Вчера бяхме при новия доктор и видяхме вече пораснало бебе - даже според доктора е момче (разбира се, без абсолютна сигурност) Разгледахме го с големи подробности - видяхме му ръчичките и пръстчетата, дори....махаше с ръчички и си пипаше ушичките. Доки обстойно прегледа мозък(две полукълба), носните костици, сърце(4-камери), гръбначен стълб и каза, че всичко му е ОК. Страшно съм доволна....А колко се смях като каза че е момче ....аз му викам: "Е, как разбрахте, не е ли рано?", пък той ми посочи със стрелка едно стърчащо израстъче и вика - "Мъж е....поне засега"
После излизам и гледам на снимката същата картинка със стрелката сочеща мъжкото достойнство на 4,2 сантиметровия мъж
Оказа се, че колкото и да не ми се иска, за да минават изследванията ми по здравна каса трябва да се запиша да ме следи и друга гинеколожка...и тази работа свърших.....в сряда съм на изследвания..
Виждам че обсъждате темата с брака и аз да си кажа историята: ние сме заедно от 6 години (но само от 3 живеем заедно)...бременността ми (първа) дойде малко изненадващо, но определено приятно ни изненада (аз уж щях да имам големи проблеми със забременяването според разни светила)...нямаме брак, въпреки, че аз искам отдавна...Аз видях двете черти седмица преди рождения ми ден и без дори да сме говорили по въпроса на рождения ден милия ми даде пръстенче...сега мислим само да подпишем в компанията на родителите ни (за да ги и запознаем), но честно казано, и това е една подробност - обичаме се, разбираме се и като се замисля подписа е просто една формалност
Момичета....аз като ви чета, сигурно съм единствената, която не повръща...но пък съм способна да заспя и права...милото ми вика "Нунка"
Ей, че дълъг пост изписах Айде, хубав следобед, ама с този дъжд навън, едва ли