКИВА СТРАХЛИВЦИ  ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙ КАК МИ СЕ ПСУВАТ БНД-ТААААА

Всеки би се справил, не е толкова сложно, просто трябва да се намери правилния баланс...

Малко пояснение
Написах всичко това не, за да покажа колко съм оправна, а за да кажа на всички, които страдат, че "татковците" са ги изоставили /написах "татковците", защото това е морално понятие, тези които не се грижат за децата си ги възприемам като чашка семенен материал, защото те са само това/, че майчинството е Дар Божи, затова да не губят време и сили да се вайкат за поредния български безотговорен "мъж", а да се радват на прекрасното/ите малко/и създание/я, с което/които са Благословени! Деца се гледат преди всичко с любов, да и на мен, както и на повечето от вас ми се иска да им купувам всяка красива джунджурийка, но това не е важно, децата могат да се забавляват и с бутилки от минерална вода и целофан, и всякакви подръчни материали... Физическото присъствие на "татко", който няма отношение към децата може само да ги депресира и създаде комплекс за малоценност у малчуганите, така че е по-добре без него. Не страдайте, забравете го, няма смисъл, просто не е било писано... Не лишавайте децата си от любов и внимание заради това, че са ви наранили, случва се, а малчуганите нямат никаква вина!

Бих добавила само и да не правим трагедии пред децата, за това че са ни изоставили. да не им внушаваме, че са страдалци, защото ще растат  без баща.

Marta Mincheva , прекрасна си, браво за истинските прости думи, с които си успяла да кажеш най-важното и да излезе от сърцето ти.

Прегръщам те, с уважение и възхита за куража, оптимизма и светлината, която носиш. 

Прочетох историята ти и това което можах да въздъхна на края бе само едно "ееехххх" 
Върна ме назад във времето и като че ли си прочела моите преживявания, попроменила си тук и там и си го пуснала от свое име. И аз съм с близнаци. И моя се кълнеше че никога, за нищо на света няма да остави децата си без баща, иска ги повече от себе си. И той в началото беше мъжа и бащата мечта докато един ден тотално не се промени. Абсолютно същия сценарий като при теб. На бързо като превъртим лентата на живота, години след раздялата, той отново хич, ама хич не се интересува от децата, не плаща издръжка, не помага по никакъв начин и не потдържа връзка с тях. Живее си в един негов си, идеален свят с различни жени, пътешествия и веселби.
Това което аз научих след толкова много години е да разчитам изцяло и само на себе си, да не чакам на него за нищо. Не беше лесно, няма да те лъжа. Невероятно трудно ми е било сама без един човек който да подаде ръка. Ако ти имаш близки които са съгласни да помагат, възползвай се, не отказвай ничия помощ. Знам, че сега ти е неимоверно трудно, объркана си, не знаеш какво да очакваш, на какво да се надяваш. Опитай се, до колкото можеш да се абстрахираш от мисълта за БНД, не го чакай, не го търси за пари и каквото и да било друго. Поеми дълбоко дъх, вдигни глава и тръгни напред. Радвай се, че имаш две здрави деца. Ще се справиш! Вярвай в себе си за да ти повярват и другите. Покажи на всички че можеш да се извисиш от пепелта с по-голяма сила и духовна красота.
Искрено ти пожелавам успех 

ще се справиш ти имаш най-ценното!

Така, вярно, че 4 годинки никой не е писал в тази темичка, но - да я пораздвижа малко  
Като четох историите, са толкова банални, та чак е смешно - не е тъжно, на мен също ми стана смешно.
Момичета, ще имам нужда от кураж и малко вяра, че ще се справя. Най-вече като че ли емоционално да не очаквам подкрепа - и сега не я получавам, и сега си гледам децата, че и работя, но знаете - психологическият фактор, че вече няма да има кой да ти завие една крушка, е силен.
Дори за дебил като мен стана кристално ясно, че няма какво повече да търся и да дълбая в този брак, който от година на година става все по-пародиен и все по-съсипващ ме, психически, емоционално и за съжаление - физически. Защо съм позволила да се стигне до тук - ех, защото както всички си мислиш, че като се раздаваш, всичко е наред, но не е наред. Човек КАКВОТО и да прави, не може да даде повече от едни 50% в една връзка. Не можеш да извървиш пътя на другия към себе си. И не трябва - можеш само да се съхраниш или да се спасиш, когато вече няма накъде.
Та - реших да прекратя психическата и физическата си саморазруха, като изляза от уродливия си брак. Навремето един психиатър каза на мъжа ми= "Момче, жена ти е напълно в ред, но ти ако продължаваш така, ще я побъркаш" - е, мисля, че е време да се спася, преди да е станало късно.
Затова - моля пишете. Как се справяте сами? Какво си казвате, първо какво направихте, второ какво, как укрепнахте или укрепвате психически със знанието, че сте вие и вашите мънички съкровища на света?

Благодаря предварително на всички Моля ви, не тълкувайте думите ми, просто приемете на доверие, че е време да се спася. Имало е и физическо посегателство, което пренебрегнах (а бях казала, че само не ми е посягал, но посегне ли ми - всичко свършва). Ето, половин година по-късно смело искам да кажа на света - аз не съм онова, в което ме превърна скоро бившият ми мъж. Аз съм себе си, жена, която се харесва и която може да даде цялото си щастие, душа и светлина на дъщерите си, защото искам техният живот да бъде светъл и щастлив. Благодаря ви  

Смехорани, съжалявам да те видя в такава тема.
Имаш моята пълна подкрепа, разбиране и ако имаш нужда от някаква помощ - също!

Нищо фатално не е станало, даже е по-добре сега, докато децата са малки и непривързани към бащата.
Ти си силно момиче, ще се справиш!